Разбиваме 5 мита около построяването на Санкт Петербург

Санкт Петербург е издигнат върху празен парцел в блатата

На това място от стари времена кипи живот. Още през 1300 г. тук е издигната шведска крепост на име "Ландскрона", а по-късно (през 1611 г.) се появява и крепостта "Ниеншанц", около която е разположен шведският град Ниен.

През XVII в. Ниен се превръща в голям търговски център заради благоприятното си местоположение близо до морето и до мястото, където се сливат няколко реки. Ето защо, когато през 1703 г. Петър Велики превзема Ниен във Великата северна война между Русия и Швеция, той решава да изгради тук нов град – за да засили още повече руското военно присъствие на шведска територия и най-накрая да подсигури достъп на Русия до Балтийско море. Ето и един любопитен факт: когато Санкт Петербург става руска столица през 1712 г., той все още формално е шведска територия (региона на Санкт Петербург официално става руски едва след края на Северната война през 1721 г.).

И така, откъде идва слухът за "блатото"? Истина е, че през 1705 г., две години след основаването на града, 1/5 от територията му се състои от блатисти местности. Действително, на мястото на Михайловския дворец на Павел I наистина има гигантско блато. А сърцето на нощния живот в града днес – ул. "Думская", представлява непроходимо мочурище.

Но градът е построен с помощта на европейски градски инженери. Те нареждат в Санкт Петербург да бъде докарана почва, за да се укрепи земята под тежките сгради. Както казва ученият Елена Сухачова, изворите и малките реки са запълнени с пясък и чакъл, а блатата са източени. Това се случва постепенно до 1780-те, когато бреговете на р. Нева най-накрая са облечени в гранит.

Когато Петър Велики основава Санкт Петербург, в небето се издига орел

Крепостта "Петър и Павел" е  основана на 16 май 1703 година. Върви упорит слух, че самият Петър е положил първия камък в основите на крепостта, докато над главата му лети орел.

Това обаче е пълен мит. Според записките на Петър Велики на този ден той се намира много по на север – в Шлотбург, на мястото на бившата крепост "Ниеншанц" (всички негови декрети и писма от периода май-юни 1703 г. са подписани на това място). И в крайна сметка, в района на Санкт Петербург никога не е имало орли.

Градът е построен върху кости

Според легендата Петър Велики нарежда хиляди селяни от руските региони да построят Санкт Петербург. Те са зле хранени, страдат от влагата и студа и измират в блатата, където са погребани. Тази ужасна история завършва с думите: "ето защо Санкт Петербург е построен върху кости".

Истина е, че строителните дейности са изпълнени от селяни, макар че не просто им е заповядано да дойдат в Санкт Петербург – те са по-скоро наети. Към 1704 г. в Петербург са събрани 40 000 работници – повечето крепостници.

Селяните работят на смени: след три месеца имат право да се приберат у дома. Много от тях обаче остават за още три месеца, тъй като заплатата е 1 рубла месечно – стандартна сума за онова време.

След 1717 г. тук вече няма селяни-работници, но вместо това е въведен годишен данък. За строителството държавата наема работници и им плаща с парите от данъците.

Що се отнася до смъртността сред работниците, тя е нормална за населението по онова време. През 1950-те един съветски историк прави разкопки на местата с мащабно строителство от XVIII в. и не намира доказателства за масова гибел – само помийни ями, пълни с животински кости. Това доказва, че работниците са хранени добре и менюто им е включвало доста месо.

Василевският остров е трябвало да има канали, но Меншиков откраднал парите

Якоб фон Щелин (1709-1785), член на Руската академия на науките, живял по време на управлението на няколко руски монарси, пише в книгата си "Оригинални анекдоти за Петър Велики", че Петър е поръчал Василевският остров в Санкт Петербург да стане "малък Амстердам" с канали вместо улици. Той възлага тази задача на своя довереник – княз Александър Меншиков. Но князът, който е прословут измамник, краде парите. Каналите се оказват твърде тесни за лодките и в крайна сметка са запълнени.

Всъщност дори през 1723 г. на Василевския остров няма канали. Чак през 1727-1730 (след смъртта на Петър) се появяват 4 канала, които след това са запълнени по заповед на Екатерина Велика през 1767 година.

"Петербург ще бъде празен!"

Петър Велики не обича първата си жена – Евдокия Лопухина, която е доста старомодна и не споделя страстта на Петър към всичко европейско. Говори се, че Евдокия участвала в заговор срещу Петър, затова той я праща в манастир и насила я прави монахиня. Преди да тръгне за манастира, Евдокия извиква: "Това място ще бъде празно!".

Евдокия обаче едва ли е знаела каквото и да било за Санкт Петербург, когато я изпращат в манастир през 1698 г. – 5 години преди гр. Ниен да бъде завладян и "мястото", за което говори тя, да започне да се издига. Така че Евдокия едва ли е предвидила, че това блатисто място ще стане обект на много наводнения (както обикновено се интерпретира нейното "предсказание").

Но княз Алексей – злополучният син на Петър и Евдокия, повтаря този слух през 1718 г., когато го разпитват. Според нас той просто повтаря един слух. Но по-късно, през XIX в., руският историк Сергей Соловьов отново разказва тази история и оттогава тя се превръща в псевдоисторически факт.

Вижте и тези 10 любопитни факта за Санкт Петербург!