Как Сталин губи шанса си да натрупа състояние от саудитския петрол

През март 1938 г. светът се променя, след като американците откриват петрол в Саудитска Арабия. Спекулантите от Калифорнийската арабска стандартна петролна компания (бъдещата Арабска американска петролна компания Aramco) откриват петролен кладенец, който е достатъчно богат за комерсиално производство.

Ситуацията не е проста: кладенецът е открит само няколко години след сондажи, които на пръв поглед изглеждат абсолютно безполезни. Тогава "един въпрос вече тормози шефовете в Сан Франциско: дали компанията да не се изтегли напълно от Саудитска Арабия? Тя вече е наляла милиони долари в дупките в пустинята", пише Saudi Aramco World. Но те не се отказват и упоритостта им им носи огромен успех.

Американските петролотърсачи не сондират в пустинята сами: те са подписали договор за концесия с правителството на крал Абдулазиз ал Сауд (познат на Запад като Ибн Сауд). Това със сигурност има някои дългосрочни последици: Саудитска Арабия се превръща в един от водещите петролни производители в света (буквално става меката на петролното производство), а страната остава близък съюзник на Америка в Близкия изток. Но какво ще кажете, ако ви разкрия, че от саудитските петролни залежи е могла да се възползва една друга държава? СССР.

Основаването на саудитската държава

През 1930-те Саудитска Арабия е страна от третия свят, разположена в една много периферна част на света – Арабския полуостров. Ибн Сауд води армия от бедуини и завладява държавата Хиджаз (която държи свещените ислямски градове Мека и Медина). Той обявява властта си през 1926 година.

Изведнъж СССР става първата държава, признала новото кралство (името "Саудитска Арабия" се появява по-късно, в началото на 1930-те). "Съветското правителство, като уважава народа на Хиджаз, ви признава за крал на Хиджаз и емир на Наджд", гласи бележка, която съветският пратеник предава на Ибн Сауд, който на свой ред благодари на СССР със следното съобщение: "Готови сме да имаме отношения със съветското правителство...".

Този дипломатически успех става възможен благодарение на генералния консул Камир Хакимов – съветски дипломат, който се сприятелява с Ибн Сауд и тотално го очарова. Хакимов е мюсюлманин от башкирски произход и е работил в Иран, затова познава арабската култура и знае арабски. Арабите дори го наричат "Червения паша".

Добри отношения

Ибн Сауд и поданиците му са уахаби – последователи на ултраконсервативното реформаторско движение в сунитския ислям. Как така те установяват добри отношения със съветите, които почитат единствено Карл Маркс и Владимир Ленин, и които са предводители на атеистка международна революция? Всичко е въпрос на политика: за съветите е важно да подкрепят независимите арабски държави, противопоставили се на британците в региона. Така че те решават да пренебрегнат въпросите, свързани с атеизма и революцията.

"В Саудитска Арабия няма "линия на Коминтерна" (съветска политика за поддръжка на комунистическите революционери), което е резултат от факта, че саудитското общество не е готово да подкрепи подобни идеи, а съветска Русия отчита антибританския потенциал на страната", пише Виталий Наумкин, директор на Института по ориенталистика към Руската академия на науките. Прагматизмът управлява света!

По ирония на съдбата в началото на 1930-те СССР помага на Саудитска Арабия с енергийни доставки: наследникът на Хакимов, Назир Тюрякулов (той също е мюсюлманин) и Ибн Сауд се договарят за доставки на газ и керосин. По онова време саудитците нямат представа, че на практика ходят върху петрол. През 1932 г. принц Файсал бин Абдулазиз (крал през 1964-1975) дори посещава Москва.

Визитата на принца

Посещението на Файсал обаче не е успешно: той иска Москва да отпусне на Рияд сериозни заеми, но съветското правителство учтиво припомня, че саудитците не са си платили дори за газа и керосина. Другият проблем е, че съветското правителство не иска да позволи на мюсюлманските си поданици да извършват поклонения в Мека и Медина (които се контролират от Саудитска Арабия). Това е неприемливо за една комунистическа страна.

Въпреки това двете държави се изказват ласкаво за визитата. Съветското сп. "Огоньок" пише: "Важността на Арабския полуостров нараства с всяка изминала година. Очевидно е, че съществуването на независима държава там е много важно..". Въпреки това едва пет години по-късно отношенията се влошават тотално.

Горчив край

И Карим Хакимов, и Назир Тюрякулов – съветските дипломати, установили отношения с Рияд и поддържали отлични отношения със саудитския елит, са върнати в Москва през 1937-1938 година. Това е периодът на т. нар. Голяма чистка, когато в СССР са екзекутирани около 600 000 души (по най-консервативни оценки). Хакимов и Тирякулов са обявени за шпиони и са разстреляни. И двамата са реабилитирани посмъртно през 1950-те.

Саудитският крал никак не се радва да чуе, че приятелите му са разстреляни в Москва. Той отказва да приеме други съветски дипломати на саудитска земя. През 1938 г. отношенията между двете държави на практика прекъсват. През същата година американците поемат инициативата в кралството и намират петрол там. Оттогава бившото кралство по средата на нищото, управлявано от пустинни номади, се превръща в стратегически важна държава.

По-късно, през 1985 г., решението на Саудитска Арабия да увеличи драстично добива си на петрол ощетява СССР (друг важен износител на петрол). "Цените на петрола паднаха близо четирикратно, което струва на СССР $20 милиарда", пише Егор Гайдар, и.д. премиер на Русия през 1992 г., в своя книга, в която описва причините за икономическия срив на СССР.

Гайдар смята, че дъмпингът на саудитците на петролния пазар е довършил СССР. И макар и тази версия да може да се сметне за твърде опростена, саудитската политика определено влошава състоянието на така или иначе задъхващата се съветска икономика. Ако Сталин е знаел, че има опасност от подобен изход, той вероятно е щял да се отнесе към дипломатите си много по-добре.

Прочетете още: Руските учени откриха стотици милиони тонове петрол на дъното на езерото Байкал!