Шест войни и конфликти, в които Русия и Великобритания са били съюзници

Войната за австрийското наследство (1740-1748)

Битката при Фонтеней, 11 май 1745 г.; част от колекцията на Френския исторически музей, Версай

Getty Images

Когато в средата на XVIII в. Франция, Прусия и Испания решават да "отхапят" големи парчета от обширната Хабсбургска империя, нито Великобритания, нито Русия не могат да стоят безучастно и да позволят на Париж и Берлин да засилят позициите си.

Докато Берлин е съсредоточен върху Франция, руските армии се изправят срещу войските на пруския крал Фридрих Велики. В края на конфликта през 1747 г. обаче Лондон и Санкт Петербург подписват конвенция, според която 37 000 руски войници са изпратени в Рейнланд, за да се бият с французите.

Военната намеса на руснаците и британците помага на Хабсбургите да съхранят общото статукво в Европа. Въпреки някои териториални загуби те запазват повечето от земите си и не позволяват на Прусия и Франция да разширят владенията си сериозно. Това е повече от добре дошло за Русия и Великобритания.

Коалиционните войни (1792-1815)

Руски (или английски) войски край Берген, Dirk Langendijk (1748 - 1805)

Снимка със свободен достъп

В продължение на близо две десетилетия Руската и Британската империя се бият заедно, за да разрушат революционна Франция и да спрат разпространението на "заразните" ѝ идеи в други държави. В това сътрудничество обаче има паузи, през които двете сили спират да си сътрудничат и влизат в конфликт (1800-1801) и дори във война (1807-1812).

Войските на двете държави рядко действат съвместно. Докато Русия води война срещу французите в Германия, Италия и на родна земя, британците се сражават основно с армиите на Наполеон в Испания и Португалия.

Най-голямата съвместно англо-руска операция по време на тези войни се случва през 1799 г. в окупираната от французите Холандия. Британско-руска експедиционна армия е победена от войските на Франция и тяхната марионетка – Батавската република, и са принудени да се евакуират. За британците обаче операцията не е пълна катастрофа, тъй като те успяват да пленят по-голямата част от батавския флот.

Гръцката война за независимост (1821-1830)

Руснаците при Наваринската битка, 1846 г.; картина на Иван Айвазовски

Военноморска академия, Санкт Петербург, Русия

В продължение на 6 години европейските сили наблюдават как гърците, смело и отчаяно, се борят за своята независимост от Османската империя. Те подкрепят бунтовниците морално и по дипломатически път, но не се намесват в конфликта.

Когато през 1826 г. обаче османците, с помощта на техните египетски васали, окупират по-голямата част от гръцката територия и поставят революцията им на ръба на провала, Русия, Франция и Великобритания се намесват.

При морското Наваринско сражение на 20 октомври 1827 г. обединеният руско-британски-френски флот напълно разбива османско-египетските сили, които губят над 60 кораба. Тази победа значително помага на гърците да отпразнуват свободата си три години по-късно.

Боксерското въстание (1899-1901)

Представители на германските, британските, френските, италианските, американските и руските военни сили, обединили се, за да потушат Боксерското въстание в Китай (Пекин).

Getty Images

В края на XIX в. Китай е в тежко положение. Той изостава от великите сили в технически и икономически план и е превърнат от тях в полу-колония.

Така избухва Боксерското въстания. Този масов бунт, насочен срещу чуждестранната намеса, върви ръка в ръка с бруталните убийства на европейци и християни и изгарянето на църкви и посолства.

За да спасят положението, великите сили сформират т. нар. "Алианс на осемте държави", в който, освен Великобритания и Русия, влизат и Германия, Япония, САЩ, Италия, Австро-Унгария и Франция. Съюзниците смазват бунтовниците, а Китай изпада в още по-отчаяно и зависимо състояние.

Първата световна война (1914-1918)

Getty Images

В началото на XX в. Русия, Франция и Великобритания преодоляват (или поне се опитват) разногласията си и заедно се изправят срещу нарастващата мощ на Тройния съюз между Германия, Австро-Унгария и Италия.

Антантата първоначално не е създаден като алианс за взаимна защита, а като асоциация на държави, които споделят един и същи вектор във външната си политика. По време на Втората световна война обаче тя се превръща в мощен военен съюз от над 20 държави.

Неуспешната намеса в Русия и провалената подкрепа на Бялото движение срещу съветите е последната мащабна акция на Антантата, след което тя бързо се разпада. Франция и Великобритания запазват съюзническите си отношения, но този път без Русия.

Втората световна война (1939-1945)

Getty Images

На 22 юни 1941 г., в същия ден, в който нацистка Германия започват операция "Барбароса" срещу СССР, британският лидер Уинстън Чърчил изнася реч, в която обещава на Русия и руския народ "всякаква техническа или икономическа помощ", която е по силите на британците и която може да им е от полза.

Хладните предвоенни отношения между двете държави прерастват в дълбоко сътрудничество, което продължава 4 години. Великобритания активно помага на СССР чрез програмата "заем-наем". Двете държави заедно окупират прогермански Иран през 1941 г. и на практика се сражават с Кригсмарине и Луфтвафе в Северния ледовит океан.

На 3 май 1945 г., край Визмар, СССР и Великобритания си организират своя собствена "среща на Елба", когато Втора британска армия установява контакт с 3-а гвардейска танкова армия на СССР. Малко след края на Втората световна война отношенията между двете държави бързо се влошават и навлизат в епохата на Студената война.

Разберете и как през 1920-те фалшиви новини предизвикват скандал между Русия и Великобритания!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.