Убийството на Павел I
Свободни източници
През последното десетилетие на XVIII в. повечето европейски монарси искат да разрушат революционна Франция, за да попречат на заразните ѝ идеи да се разпространят в техните държави. Руският император Павел I не прави изключение.
С времето Павел I се разочарова силно от факта, че конфронтацията с французите не носи никакви ползи за Русия. Докато войските на царя леят пот и кръв, британците и австрийците стоят встрани и берат плодовете от трудно извоюваните победи на Русия.
Последната капка е превземането на Малта от британците през 1800 г. - след като изтласкват френския гарнизон, те си запазват острова, вместо да го върнат на рицарите от Малтийския орден. Павел, който е велик магистър на Ордена, приема това като лична обида.
За ужас на британците руският император рязко променя курса на външната си политика. Той се сприятелява с бившия враг Наполеон и заедно с френския владетел планира съвместна кампания в Индия – основният източник на богатство за Британската империя.
"Заедно с вашия суверен ние ще променим лицето на света!", казва Наполеон на руския пратеник в Париж.
Планът предвижда срещу войските на Британската източноиндийска компания в Индия да бъдат пуснати над 70 000 френски и руски войници, а първата сила – казашкa чета, водена от атаман Матвей Платов – започва марша си към границите на Афганистан на 13 март 1801 година.
Нахлуването обаче така и не се случва. На 23 март 1801 г. Павел I е убит след дворцова интрига, в която Великобритания и лично британският дипломат Чарлз Уитуърт играят активна роля. Британците финансират заговора и дори възнаграждават заговорниците с "бонус", след като работата е свършена.
Един от първите декрети на новия император Александър I е да нареди на казаците на Платов да се завърнат в родината. Скоро Русия и Великобритания отново стават съюзници.
Наполеон реагира яростно на смъртта на руския си съюзник: "Пропуснаха ме на третия Нивоз [четвъртият месец от Френския републикански календар и препратка към опита за убийство на Наполеон на 24 декември 1800 г., в който са замесени британците], но ме уцелиха в Санкт Петербург".
Клането в Руското посолство в Техеран
Павел Балабанов/Sputnik
В ранната утрин на 11 февруари 1829 г. огромна орда от близо 100 000 персийци, въоръжени с ножове, камъни и пръти, атакуват руското посолство в Техеран, което се охранява от едва 35 казаци. Персийците буквално разкъсват руснаците, сред които е и самият посланик – великият поет Александър Грибоедов.
Това престъпление е продиктувано от факта, че руснаците осигуряват убежище на местните арменци, тръгнали да бягат в историческата си родина, част от Руската империя. Един от тези арменци не е обикновен човек. Якуб Маркарян Мирза, който служи като евнух в харема на шаха, е и главен ковчежник и пазител на бижутата на шаха. Той знае твърде много тайни, за да му позволят да избяга във вражеска страна.
След като Грибоедов отхвърля всички молби да върне Маркарян Мирза, персийският владетел Фетх-Али Шах Каджар заповядва да се предизвика простолюдието, което и без това вече е разгневено от поражението на страната в поредната руско-персийска война. Разгневената тълпа убива руснаците и Маркарян, който е приютен в посолството.
Мнозина смятат, че зад жестокия план, вдъхновил персийците, стоят британците. Руската и Британската империя са въвлечени в "Голямата игра" за доминация в Централна Азия, а една нова война между персите и руснаците би им помогнала сериозно.
"Сега англичаните триумфират, след като си гарантираха, че персийците и ние (руснаците), заети с войната срещу Турция, не можем да им направим нищо. Според тях Англия скоро ще обяви война на Русия и ще посъветва принц Абас Мирза да нападне нашите гранични райони", пише единственият оцелял в клането в Техеран – секретарят Иван Малцов, в писмо до руския външен министър Карл Неселроде.
Шахът обаче иска само да убие Маркарян Мирза, а не да започне нова война. Русия продължава да е в капана на войната срещу османците и иска да избегне конфликт с Персия. Ето защо инцидентът е потулен.
Убийството на Распутин
Докато британската роля в покушението на Грибоедов и Павел I остава в сянка, убийството на Григорий Распутин е извършено с активно и директно британско участие.
Една от най-мистичните фигури в Русия е фаворит на императрица Александра и има сериозно влияние върху цялото семейство Романови. През 1916 г. Распутин вече има такава власт, че пряко съветва император Николай как да води войната.
Това е неприемливо за кръга около императора, който осъзнава до каква катастрофа може да доведе дейността на този "свят човек". Когато Николай отхвърля всички искания и молби да отстрани Распутин, конспираторите предприемат действия.
Големият въпрос, разбира се, е каква роля изиграват британците в този заговор: дали те го организират изцяло сами или само се присъединяват към него. Във всеки случай Великобритания със сигурност печели от убийството на Распутин.
Тайната разузнавателна служба е убедена, че Распутин е германски агент. Те се боят, че "Тъмните сили" (кодово име на Распутин) и неговият патрон – императрица Александра (която е от немски произход) готвят отделен мир с Германия, както и излизането на Русия от войната.
Каквито и да са причините, британците нанасят финалния удар. Смята се, че убийственият изстрел в главата на Распутин е дело на британския разузнавач Осуалд Рейнър, който, заедно с руските конспиратори, слага край на живота на "лудия монах" на 30 декември 1916 година.
Разберете защо Русия не отмъщава в американски стил за нападението на посолството ѝ в Техеран!