Как един съветски моряк самостоятелно залавя 5000 японски войници

Лейтенант Виктор Леонов е един от многото добре тренирани съветски военноморски офицери, подготвени за близки самоубийствени разузнавателни и диверсионни мисии. При такива се взривяват немски кораби, превземат се вражески позиции по крайбрежията, пленяват се войници и офицери и се получава ценна разузнавателна информация за нацистките военноморски ходове.

Но дори и сред онези, които ежедневно правят героични дела, Леонов заема изключителна позиция. Истински супервойник, той успява да залови 5000 вражески войници по време на Съветско-японската война.

Европейският фронт

В първите дни на Великата отечествена война Леонов се присъединява към Северния флот на СССР и до края на войната се бие с германците в Северния ледовит океан. За една от операциите си е награден с най-високото отличие – Герой на Съветския съюз.

През октомври 1944 г. отрядът му тайно се приземява в окупираната от нацистите територия край Печенга в Северна Финландия. След двудневен поход през завладяната от врага територия отрядът внезапно се натъква на немска зенитна батарея и я задържа, докато отблъсква няколко контраатаки. Това е от значителна важност за Червената армия, която скоро след това завзема Печенга.

Един от войниците на Леонов – Павел Колосов, си спомня своя командир: "Какво е морски десант? Трябва да действаш бързо и нагло и да изчезнеш навреме. Трябва да вземаш решения, без да прехвърляш отговорността на плещите на другите. Леонов имаше тези качества... Той беше надежден и имаше много приятели в звеното. Леонов никога не се занимаваше с дребни неща, никога не се занимаваше с порицание на персонала. Просто нямаше време за това".

Югоизточният фронт

След като Съветският съюз обявява война на Японската империя, Леонов продължава диверсантската си дейност, но този път във водите край Корея. За освобождението на едно от корейските пристанища – Уънсан – името му все още се помни широко.

Съветският пехотен отряд от 140 войници, воден от Леонов, се приземява на летището в Уънсан, за да превземе града. Според разузнаването японските войски са изоставили града и не се очаква силна съпротива.

Съветският десант обаче е неприятно изненадан. Войниците са обградени от няколкохилядна войска на вражеския гарнизон. Десетима членове на съветския отряд с Леонов сред тях са отведени за разпит пред японския полковник в щаба на гарнизона.

С разпадането на Квантунската армия в Манджурия и успешното съюзническо настъпление на всички фронтове японските гарнизони в Корея са на кръстопът, изправени пред трудното решение: да продължат да се бият, да се оттеглят или да се предадат.

Японският полковник в Уънсан обмисля да вземе десантчиците като заложници, които да използва като инструмент за преговори, когато пристигне Червената армия. Виждайки объркването на вражеския командир, Леонов поема инициативата.

Желязната атака

Леонов поглежда японския полковник в очите и казва: "Воюваме на Запад през цялата война и имаме достатъчно опит, за да преценим ситуацията си. Нма да си позволим да бъдем взети за заложници! Ще умрете като плъхове, когато се измъкнем оттук!".

Същевременно опитните му войници действат като един. Един застава зад гърба на японския полковник, друг заключва вратата, трети проверява разстоянието до прозореца. Последният открива противотанкова граната и започва да я размята наоколо, демонстрирайки пред японците сериозните си намерения.

Потейки се обилно, японският полковник размишлява няколко минути, преди да подпише капитулацията на целия гарнизон. 3500 японски войници, три артилерийски батареи, пет самолета и голям брой боеприпаси падат в съветски ръце.

Невероятно, но, докато колоната от военнопленници се насочва към съветските позиции, към нея непрекъснато се присъединяват вражески войници и части. Когато Леонов накрая ги повежда през съветските линии, те вече наброяват 5000 души.

Разказваме ви още и 4 факта за войната, в която Русия не печели нито една битка - Руско-японската война  от 1904/1905 г.