Невероятен героизъм и ужас без край: 16 снимки на СССР през 1940-те

Края на Съветско-финландската война

Очакванията са финландската кампания на Червената армия да мине леко, но за изненада ожесточената съпротива на финландската армия превръща войната в кошмар за съветските войски, които губят над 126 000 мъже. От друга страна, съветските военни си вадят важни изводи от конфликта и сериозно увеличават бойния капацитет на Червената армия преди нацистката инвазия през 1941 година.

Катинското клане

През април-май 1940 г. съветската тайна милиция НКВД екзекутира над 21 000 поляци в Катинската крепост, Смоленска област. Повечето са полски офицери, заловени от военнопленници по време на съветското нашествие в Полша през 1939 година. Има и много представители на полската интелигенция, заклеймени като "опасни антикомунистически елементи".

Анексирането на Прибалтийските републики и Бесарабия

Според тайните съветско-германски споразумения Прибалтийските страни и Бесарабия (съвременна Молдова) в Румъния попадат в съветската сфера на влияние и през юни 1940 г. съветите започват да действат. След като осъзнават, че нямат шанс да се преборят със СССР, латвийското, естонското и литовското правителство приемат съветските искания да се позволи на Червената армия да навлезе в територията на републиките. Прокомунистическите сили идват на власт след организирани избори, а те на свой ред гласуват да се присъединят към СССР. Румъния се съгласява да отстъпи Бесарабия на СССР само няколко часа преди началото на съветската инвазия.

Барбароса

Германската офанзива, започната на 22 юни 1941 г., носи катастрофални последици за Червената армия. Въпреки героичната и неистова съпротива на съветските войници цели армии са заличени, след като са заобиколени и унищожени; разрушени са хиляди танкове и самолети. В края на 1941 г. Вермахтът вече е окупирал Естония, Латвия, Литва, Молдова, Беларус и Украйна и е на прага на Москва и Ленинград. Съветските войски губят над 3 милиона души (убити и пленени), а германците – над 700 000.

Спасяване на световното наследство

Евакуацията на най-голямата художествена колекция в Европа – експонатите на Ермитажа в Ленинград – започва в първия ден на германското нападение срещу СССР. В строго секретна операция над 1,2 милиона от 2-те милиона експоната са транспортирани с влак до сигурни хранилища в Урал. Евакуацията е планирана дълго (още от 1939 г.) и протича ефективно и бързо.

Блокадата на Ленинград

През септември 1941 г. германските и финландските войски обграждат втория по важност град в СССР – Ленинград. През 872-дневната блокада гражданите имат само един път за доставки – през заледеното езеро Лагода, което е под непрекъснат вражески обстрел. Огромният град се нуждае отчаяно от храна и търпи глад, който отнема живота на над 600 000 цивилни.

Първата сериозна загуба на Германия

След като защитават Москва в тежките битки от септември-декември 1941 г., съветските войски започват мащабна контраофанзива срещу изтощения Вермахт и го изтласкват на 90-150 мили от съветската столица. Битката при Москва се превръща в първото сериозно поражение на Германия във Втората световна война, след което фелдмаршал Валтер фон Браухич нарича Червената армия "първия сериозен опонент" на Германия.

Битката при Сталинград

Преломният момент във Втората световна война е Битката при Сталинград – една от най-кървавите в историята, отнела живота на близо 1,3 милиона души и от двете страни. Когато германските войски удрят дълбоко в града, по-слабите румънски армии покриват фланговете им. На 19 ноември 1942 г. съветските войски започват операция "Уран", пробивайки румънските линии и обграждайки германската Шеста армия, която е елиминирана през януари 1943 година.

Битката при Курск

Битката при Курск е една от най-големите битки в историята – в нея участват близо 2 милиона войници, над 6000 танка и 4000 самолета. След като търпят поражение при Курск, германците губят стратегическата инициатива във войната и започват да се отдръпват, докато стигат до пълното си поражение и безусловно предаване.

Багратион

Офанзивата на Червената армия в окупирания от нацистите Беларус е тяхното отмъщение за военните катастрофи през 1941 година. Съветският блицкриг е планиран за 23 юни, почти в деня, в който започва Барбароса три години по-рано. С бързи, масирани и координирани удари на сухопътните и въздушните сили съветите преодоляват защитата на врага, обграждат и напълно унищожават Армейския групов център на германците.

Ялтенската конференция

Тази конференция на лидерите на Антихитлеристките държави определя структурата на Европа през идните 40 години. По време на дългите и сложни преговори Сталин, Чърчил и Рузвелт решават следвоенната съдба на Полша, Германия и Югославия и полагат основите на ООН.

Края на Райха

Макар че Берлин е превзет на 2 май и Третият райх се предава на 8 май, битките в Европа не са свършили за Червената армия. Тя все още трябва да предприеме последната сериозна стратегическа операция в Европа и да унищожи останалите германски войски в Прага и Чехословакия, което се случва до 12 май.

Разгромяването на Квантунската армия

Както решават Съюзниците, СССР обявява война на Япония три месеца след победата над Германия. Съветската офанзива разцепва японската защита като нож в масло и напредва дълбоко в територията на Североизточен Китай на фронт с дължина 180-500 мили. За 10 дни след началото на офанзивата Квантунската армия е тотално смазана.

Възраждане на индустрията

Съветската икономика понася огромни щети по време на Втората световна война: над 1700 града и 70 000 села са превърнати в руини, 32 000 завода и фабрики са разрушени. Но СССР мобилизира всичките си сили и към края на 1940-те години не само възстановява нивото отпреди войната, но и го надхвърля двойно. Селското стопанство е слабо възстановено малко по-късно – в началото на 1950-те.

Берлинската блокада

Въпреки споразуменията между СССР и западните сили за общо решение на германския проблем САЩ и Великобритания инициират мащабни икономически реформи в Западна Германия, без да се консултират със Съветския съюз. В отговор съветите блокират всички маршрути от Западна Германия до западните части н Берлин с изключение на въздушния трафик. Берлинската блокада продължава от юни 1948 до май 1949 г. и е една от първите кризи на Студената война.

Първият опит с атомна бомба в СССР

Едва на 29 август 1949 г. СССР става втората държава с ядрено оръжие в света. Първата му атомна бомба РДС-1 е изпробвана в Семипалатинск (днешен Казахстан). Тя много прилича на американския Дебелак (кодово название на плутониевата бомба, използвана в атомната бомбардировка над японския град Нагасаки по време на Втората световна война).

Разберете и защо Съветският съюз създаде свое атомно оръжие!