Цялата съветска култура се характеризира с разделение на официална и ъндърграунд. Почти 30 години след разпада на СССР се правят оценки на "вредните" забрани и дори се наблюдава някакво пренебрежение към официалната съветска култура. Колкото и близка да е България до Съветския съюз през онези години, грешно е да се мисли, че има същото музикално развитие. Именно тя е един от каналите, през които "забраненото" стига до съветските граждани.
Големият брат на "Мелодия"
Юлия Агеева
"Балкантон" (1952 г.) възниква по-рано от "Мелодия" (1964 г.) - и тъй като съветската индустрия все още не е достатъчно развита, той пуска много съветски записи през 1950-60-те години.
Българската звукозаписна компания първоначално е по-свободна от руския си брат, защото възниква от творческата музикална асоциация на няколко индустриални предприятия в България, предшественици на които са представители на западноевропейски компании, появили се на Балканите през първото десетилетие на XX век. В Руската империя също съществува музикална индустрия, но страната по-сериозно се връща към нея едва през 1960-те, след решение на Министерския съвет на СССР.
Балканският стил, основан на народната музика, през 1970-те години вече е доста развит и има повече прилики със западната музика, отколкото авангардната музика на съветска Русия, която тъкмо започва да набира скорост.
Тъмната страна на "Балкантон"
Каквато и музика да е продуцирана от "Балкантон", появяват се ценни за историците документални записи (например историите на участника в руско-турската война Хруцки), оперна, народна и танцова музика на България и разрешени (класически) произведения на западни изпълнители... а също и записи Boney M., ABBA и Челентано. България все пак не е съветска република и иска Западът да знае кои са "Щурците", "Диана Експрес" и ФСБ. България, за разлика от съветска Русия, може да си позволи да си сътрудничи с чужди лейбъли, така "Балкантон" пуска дори записи на западни групи, а на Запад научават за съществуването на българска музика.
Да бъдеш хванат да слушаш забранена музика в съветска Русия означава гарантирани проблеми на работа или в училище. Единици са онези, които могат да отидат в чужбина - дори толкова близка като България. Но самата идея да се докоснат до забраненото вълнува мнозина и с течение на времето се сформира цяла субкултура, състояща се от фенове и "куриери" - тези, които доставят неофициален винил. Обикновено това са художници, спортисти, учени, дипломати, понякога и отлични студенти от престижни университети. Те някога имат възможност да напуснат страната и да донесат единични записи, които, разбира се, струват много. Да купиш по-евтини плочи от съмнителен продавач е ненадеждно - няма как да се провери при покупката и някои хора не се колебаят да използват това в своя полза.
Рядкост
Ако имате остарели записи на руски изпълнители, не бързайте да се разделяте с тях. Сред тях може да има рядкости, които вероятно ще стават все по-ценни с всяка година. Това важи например за единствения албум за износ на Владимир Висоцки, издаден през 1978 година. Някои текстове на Висоцки, въпреки популярността им, са забранени, така че записът, издаден от "Балкантон" така и не излиза на пазара в СССР. Въпреки че надписът върху него свидетелства за обратното – "Made in USSR". Обърнете внимание и на албума на "жената, която пее" - Алла Пугачова от 1985 г., който се появява в Русия вече на касета.
"Балкантон"VS"Мелодия"
Музикалните колекционери отбелязват, че от качеството на "демократите" има много какво да се желае, докато записите на "Мелодия" винаги са висококачествени, тъй като издаването на всеки запис е строго контролирано от държавата. И аз намерих вкъщи записи "Балкантон" и "Мелодия" - приблизително на една и съща възраст, и двете от 1980-те. И наистина тези на "Мелодия" са по-качествени. Но от друга страна, дали нашите родители биха знали песните на Бийтълс, ако не беше "Балкантон"?