Когато съюзниците освобождават германски концентрационни лагери, те са шокирани от това, което виждат: затворниците едва се крепят на атрофираните си крака. Мършави, изтощени от глад, жажда и болести, те буквално са на ръба на смъртта.
Някои от тези освободени концлагеристи не само оцеляват и се връщат към нормалния си живот, но и правят почти невъзможното. Само няколко години след ужасите на лагерите те излизат на спортната арена и побеждават най-силните спортисти в света на Олимпийските игри през 1952 година.
От Бухенвалд до първото съветско олимпийско злато
Анатолий Гаранин/Sputnik
Иван Удодов е само на 17 години, когато германците го пращат в концентрационния лагер Бухенвалд през 1941 година. Когато четири години по-късно излиза от концентрационния лагер, той тежи само 29 кг и не може да ходи без помощ.
В началото спортът е само част от рехабилитационния процес, препоръчан от неговите лекари, но скоро вдигането на тежести става страстта на живота му.
Удодов работи усилено и резултатите скоро идват. Още през 1948 г. той печели второ място в Съветския южен шампионат, а през 1951 г. става шампион на Съветския съюз в най-леката категория (до 56 кг). След това е поканен в националния отбор.
Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г. са първите олимпийски игри за Съветския съюз и именно Удодов печели първото злато за страната. Изненадващо за целия спортен свят той побеждава иранския фаворит Махмуд Намджу.
Съветският щангист Аркадий Воробьов си спомня: "Ние бяхме екип от ветерани от войната. Щеше да отнеме време, за да може следвоенната младеж да стане силна. И докато времето й още не е дошло, изпиталите глад, студ, рани, изтощителна работа в тила и кошмарите на концентрационните лагери, бяха хората, които застанаха на стартовата линия. И все пак бяхме много оптимистични. Това не беше 1946 г. или дори 1950 година. Нашата сила бе нараснала. Можехме да вземем олимпийско злато. Вярвахме, че нашата спортна храброст ще бъде не по-малка от нашата военна смелост. Иван Удодов спечели златен медал. Успехът му беше много повече от спортна победа".
Най-успешният атлет на Олимпиадата 1952-а
Getty Images
За разлика от Удодов, Виктор Чукарин започва да се занимава с професионален спорт преди Втората световна война. Още на 19-годишна възраст той става шампион на Украйна по гимнастика. Войната обаче радикално променя плановете на този прекрасен млад талант.
Чукарин се записва като доброволец, ранен е и попада в пленен. Преминава през 17 лагера за военнопленници. През 1945 г., заедно с други затворници, той е осъден от нацистите да се удави на "баржата на смъртта" в открито море, но е спасен от британците.
Когато Виктор се връща у дома, той тежи само 40 килограма. Майка му го познава само от белега на главата му.
След рехабилитацията Чукарин започна да наваксва изгубеното време. Още през 1946 г. е сред първите 20 спортисти в Съветския съюз, а през 1948 г. печели националния шампионат по гимнастика. Следващата стъпка е Олимпиадата през 1952 година.
В Хелзинки 31-годишният Виктор Чукарин се състезава с много по-млади спортисти, но се оказва, че това не е пречка за победата. Той печели четири златни и два сребърни медала и става най-успешният спортист на Олимпийските игри.
Железни нерви
Свободни източници
Яков Пункин оцелява по чудо от германските военнопленнически лагери. Той е евреин и е принуден да крие истинската си националност и да се представя за осетинец мюсюлманин.
През всяка минута от живота си в различни лагери за принудителен труд в Германия Яков се страхува, че ще се намери предател, който да разкрие кой е в действителност.
В края на войната Пункин тежи 36 кг, изтощен от тиф и продължително гладуване. Той се връща веднага към класическата борба, която е започнал да практикува още преди войната.
Неговият спортен път е невероятен. През 1947 г. печели първенството на Съветската армия, а преди Олимпиадата през 1952 г. е трикратен шампион на Съветския съюз.
В Хелзинки Яков Пункин е известен като "мълнията на тепиха". Завоюва златен медал в категория до 62 килограма, побеждавайки Абдел Ааал Рашид. Преди срещата египетският борец гордо заявява, че ще му трябват две минути, за да победи съветския си опонент. А става така, че Яков го надвива за три минути.
Колегите на Яков истински се възхищават на неговия характер, оценявайки високо железните му нерви. "Никога не се страхувам на тепиха. Изчерпах квотата си за страх в концентрационните лагери", казва Пункин.