Какво се случи с децата на съветския елит?

Галина Брежнева, домашно събиране

Юрий Рибчинский/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Бащите им управляваха държавата, построиха СССР, изпратиха хора в космоса и в същото време унищожиха и екзекутираха хиляди.

Серго Берия: да строиш ракети в изгнание

Десницата на Сталин и ръководителят на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) Лаврентий Берия има само един син - Серго, който изгражда блестяща кариера като военен инженер.

Младият Серо Берия

В самото начало на Втората световна война, тогава 20-годишният младеж преминава ускорен тримесечен курс в радиоинженерната лаборатория на НКВД и се присъединява към армията с чин техник-лейтенант. През 1941 г. е изпратен на тайна специална операция в Иран, през 1942 г. служи в групата на силите на Северен Кавказ, а по-късно, по специално задание, присъства на конференциите в Техеран и Ялта сред ръководителите на антихитлеровата коалиция. След войната Серго завършва Ленинградската военна академия по комуникации. Докато работи върху дипломата си, той проектира първата съветска крилата ракета КС-1 "Комета" и става един от най-добрите военни инженери в страната. Магистърските и докторските дисертации се базират на негови проекти, за които той също получава орден "Ленин" и Сталинска награда.

Но всичко се променя драстично след ареста и екзекуцията на баща му през 1953 година. Серго е вкаран в затвора за една година и лишен от всички звания, награди и научни степени. Комисия го признава за виновен в плагиатство, а дисертациите му се считат за преработка на изследвания от други изследователи и инженери. През 1954 г., заедно с майка си, той е изпратен в "административно изгнание" в Урал, където въпреки това му е предоставен тристаен апартамент и правото да работи върху дизайна на ракетите си. Син и майка също променят фамилното си име на Гегечкори, убедени, че "с фамилията Берия хората ще ни разкъсат".

Серго Лаврентиевич Берия (Сергей Алексеевич Гегечкори) (1924-2000), инженер, конструктор на радарни и ракетни системи, син на Лаврентий Берия.

"Гегечкори беше моминското име на майка му. Винаги го е използвал, когато се е представял. Нито веднъж не спомена, че баща му е Лаврентий Берия", казва колегата му Рел Матафонов през 1950-те години. Серго започва кариерата си от нулата, като обикновен инженер, издигайки се отново през годините. През 1964 г. той иска трансфер в Киев, Украйна, където продължава да се изкачва по кариерната стълбица. От 1990 г. до 1999 г. Серго работи като главен конструктор в Киевския изследователски институт. По-късно той спира да крие факта, че е син на Берия и дори пише своите мемоари, в които отчаяно се опитва да реабилитира баща си, когото много обича. Той твърдо вярва, че Берия е бил използван като "жертвено агне" за престъпленията на партийния елит и че всички действия на баща му са били в интерес на държавата.

Леонид Хрушчов: въстава срещу Сталин и загива в битка

Човекът, който развенчава култа към личността на Сталин, има шест деца, но най-отличаващото сред тях е най-големият син Леонид.

Леонид Никитич Хрушчов

Синът на бъдещия генерален секретар на Съветския съюз започва трудовия си живот във фабрика. Но през 1939 г., когато избухва Съветско-финската война, той доброволно се записва в Червената армия и иска прехвърляне на фронта като пилот на бомбардировач. По време на тази кратка война той извършва 30 полета.

Година по-късно, през юни 1941 г., Германия нахлува в Съветския съюз и започва това, което после става известно като Великата отечествена война. Леонид отново отива на фронта, но претърпява катастрофа в началото на юли и е тежко ранен. Година по-късно кракът му все още е ранен, той отново е изпратен на фронта, този път като пилот на изтребител. Според спомените на сестра му Рада, нейният осакатен брат е изпратен обратно на фронта за наказание, че случайно, както се твърди, е застрелял моряк през 1942 г., докато е бил пиян на събиране (внучката на Леонид, Нина Хрушчова, смята, че инцидентът е измислен и за това няма доказателства). Във всеки случай синът на Хрушчов продължава да лети; през 1943 г. той не успява да се върне от мисия и е обявен за изчезнал.

Според официалната версия на събитията Леонид е свален, докато прикривал самолета на приятел от германски Focke Wulf. Но има и теория на конспирацията, замислена, както сега се вярва, от сталинистите за дискредитиране на Никита Хрушчов, но много популярна по онова време.

