Какво позволи Съветският съюз на чуждестранните туристи да видят в страната?

Въпреки че Съветският съюз е доста затворена страна, това не означава, че е невъзможно да се стигне до там. За чужденците пътуването до СССР е лукс, но им носи опит за цял живот.

Това не е просто пътуване, а пътуване в нов свят

Скоро след създаването на СССР съветското ръководство започва да мисли за привличане на чуждестранни туристи - икономиката на страната има отчаяна нужда от чуждестранна валута. През 1929 г. е създадено държавното акционерно дружество "Интурист", което всъщност държи монопол върху продажбата на екскурзии в СССР. Един от неговите лозунги е: "Това не е просто пътуване, а пътуване в нов свят". Чуждестранните туристи са заинтригувани.

Едни от първите чужденци, посетили Съветския съюз, са известни общественици, писатели и художници: Теодор Драйзер идва през 1927 г., Бърнард Шоу през 1932 г., и френският писател и носител на Нобелова награда Ромен Роланд през 1935 година.

През 1930-те години "Интурист" отваря офиси във Великобритания, Германия и САЩ. Преди началото на Втората световна война около 129 000 чуждестранни туристи посещават СССР. Предлагат им различни маршрути из цялата страна, от Москва до руския Далечен Изток. Туристите са примамвани от плакати като тези, създадени от най-добрите съветски илюстратори.

Освен Москва и Ленинград, другите основни атракции са кримските пейзажи, крузите по Волга и пътувания из цялата страна.

Туристическият поток в СССР се възобновява след войната, през 1950-те години на миналия век, когато страната навлиза в периода на политическо "размразяване", съветският лидер Никита Хрушчов започва да обикаля света, а Съветският съюз е домакин на международни събития като Световния фестивал на младежите и студентите. Общо между 1956 и 1985 г. СССР е посетен от над 70 млн. туристи от 162 държави.

И все пак никой няма да позволи на чужденците да се разхождат сами. Страната може да бъде проучена само под зоркия поглед на гид/преводач от "Интурист" и всякакви лични планове трябва да бъдат забравени. На чуждестранните туристи са показани само идеологически безупречни постижения на съветската икономика и начин на живот.

Писателят на научна фантастика Робърт Хайнлайн и съпругата му Вирджиния посещават СССР през 1959-1960 г. с група от "Интурист". След това той пише за пълния контрол върху гидовете, за гарбителския валутен курс (4 рубли за $1) и за големи пропуски и разлики между обслужването на клиенти в САЩ и СССР.

"Не мога да препоръчам нищо "луксозно", защото дори най-доброто в Русия често е шокиращо лошо по нашите стандарти - бани без вана, дори хотели без бани, липса на топла вода, водопроводна система, която е "съмнителна" или дори по-зле, лошо готвене, мръсни прибори, подлудяващо чакане", пише Хайнлайн в статия със заглавие "Интурист" отвътре".

За да се подготви за пътуването, съпругата му дори учи руски, но това се оказва безполезно, защото са "затворници на "Интурист", които виждат само това, което те искат да видиш и чуват само това, което те искат да чуеш". Хайнлайн изчислява, че за обикновен американец пътуването в социализма струва огромната сума от $4500 на месец.

Разходката трябва да бъде политически коректна

Изборът на подходящи хора, които да работят за "Интурист", не е лесна задача. Гидовете трябва не само да имат университетска степен по лингвистика и да говорят няколко езика, но и да знаят какво могат да говорят и какво не. И да могат компетентно да обяснят постиженията на съветската система.

Бивш екскурзовод на "Интурист", който работи за компанията през 1970-80-те години, анонимно разказа пред руски медии, че е имало случаи, когато млади чужденци продават своите западни неща на съветски граждани и след това не знаят какво да правят с рублите. "Веднъж, по време на пътуване по Транссибирската железница, група студенти от САЩ се срещнаха група наборници във влака и си размениха дрехите. Горкият офицер, отговарящ за тях, тича нагоре-надолу по влака в търсене на преводач, който да извърши обратната размяна, след което заключи  войниците си в купето, за да не общуват отново с туристите".

Къде водят туристите?

По правило пътуванията на чуждестранни туристи до Съветския съюз започват от Москва или Ленинград, където са най-големите летища в страната. Останалото зависи от вида на пътуването.

През лятото популярни дестинации са черноморските курорти. Според информационна агенция ТАСС през 1968 г. в Крим е имало около 4 млн. почиващи, включително 30 600 чуждестранни туристи от 40 държави. Най-голям брой чуждестранни посетители (8 200 души) идват от Западна Германия, следвана от ГДР (4 400), Чехословакия (3500), Италия (3 100) и САЩ (2800). Две трети от чуждестранните туристи пристигат на круизни кораби.

Ако чуждестранни туристи посещават СССР през май или ноември, те неизменно биват отвеждани на демонстрациите за 1 май или 7 ноември.

Млади бойци на идеологическия фронт

Особена категория туристи са студентите и работещите младежи от страни от социалистическия лагер (Източна Германия, Чехословакия, Югославия, Куба). През 1959 г. в Гурзуф (Крим) е открит международен лагер, наречен "Спутник", където чужденци и съветски граждани на възраст 18-35 години могат да прекарват ваканциите си. До края на 1970-те години на миналия век той е посетен от 180 000 туристи, включително 70 000 чужденци.

Лагери като тези провеждат огромен брой интересни събития - от срещи със съветски спортисти до спорове по глобални теми като разоръжаването. Те също така организират национални дни и, безусловно, така наречените "лагери на мира". Най-общо казано, фокусът винаги е върху приятелството между различните народи. И, разбира се, има екскурзии, походи и различни спортни състезания.

Не е изненадващо, че местата в "Спутник" са разпределени само за "идеологически подходящи" съветски студенти и примерни работници. В своите доклади обаче администрацията на лагера отбелязва, че все пак в края на краищата почиващите "проявяват политическа апатия, склонност към неформална комуникация с чужденци, прекарват цялото си време на плажа и водят безгрижен начин на живот".

А знаете ли как Сталин се опитва да превземе Иран?