Как едно съветско момиче се среща с Рейгън и помага за края на Студената война?

През 1980-те години отношенията между СССР и САЩ са напрегнати. Оръжейната надпревара е в разгара си, в Европа са разположени стотици ядрени ракети, насочени в двете посоки, а президентът на САЩ Роналд Рейгън открито нарича Съветския съюз "империя на злото". Изглежда, че светът е на прага на пълномащабна война.

Тогава 10-годишната американка Саманта Смит помага да се стопят ледовете между Москва и Вашингтон. В сърдечно писмо до генералния секретар Юрий Андропов тя пита: "Ще гласувате ли за война или не?" Светът се замисля и си взима бележка. Андропов отговаря на Саманта, като я уверява, че никой в СССР не иска война и я кани да посети страната. Тя приема предложението и целият свят следи пътуването ѝ през СССР. По пътя Саманта разбира, че СССР е пълен с любезни, мирни хора и създава много нови приятелства. Нейният младежки идеализъм се превръща в символ на надеждата за по-добро бъдеще за всички.

Трагично е, че през 1985 г., само две години след пътуването си, Саманта загива в самолетна катастрофа. Скоро обаче друго момиче поема "щафетата" на "световния посланик на мира" - Катя Личева от Съветския съюз. В родината си обаче тя е далеч по-малко обичана от Саманта.

Защо СССР не харесва Катя?

Когато Катя е изпратена за първи път в САЩ през 1986 г., тръгват слухове, че "тя е роднина на външния министър Андрей Громико и дори не може да говори английски. Над Катя се изсипа много мръсотия. Според мен това е напълно неоправдано", казва Любов Михайлова, която работи като журналист за ТАСС през 1980-те години.

Всъщност идеята за пътуването на Катя идва от американците, а не от съветите. След смъртта на Саманта Смит и баща ѝ в самолетна катастрофа, нейната майка Джейн и организацията "Деца като миротворци", която тя основава, предлагат СССР да уреди съветска ученичка да посети САЩ, за да продължи мисията на Саманта.

Съветският съюз се съгласява и незабавно организира "прослушвания" – явяват се около 6000 кандидати. Избраната е Катя Личева. Вече се знае със сигурност, че тя няма семейство в комунистическата партия. Родителите ѝ са академици и тя учи в специално английско училище в Москва. Нещо повече - тя има доста актьорски опит, като се появява в три филма. Външният вид на момичето също е важен. С нежните си къдрици и сините си очи Катя със сигурност ще се хареса на американската общественост.

Катя се среща с Роналд

По време на пътуването на Катя до САЩ записките от дневника ѝ излизат в съветските медии и по-късно са публикувани в сборния том "Катя Личева разказва". В него тя описва срещата си с американския президент:

"След пет минути мистър Рейгън се появи, протегна ръка и каза, че много се радва да ме види в Белия дом. Дадох му играчка и обясних, че е направена от съветски деца, които, както всички наши хора, искат мир. Г-н Рейгън отговори, че въпреки че вече не е дете, той също мечтае за мир и ми обеща, че ще направи всичко, за да не остане ядрено оръжие на Земята. Той пожела на майка ми и на мен приятно прекарване в Америка и каза, че ни завижда, защото бяхме в цирка предния ден, докато той нямал време да отиде".

Катя се среща с "другия" Роналд

Когато Катя за първи път отива в "Макдоналдс", пресата направо избухва. Гледката на съветско момиче, което се храни с Биг Мак и пържени картофки в Америка, предизвиква не по-малка сензация от срещата ѝ с Рейгън.

"Този ден обядвахме в "Макдоналдс". Вече съм чувала, че това е добре позната верига от малки ресторанти. На входа ни посрещна усмихнат клоун с огромна червена перука. Веднага си помислих, че съм отново в цирка... Но всичко там беше наистина вкусно. Донесоха ни апетитен сандвич, наречен Биг Мак, както и хрупкави картофки. Исках да хапна сандвича, но всеки път, когато го вдигнах към устата си, ме озаряваха светкавици от камери, така че беше невъзможно".

В СССР още никой няма представа какво е "Макдоналдс". Ще изминат още четири години след пътуването на Катя, преди империята за бързо хранене да открие първия си магазин там. За първите няколко месеца от съществуването си ресторантът "Макдоналдс" на "Пушкинская" е един вид поклонническо място с опашки от хора, пъплещи по улиците.

Катя гледа "Роки"

Впечатленията на Катя от нейното американско приключение не са изцяло положителни. Преди всичко тя е шокирана от филма "Роки IV", в който главният герой на Силвестър Сталоун се изправя срещу съветската машина Драго (изиграна от Долф Лундгрен). Тя пише в бележките си: "Когато [Драго] уби [Крийд], аз изтичах в спалнята, хвърлих се на леглото и избухнах в сълзи. Бях наранена, че нашата страна беше представена така невярно и жестоко...

На следващия ден казах в телевизионно интервю: 'Нямаше и дума, която да е вярна в ["Роки IV"]. Дори лицата на съветските хора не бяха такива, каквито са в действителност. Срам ме е от възрастните, които са направили филма".

Нейните забележки предизвикват вълнение в американските медии: "Спорното за този филм не е конфликтът между героите, а постоянният и неумолим натиск върху публиката да презре, съжали и унизи руския народ и неговото правителство", пише Карол Басет за американския вестник Chicago Tribune в подкрепа на Катя.

Обратно вкъщи

В седмиците след пътуването си Катя е огромна новина в СССР - всички искат да знаят как изглежда Америка, какво ядат хората там, как се обличат, какво четат. Тя участва в публични събития, получава много писма, а за нея се разказват истории и анекдоти. В резултат на това тя има малко време за нормален живот и контакт със своите връстници.

В крайна сметка Катя и нейното семейство решават, че светлината на прожекторите им е достатъчна. Скоро след това името на Катя Личева изчезва от съветските новини. Тя и майка ѝ се местят във Франция, където тя учи в Сорбоната, завършва икономика и право и работи там няколко години, преди да се върнат в Русия през 2000 година. Днес порасналата Екатерина отказва да говори с журналисти - вниманието, което получава като дете, е повече от достатъчно за цял един живот.