Защо Сталин не анексира Финландия по време на Втората световна война?

Сред всички съюзници на Хитлер финландците заемат специално място. Тяхната война срещу Съветския съюз завършва по различен начин от тази на Румъния, България или Унгария. Докато последните попадат в сферата на влияние на съветите през 1945 г., просъветския социалистически режим никога не е прокаран във Финландия.

Финландия никога не е подписвала Тристранния пакт и не е официално част от Оста. Финландците подчертават, че те водят отделна война срещу СССР (макар да си сътрудничат с Германия) за връщане на териториите, изгубени по време на Зимната война. Но в действителност тази така наречена Продължаваща война въвежда финландските войски много по-дълбоко в съветската територия, отколкото са били предишните им земи.

За Съветския съюз тези финландски дипломатически нюанси не играят никаква роля. Страната е разглеждана от съветите като агресор и марионетка на Третия райх. Фронтовата линия срещу Финландия е известна просто като съветско-финландския фронт на Великата отечествена война.

През юни 1941 г. съвместните немско-финландски войски във Финландия са оценени на над 400 000 мъже. Въпреки факта, че операция "Барбароса" е стартирана на 22 юни, Финландия изчаква - тогава тя не напада СССР и не пречи на германците да направят това извън финландската територия.

Въпреки това, тъй като финландската армия нарушава условията на Московския договор от 1940 г. (с който приключва Зимната война), кацайки на демилитаризираните Оландски острови, а Luftwaffe започва да използва финландски летища, за да бомбардира Съветския съюз, войната е съвсем реална. Съветските бомбардировачи нападат Хелзинки, а първите финландски войници на 28 юни преминават границата към големия съветски град Мурманск.

По време на настъплението финландската армия завзема огромна част от територията от покрайнините на Мурманск на север и до езерото Онега на юг. На 31 август финландците преминават старата съветско-финландска граница близо до Ленинград. По този начин градът е обграден, което бележи началото на скандалната и трагична обсада.

През юли 1941 г. финландският заместник-главнокомандващ войските Карл Густав Емил Манерхайм повтаря думите си, изречени за първи път по време на Финландската гражданска война (1918 г.): "Няма да върна меча си в ножницата, докато Финландия и Източна Карелия [съветските територии] не са свободни". Той добавя: "Войници! Победата ви ще освободи Карелия, вашите дела ще създадат щастливо и велико бъдеще за Финландия". Въпреки това не всички финландци искат да участват в това "освобождение". Има случаи, в които отделни войници и дори цели единици отказват да преминат по-далеч отвъд старите съветско-финландски граници, по-дълбоко в територията на СССР.

След пробив в началото, финландският аванс е спрян и предната линия се стабилизира. Тук не се провеждат големи операции до 1944 година. Войниците се шегуват за съветските войски, защитаващи Ленинград от финландците: "Три армии не воюват в света: шведската, турската и 23-та съветска армия."

Поражението на Германия в битката при Курск значително разтревожва финландското ръководство. Тъй като Съветите постепенно освобождават собствените си територии и се приближават до Карелия, финландците тичат между Берлин и Вашингтон или за да получат повече военна помощ от германците, или да молят американците да бъдат посредници в мирните преговори със СССР (САЩ не обявяват война на Финландия по време на Втората световна война).

През лятото 1944 г. Червената армия освобождава цялата територия на Карелия от финландските войски. Ожесточената финландска съпротива и техните местни успехи - като битката при Тали-Ихантала, повдигат сериозен въпрос пред съветското ръководство за това дали си струва да води по-нататъшно навлизане на финландска територия.

"Днес е невъзможно да разберем какво е искал", казва историкът Баир Иринчеев. "Нито през 1940 г., нито през 1944 г. Сталин не се опитва да окупира цяла Финландия. В крайна сметка това не е основна стратегическа посока... Струва ли си да окупираме цяла Финландия, от Хелзинки до Оулу? Тази земя има територия почти с размерите на Великобритания, гъсто населена, с назряващагражданска война..."

"Целта не е била, поне във военните документи, да се присъедини Финландия към Съветския съюз", казва финландският историк Ото Манинен. "Целта е била да се осигури свободно преминаване на флота на Червената армия през Финския залив и да се даде възможност на Червената армия да атакува фланга на германците на север."

Десантът в Нормандия изиграва не малка роля в решението на съветите да оставят Финландия на мира. Съветският съюз съсредоточава всичките си усилия върху основната цел да вземе Берлин преди британците и американците. "Съюзниците отварят втори фронт срещу Германия във Франция, което подготвя пътя за примирие между Финландия и Съветския съюз и Великобритания през септември 1944 г.", обяснява финландският историк Хенрик Майнандър.

Според руския историк Алексей Комаров "Сталин мисли прагматично. За него е важно да запази Финландия неутрална, поне в онзи исторически период... Съветското ръководство иска да превърне Финландия в сравнително приятелска държава, своеобразна буферна зона между СССР и Запада."

На 19 септември 1944 г. Финландия сключва Московското примирие със СССР и Обединеното кралство. Преотстъпва части от Карелия и Салла, както и някои острови във Финския залив и Петсамо. Съветите получават правото да наемат полуостров Поркала край Хелзинки като база за техния флот за 50 години (като жест на добра воля, те го връщат през 1956 г.).

Изгонвайки финландците от своята територия, съветите решават да не раздуват въпроса твърде далеч. В резултат през следващите години СССР получава приятелски неутрален съсед и близък икономически партньор.

Разказваме ви още за това защо съветски самолети бомбардират неутралния Стокхолм през 1944 година!