Как болшевиките учат руснаците да четат и пишат

Когато болшевиките превземат властта през 1917 г., те покоряват напълно неграмотна страна. Дори преди избухването на Първата световна война и революционния хаос броят на образованите хора е изключително малък за страна, която се смята за суперсила. Едва 25-30% - всеки трети или четвърти в страната може някак да пише и чете.

Първата световна, Революцията и Гражданската война правят това положение дори по-лошо. Образованите хора (аристократи, интелигенция, духовенство) са масово убивани или бягат от Русия. По-ограмотените имперски територии (съвременна Полша, Финландия и прибалтийските държави) стават независими и поемат по собствени пътища, рязко преобръщайки вече отчайващата статистика.

В края на 1910-те години половината от населението на Западна Русия остава необразовано. В Сибир едва 10-15% от хората получават някакво образование, а в Централна Азия ситуацията е катастрофална – над 97% от хората не могат да четат и пишат.

Болшевиките не са готови да толерират подобно положение. Но не само образованието на младежта е тяхна цел. От съществено значение е и нуждата да се образоват неграмотните възрастни, да бъдат ангажирани по-дълбоко в икономическото развитие и индустриализацията на държавата и в изграждането на бъдещия социалистически рай. Образованият човек е много по-уязвим за пропагандата и приемането на комунистическите идеали. "Не можеш да построиш комунистическо общество в необразована страна", заявява Владимир Ленин.

На 26 декември 1919 г. болшевиките приемат указ за "елиминацията на неграмотността", по-познат като "ликбез" (от руската дума за ликвидация безграмотности). Това прави обучението по грамотност на руски (или по майчиния език на човека) задължително за всички граждани между 8 и 50 години.

В малките населени места и в големите градове из страната са създадени редлица пунктове ("ликпункты") за ликвидиране на неграмотността. Там хората учат основите на писането, четенето, простото броене и от "неграмотни" се превръщат в така наречените "базово грамотни" граждани.

С времето броят на учебните предмети или "ликбез" се променя и подобрява. И така през 1925 г. основната политическа грамотност става пореден задължителен курс.

За консолидация на резултатите държавата активно насърчава четенето. "Ако не четеш книги, ще забравите как да четеш и пишеш!", гласят съветските постери. Отличниците са високо ценени и награждавани. Онези, които посещават "ликпунктовете" получават парични възнаграждения и намален с два часа работен ден. "Слабаците" от своя страна са заклеймявани и понякога дори съдебно преследвани.

Съветските хора учат граматиката чрез плакати, лозунги и вестници за "базово грамотни" и идеологически коректните книги на АБВ, пълни с фрази като "Ние не сме роби" и "Носим мир на света". Като учат граматиката хората едновременно усвояват комунистическите идеали.

Над 50 млн. възрастни са обучени по граматика само за първите 20 години от старта на кампания "Ликбез". До началото на 1940-те години почти 90% от хората между 16 и 50 години са повече или по-малко грамотни. "Ликбез" си свършва работата.

Разказваме ви още в картини: защо образователната система в СССР бе една от най-добрите в света!