В нея се посочва, че Леонид всъщност преминава на германската страна, после е отвлечен по искане на Сталин и е разстрелян, като впоследствие случаят е прикрит. Историята никога не е потвърдена, въпреки че нейната "цел" не е случайна:

"Леонид е имал силен характер. Това, според мен, предизвиква конфликт с баща му, защото последният иска да го направи комунист, но той няма намерение да стане такъв", казва Нина, правнучката на Никита Хрушчов. По думите ѝ Леонид се държал като московски денди, смятал, че е класа над останалите и е бил хиперактивен. Днес той би бил обявен за "пристрастен към адрелина", казва тя.

Галина Брежнева: бяга с цирков артист и почива в психиатрична болница

Генералният секретар на Централния комитет на КПСС Леонид Илич Брежнев и дъщеря му Галина (преден план) на честването на 70-ия рожден ден на Брежнев в Големия кремълски дворец

В младостта си дъщерята на Брежнев мечтае да стане актриса, но баща ѝ я изпраща да учи филология в университета. Това обаче не "премахва" художествения ѝ копнеж и Галина намира друг начин да изрази стремежите си.

През 1951 г. тя се влюбва в гастролиращия цирков изпълнител Евгений Милаев (той е на 41, само четири години по-млад от самия Леонид Брежнев; Галина е на 22). След като отпада от университета, тя получава работа като костюмиер в същия цирк и заедно бягат. Въпреки че ражда дъщеря, бракът им се разпада, когато Милаев се впуска в афера с артистка. Вторият ѝ брак е със сина на известния илюзионист Емил Кио, 18-годишният Игор Кио. Но само след десет дни двойката се развежда по настояване на влиятелния баща на Галина.

Галина Брежнев, дъщеря на генералния секретар на ЦК на КПСС Л. И. Брежнев, и Юрий Чурбанов

Когато Брежнев поема "юздите" на властта, дъщеря му става магнит за бохемското висше общество. В крайна сметка тя се оказва "подходяща партия" за подполковника от вътрешната служба Юрий Чурбанов, но прекарва цялото си време по соарета, където се пристрастява към алкохола.

Животът на Галина се превръща в кошмар след смъртта на баща ѝ през 1982 година. Висшето общество ѝ обръща гръб, съпругът ѝ е арестуван и срещу семейството на Брежневи са заведени антикорупционни производства. Нейният алкохолизъм става обществено достояние. В крайна сметка собствената дъщеря на Галина я настанява в психиатрична клиника, където тя почива от инсулт.

Наталия Хаютина (Ежова): опитва да се обеси и да реабилитира баща си

Наталия Хаютина (Ежова)

В сталинските чистки от 1937-1938 г. почти 700 000 души са осъдени на смърт (според архивни документи), и всичко това в името на тогавашния ръководител на НКВД Николай Ежов. "Кървавото джудже" (той е висок едва 1,50 м) няма свои деца, но осиновява дъщеря Наталия.

Има няколко версии как се ражда тя, включително, че е незаконно дете на последната съпруга на Ежов или че е незаконната дъщеря на самия Ежов, или дъщерята на семейство съветски дипломати, екзекутирани от НКВД на Ежов. Каквато и да е истината, момичето е осиновено на 11 месеца и става основно занимание на Ежов. "Той беше страхотен баща. Спомням си как направи кънки с две остриета за мен със собствените си ръце и ме научи да играя тенис и городки. Прекарваше много време с мен", спомня си Наталия.

Когато през 1938 г. Ежов е арестуван, той моли: "Не пипайте моето момиче!" Осиновителката ѝ вече е починала от самоубийство и затова Наталия е изпратена в специално сиропиталище за "врагове на народа". Дори по време на пътуването ѝ се казва да забрави предишното си име, но Наталия обожава баща си и се възползва от всяка възможност да говори за това. Но стресът в крайна сметка става твърде голям, за да го понесе и тя решава да се обеси. Въжето обаче не издържа. "Цялото ми тяло беше опасано, роклята ми беше скъсана, а въжете висеше около врата ми", казва тя.

По-късно Хаютина доброволно се премества в село близо до Магадан (8000 км източно от Москва), където баща ѝ е изпращал много от жертвите си - за да бъде по-близо до тях. През 1999 г. тя предприема правни действия за реабилитация на баща си, но съдът отхвърля делото. Там, в Магадан, тя пише стихове и песни, рядко излиза от къщата.

Потръпва при всяко почукване на вратата: "Все още мисля, че един ден ще почукат на вратата ми и ще ми отмъстят за това, което беше баща ми". Тя почива през 2016 година.

Ужасите на царските гимназии: ето защо учението в Руската империя е трудно!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"