Защо Япония не напада СССР по време на Втората световна война?

"Всеки ден беше един и същ: японците атакуваха при изгрев и спираха едва когато се стъмнеше", спомня си Иван Карпенко, който командва картечен отряд по време на битките при Халхин Гол между СССР и Япония.

"Не си спомням да сме пленявали някакви затворници. Не ги вземахме. Но всеки ден в продължение на час ги оставяхме да събират загиналите и те го правеха".

Битките при Халхин Гол са странни. От една страна пет месеца (от май до септември 1939 г. в Далечния изток се води свирепа битка с танкове и военновъздушни сили, която отнема хиляди животи. От друга страна нито една от страните официално не е обявявала война на другата и никоя не се бори за собствените си земи.

Свободни източници

И все пак този странен конфликт е съдбоносен и до голяма степен оформя хода на ВСВ, убеждавайки Япония да не атакува СССР от изток през 1941 година. Освен това в Халхин Гол се намира и маршал Георгий Жуков, човекът, който по-късно повежда Червената армия, за да победи германците, и признат за брилянтен военен лидер.

Японското разширяване

До 1939 г. японците разширяват империята си и сферата си на влияние далеч отвъд своите острови. Окупират Корея и създават марионетната държава Манджоу-Го в Северен Китай (Манджурия). Това значи, че Япония трябва внимателно да балансира на ръба на пряк сблъсък със СССР и съюзника му – комунистическа Монголия. Нещо повече, през 1936 г. Япония застава на страната на нацистка Германия, подписвайки Антикоминтерновия пакт, насочен срещу СССР. Това значи, че съветско-японските отношения минават от лоши към по-лоши.

През 1938 г. двете страни за първи път се сблъскват на откритото бойно поле – край езеро Хасан на съветско-манджурската граница. СССР надделява. Година по-късно Квантунската армия прави още един опит – този път като атакува Монголия.

Недоразумение или провокация?

Валерий Суходолски/Sputnik

Халхин Гол е река в Монголия, която, според японците, е трябвало да бъде граница между Монголия и Манджоу-Го, докато Монголия (и мощният ѝ съюзник СССР) настоява границата да е на няколко мили източно от реката.

"През 1938 г. японците изпращат офицер в спорната зона, който съобщава... че граничната линия е на Халхин Гол", казва японският историк Кото Касахара пред Лента.ru, като добавя, че целият инцидент може да е просто едно голямо недоразумение.

Междувременно съветските и руските историци са сигурни, че конфликтът няма нищо общо с картографията и че "недоразумението" е просто предлог за по-нататъшното разширение на Япония.

Трошкин/Sputnik

"Токио е раздразнен, когато СССР помага на Китай (който се бори срещу Япония). Така решава да предприеме провокация срещу СССР, така че той да стане свидетел на японската мощ и да престане да помага на Китай", отбелязва се в История на международните отношения (под редакцията на Анатоли Торкунов, ректор на Московския държавен институт по международни отношения).

Битка насред нищото

В. Головешкин/Sputnik

Японските войници, действащи съвместно с манджурската армия, през май 1939 г. напредват към териториите под контрола на Монголия, като не срещат почти никаква съпротива. Монголците и много по-важно – съветите, се нуждаят от време, за да съсредоточат силите си и да нанесат удар. Мястото, където двете сили се сблъскват, е далеч от съветските военни бази, така че изначално има проблеми с логистиката и транспорта.

Битките не носят голям успех за 57-ми армейски корпус на СССР, разположен в Монголия: когато избухва конфликтът (май-юни) японските ВВС доминират в небето, а съветските сили са слабо организирани, за да отблъснат атаките им.

Японски пилоти, 1939 г.

Свободни източници

"Халхин Гол подчертава много слабости на Червената армия. Войниците не са подготвени за битката: липсва им опит от близки боеве и в резултат на това е лесно да бъдат разпръснати", твърди историкът Валерий Вартанов. Съветите имат още проблеми с координацията на ходовете си: решенията се вземат в Москва, която е на 6000 км на запад.

Жуков е на фронта

За да промени играта, Йосиф Сталин изпраща точните мъже: генерал Григорий Щерн, който предоставя цялата необходима инфраструктура за доставките на провизии и подкрепление на фронтовите линии (нужни са 4000 превозни средства, които трябва да изминат 800 км до най-близките съветски бази); командирът на съветските ВВС Яков Смушкевич, който заедно с опитните си пилоти бързо обучава пилотите на 57-ми армейски корпус как да се бият с японците във въздуха; и генерал Георгий Жуков, който поема цялостното командване.

Генерал Григорий Щерн, маршалът на Монголската народна република Хорлоогийн Чойбалсан и Георгий Жуков на командния пост Хамар Дабан, 1939 г.

Свободни източници

Дори след като става национален герой след победата над нацистите във ВСВ, Жуков по-късно си спомня важността на Халхин Гол: "Все още обичам тази операция".

Подходът му е рисков и противоречив. Например, когато японците преминават през реката на 2 юли и съветите се изправят пред заплахата да бъдат заобиколени, Жуков нарежда бързо нападение от 11-та танкова бригада – без никаква подкрепа. Макар 70% от съветските танкове са разрушени, те изпълняват задачата и изтласкват врага обратно от другата страна на реката. През август съветите преминават в контранастъпление.

По това време в боевете участват около 57 000 съветски и 75 000 японски мъже, твърди историкът Александър Шишов. Битките са тежки и безпощадни – японците се бият смело и почти никога не се предават, вместо това се самоубиват. Но тактиката на Жуков, както и надмощието на танковете и самолетите, помагат на съветите да надделеят. До 4 септември 6-та японска армия е напълно разгромена и върната обратно до първоначалната граница.

Последствията

Георгий Жуков

Трошкин/Sputnik

На 15 септември 1939 г. СССР и Япония подписват споразумение за примирие. Следващото изправяне на страните в битка една срещу друга е едва през 1945 г. след разгрома на Германия. Интересно, но Япония никога не опитва да атакува СССР, дори в най-суровите времена от Втората световна война.

Разказваме ви още за Източната война: и как Халхин Гол променя хода на Втората световна война!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.