Първият руски цар Иван Грозни някога назначава татарския хан Симеон Бекбулатович за велик княз на цяла Русия. Симеон (роден като Саин Булат) е покръстен преди това, няма съмнение. Но все пак... татарски хан на московския престол... наистина ли? След всички щети, които Ордата нанася на Русия? Въпреки това току-що станалият суверен наистина седи на престола на Иван в продължение на една година и издава укази, докато Иван не си връща престола. За какво е всичко това?
Няма ясни доказателства къде е роден Саин Булат. Но има мощни помощници, които му помагат да стигне до Москва. Потомък на най-големия син на Чингиз Хан - Джучи, Саин е племенник на княжна Кученей, избрана за втора съпруга на Иван Грозни и покръстена под името Мария. Сеин идва в Москва с антуража си през 1561 година.
До 1570 г. Саин Булат става хан на Касимов, градският център на Касимовското ханство, който също е завладян от Иван Грозни по-рано. От това време той ръководи Големия (Главен) полк на армията на Московската царство - по този начин е смятан за втория най-могъщ човек в държавата след царя. Как един татарски княз може да достигне до такава известност? И това, което следва, е почти невероятно...
През 1573 г. Саин Булат е кръстен под името Симеон Бекбулатович, а през септември 1575 г. Иван Грозни го слага на престола като велик княз на цяла Рус, а самият той запазва поста "московски княз". Иван продължава да живее в Москва, в едно от именията си на улица Арбат. Но, както посочва историкът Д. Володихин, "монети с името на Симеон не са сечени, чуждестранни дипломати не са разговаряли с него, името му не е влизало във военния регистър, а хазната и символите остават под контрола на Иван IV".
Както Иван казва на Даниел Силвестър, преводач на Британско-руската компания, той е отдал престола на Симеон заради "извратената и зла сделка", която е започната от поданиците на Иван, руските князе. Но Иван запазва контрола над хазната и може да се върне, както той твърди, по всяко време - Симеон нито е коронясан, нито избран. Но той достатъчно налага на болярите да го уважават като цар - естествено, династията на Чингизидите е смятана за по-благородна от тази на Рюриковичите.
Скоро след като Симеон става велик княз, Иван, който сега нарича себе си просто "московски княз Иван Василевич", подава молба до Симеон. Смирено наричайки себе си и синовете си Иван и Фьодор с умалителни имена и обръщайки се към Симеон като към владетел, Иван го моли да раздели "членове на съда, болярите, придворните, провинциалното благородничество и помощниците... Ние молим за разрешение за да се избавим от онези, които не са желани от нас."
Десет години по-рано, през 1565 г., Иван създава опричнината - той разделя руските земи, като прави най-стратегически важните територии своя собственост. С този ход той лишава старата болярска аристокрация от земите им. Сега Иван просто прави още един ход в тази "игра". Обявявайки Симеон за велик княз, Иван на практика оттегля всички привилегии, които е дал на градове, манастири и лица - всички те са обявени за невалидни и трябва да бъдат подновени при Симеон. Симеон в действителност не може да направи нищо без разрешението на Иван, а ръцете на Иван вече не са вързани - тъй като не е суверен, той може да види заповедите си, изпълнени без съгласието на Болярската дума.
Джайлс Флетчър, британският посланик при цар Фьодор, синът на Иван, в края на XVI в. пише: " "Иван кара този нов цар да събере и отмени нотариалните актове на всички епископства и манастири. Чрез този ход той изтръгна от епископствата и манастирите (освен земите, анексирани към царството) огромна маса пари...". Въпреки това не са открити ясни свидетелства за това, че Симеон е отнемал земи от църквата.
Има още фантастични обяснения. Някои твърдят, че Иван е получил предсказание, че московският цар ще умре същата година (1575-1576; в Русия по онова време новата година започва на 1 септември). Други съвременници твърдят, че Иван "е изпитвал" поданиците си за лоялността им към него.
Има десетки интерпретации на този исторически факт и все още няма консенсус. Обобщавайки ги, съвременният историк Доналд Островски в своя труд от 2012 г. твърди, че това действие най-вероятно е предизвикано от желанието на Иван временно да се откаже от отговорностите си пред Болярската дума и да действа по-свободно - точно както Даниел Силвестър твърди, че Иван му е казал.
Изненадващо, но краткото управление на Симеон не завършва на бесилката, защото е потомък на Чингис хан и бивш хан на Касимов. Когато Иван взема обратно трона си, градове, големи като Твер и Торжок, са предоставени на Симеон, а Симеон става велик тверски княз. Твер е крепост на западните граници на Московското княжество и Иван се нуждае от военен лидер, опитен като Симеон, защото Ливонската война е напът скоро да започне. През 1577, 1580 и 1581 г. Симеон отново става водач на Главния полк.
След като Иван умира през 1581 г., Симеон бързо се лишава от титлите и привилегиите си. Носят се слухове, че той е бил ослепен, за да се предотврати възможното му възкачване на престола, но това най-вероятно е легенда. Истина е, че Лъже-Димитрий I, кратковременно самопровъзгласил се московски цар, изпраща Симеон в Кирило-Белозерския манастир, а по-късно следващият цар Василий Шуйски го прехвърля още по-далеч в манастира Соловки на Бяло море.
Симеон се връща в Москва - градът, в който някога управлява, едва през 1613 г., за да стане свидетел на Михаил Романов, първият цар от новата династия, който се възкачва на руския престол. Симеон умира през 1616 г. в Москва и е погребан в Симоновския манастир до жена си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си