Как Хрушчов "удря" по Сталин и неговото наследство

"Смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. предизвиква единствената възможна реакция сред съветския елит – радост", казва проф. Рудолф Пихоя, историк в Руската академия на науките. Тяхната радост не е изненада, като се има предвид навикът на Сталин да обновява държавния апарат чрез тежки репресии.

Един ден можеш да принадлежиш на близкото обкръжение на Сталин, а на следващия ден да си изправен на разстрел. Има признаци, че Сталин тъкмо е щял да извърши нов кръг от чистки, така че няма никакво учудване, че неговите поддръжници не скърбят за него много.

По това време "в СССР имаше много хора, които искрено вярваха на Сталин и виждаха смъртта му като трагедия", спомня си Пихоя. Наистина, преди смъртта си, Сталин е близо до това да бъде жив бог - с градове и села, наречени на негово име, негови паметници и цитати из целия СССР. След смъртта си Сталин е положен в мавзолея до Ленин. Всеки, който идва след него, трябва да се справи със Сталиновото наследство, което е много спорно.

Лидерите се съмняват

По време на управлението на Сталин повече от 780 000 души са екзекутирани и 3,8 милиона души са затворени (според най-консервативните оценки), много от които са напълно невинни. Скриването на истината за репресиите не е опция, тъй като хората се връщат у дома от лагерите и затворите на ГУЛАГ. Партията трябва да каже нещо на глас.

Първоначално лидерите, които поемат след смъртта на Сталин, са много предпазливи, като внимателно претеглят думите си. Новите лидери, особено Никита Хрушчов, които концентрират властта в ръцете си, говорят за "култа към личността", но само много тънко и внимателно.

"Ние вярваме, че култа към личността на другаря Сталин е нанесъл най-много вреда на самия другар Сталин. Другарят Сталин наистина беше много висша фигура, гениален марксист. Но дори на такива хора не трябва да им бъде позволявано да се ползват с такава власт, каквато имаше той", казва Хрушчов през 1954 г. Официалните речи и мотото все още споменават Сталин като велик лидер и наследник на Ленин.

Вземане на решение

Нещата се променят през 1956 г. Партията създава специална закрита комисия, която да разследва мащабите на чистките от 1930-те години. Резултатите са зашеметяващи: 1,5 милиона души са арестувани само през 1937-1938 г., от които 680 000 са разстреляни. Във висшите кръгове на партията лидерите спорят над един въпрос: трябва ли те да направят тази информация обществена и да кажат кой стои зад репресиите?

20-ят Конгрес на Комунистическата партия наближава - това събитие, обединяващо високопоставени членове на партията от цялата страна, може да бъде идеалното място за осъждането на Сталин. Стратегията обаче е рискована - някои лидери, сред които и дългогодишният другар на Сталин Вячеслав Молотов, смятат това за грешка, която ще съсипе авторитета на партията.

Въпреки това мнозинството решава да го направи. Още един лидер, Анастас Микоян, обяснява решението: "Ако не го направим [да разкрият истината за ролята на Сталин в репресиите] на Конгреса и някой го направи по-късно, всеки ще има основание да ни държи отговорни за престъпленията. Всъщност много от тях са отговорни за тези престъпления, подписали безброй заповеди за изпълнение на разстрели по време на управлението на Сталин. Сега обаче те трябва да хвърлят цялата вина върху мъртвия си лидер.

Хрушчов стреля

В последния ден на Конгреса, 25 февруари 1956 г., Хрушчов изнася непредвидена реч: "За култа към личността и последствията от него", насочена срещу наследството на Сталин. За първи път в историята няколкостотин съветски граждани чуват за организираните от Сталин масови репресии - и това е шок.

"Речта не споменава [жертвите на] колективизацията… и терора, насочен към съветските народи като цяло; според Хрушчов основната мишена са хората от партията и армията, но те също са милиони. Случаите им са фалшифицирани, обвиненията срещу тях са фалшиви, признават вината си след мъчения и са разстрелвани за нищо, а зад всичко това стои лично Йосиф Сталин", обобщава речта журналистът Юрий Саприкин.

Хрушчов мълчи по много теми, без да се осмелява да спомене собствената си отговорност (или тази на ръководството на партията). И все пак речта е истински гръм от ясно небе.

Идолът е смачкан

Речта, официално "тайна", много бързо става обект на обществена дискусия, тъй като делегатите на 20-ия конгрес разпространяват думите на Хрушчов по целия Съюз. Това разтърсва вътрешния свят на милиони съветски хора, които са пораснали, вярвайки в Сталин - като мъдър и справедлив лидер, и дори не могат да си представят колко жестоки са чистките.

"Можем само да приветстваме признанията, направени във висшите кръгове", пише литературният критик Игор Дедков. "Но колко мъка, колко съмнение все още се задържа в душата! Десетилетия на ожесточени борби за власт, хиляди хора, разстрелвани и измъчвани, хиляди души са унищожени - и всичко това под претекста на най-светите, най-хуманни идеи... Къде е изходът?"

Скоро след това многобройни политически затворници от Сталиновата епоха са реабилитирани; Името на бившия лидер почти напълно изчезва от официалните речи и е изтрито от съветския национален химн. Въпреки това Хрушчов действа предпазливо, страхувайки се от размирици сред поддръжниците на Сталин: поставя десталинизацията "на задържане" и не критикува Сталин до 1961 година. През същата година трупът на Сталин е изваден от мавзолея и погребан до стената на Кремъл. Всички градове и села с неговото име са преименувани. Хрушчов описва управлението му като "царството на брадвата и терора".

Отстъплението

През 1964 г. Никита Хрушчов е принуден да подаде оставка, предавайки властта на Леонид Брежнев. По време на дългогодишното управление на Брежнев (1964 - 1982) Сталин не е нито хвален, нито критикуван. "При Хрушчов ние развращаваме нашата интелигенция", казва един от мощните консервативни държавници от епохата на Брежнев Михаил Суслов, което посочва, наред с други неща, десталинизацията.

За известно време Сталин и чистките му остават тема табу в СССР - поне на ниво партийни служители. Едва по време на перестройката на Горбачов започва нова вълна от реабилитации и остра критика над престъпленията от 1930-те години. Не е случайно, че един от главните архитекти на новата десталинизация, Александър Яковльов, е сред онези, които слушат "тайната реч" на Хрушчов в Москва през 1956 година.