Как през 1920-те фалшиви новини предизвикват скандал между Русия и Великобритания

Getty Images
През 1924 г. частно писмо от високопоставен съветски представител е заловено от британското разузнаване. В крайна сметка то допринася за падането на британското правителство и унищожава шансовете за съветско-британско търговско споразумение.

Руско-британските политически отношения са видели много възходи и падения от началото на 16-и век. Този инцидент обаче е най-острият дипломатически конфликт между СССР и Великобритания и той е изцяло предизвикан от фалшив документ.

Източната заплаха

В средата на 20-те години на миналия век става ясно, че Съветският съюз ще оцелее, така че страхът от социалистическа революция, която може да се разпространи по целия свят, е сред най-актуалните теми. Комунистическият интернационал обявава, че световната революция е основната му цел, а европейските правителства са нащрек за комунистически шпиони.

През 1924 г. шотландският комунист и журналист Джон Кембъл публикува отворено писмо до британска армия, в което моли войниците да не се подчиняват на правителството в случай на война и да бъдат готови да свалят режима. Писмото предизвиква смут: лейбъристкото правителство първо арестува Кембъл, но после се отмята и го освобождава. Левицата е разгневена заради решението Кембъл да бъде хвърлен в затвора, а консерваторите пък възненавиждат кабинета за това, че е оттеглил обвиненията. Торите гласуват недоверие на правителство и се насрочват общи избори за 29 октомври.

"Автентичността на документа е безспорна"

Това се случва точно когато СССР и Великобритания са подписали важно търговско споразумение, но все още не са го ратифицирали. Правителствената криза отлага ратификацията.

Уинстън Чърчил, който по това време е амбициозен политик на Торите, е повече от красноречив, когато изразява своето презрение към перспективата за дружба със съветите, които искат да вземат пари назаем от Великобритания, за да изградят наново разнебитената си икономика. Проблемът е, че съветското правителство не иска да плаща дълговете на царското правителство, така че комунистите трябва да намерят компромис. Те също разбират, че ако лейбъристкото правителство падне, отношенията между Великобритания и СССР бързо ще се влошат.

Григорий Зиновиев, роден Хирш Апфелбаум (1883 - 1936 г.)

Пет дена преди общите избори вестник "Дейли мейл" публикува писмо уж от Григорий Зиновиев (1883 – 1936), който по това време е един от тримата висши ръководители на СССР (заедно с Каменев и Сталин), както и ръководител на Комунистическия интернационал (Коминтерна).

В писмото британските комунисти настоятелно са призовани да активизират подривната си дейност: "Военната секция на Британската комунистическа партия, доколкото ни е известно, продължава да страда от липса на специалисти, бъдещите командири на британската Червена армия. Време е да помислите за сформирането на такава група, която заедно с ръководителите би могла да бъде . . . мозъкът на военната организация на партията".

Писмото е изпратено на МИ-6 от шпионин резидент в Рига на 2 октомври и в приложеното писмо се твърди, че "автентичността на документа е безспорна". По-късно то е разобличено като хитра измама. Разузнавателната агенция не си прави труда да провери каквото и да е – съдържанието на писмото е толкова шокиращо, че МИ-6 незабавно го разпраща до всички правителствени и военни агенции. Бие се тревога! Съветите идват!

Кръстьо Раковски (1873 - 1941 г.), български революционер и съветски дипломат

Същия ден ръководителят на Северния отдел на Министерството на външните работи Дон Грегъри връчва протестна нота на Кръстьо Раковски (роден е като Кръстьо Георгиев Станчев в Котел. Той е първият съветски посланик в британската столица – бел. ред. ) – съветски шарже д'афер в Лондон. В нотата се посочва, че британското правителство разглежда писмото като пряката намеса в британските вътрешни работи. Смаян, Раковски изпраща телеграма до Москва, за да попита как трябва да отговори.

"Безопасността и имунитетът са гарантирани"


Зиновиев категорично отрича да е писал писмото. Естествено, би било нелогично да се рушат дипломатическите отношения с Великобритания, когато СССР толкова отчаяно се нуждае от заем. Британското разузнаване, което наблюдавало цялата съветска класифицирана кореспонденция, със сигурност знае, че писмото е фалшиво. MI-6 научава, че самите руснаци търсят човека, който го е написал, като му обещават "безопасност и имунитет". Как обаче такъв документ попада в ръцете на "Дейли мейл"?

Дон Грегъри предава протестната нота на Раковски преди да е получил разрешение от премиера Рамзи Макдоналд. По онова време Грегъри има парични проблеми, но британски историци отбелязват, че след публикацията неговата чекова книжка набъбва. Изглежда очевидно, че той е продал писмото на журналистите, или може би на Торите, които се възползват от падането на правителството на Макдоналд.

Още по-скандално е, че писмото очевидно е фалшиво. Изглежда нито британският шпионин в Рига, нито централата на МИ-6 обръщат внимание на това. Освен подписа на Зиновиев, писмото носи подписа на шотландския комунист Артър Макманъс и Ото Куусинен, друг шеф на Коминтерна. Ако някой високопоставен британски дипломат бе видял оригинала, той е щял да разбере, че е фалшив: Куусинен подписва всичко, използвайки бащиното си име (Виле), а това е подписано с "О. Куусинен".

След изборите лейбъристкото правителство е сменено с кабинет на Торите. Само че бурята, причинена от писмото, трябва да се успокои в интерес на двете страни. И така Съветите правят нещо немислимо - през ноември 1924 г. те позволяват на група британски работници да погледнат в класифицираните материали на Коминтерна.
"За три дни и нощи", казва Айно Куусинен, съпругата на Ото, "най-опасните и компрометиращи документи бяха премахнати от архивите, особено класифицираните инструкции за Британската комунистическа партия. Дори документният регистър бе подправен".

Робин Кук (1946 - 2005), политик от британската Лейбъристка партия, външен министър (1997 - 2001)

Британските работници не виждат всичко, но пък виждат  достатъчно, за да отпаднат техните обвиненията. Конфликтът е уреден, макар злополучното търговско споразумение в крайна сметка да не е ратифицирано от новото правителство на Стенли Болдуин. Единственият въпрос, който остава е: Кой е написал писмото?

През 1998 г. британският лейбъристки политик Робин Кук поръчва на историци от външното министерство да приготвят исторически меморандум по писмото на Зиновиев въз основата на архивни документи. През 1999 г. историкът Джил Бенет, която работи с руски и британски архиви по този въпроси, представя своя доклад. В него се доказва, че писмото е фалшиво, но Бенет не отговаря убедително на въпроса кой го е написал, а прави само предположения. Много е вероятно писмото да е написано от бели емигранти, които поддържат тесни връзки с британски разузнавачи. Наистина мнозина от тях преживяват чрез фалшифициране на съветски документи.
През 2011 г. историкът Джонатан Пайл приписва фалшивото писмо до Джордж Бол, дългогодишен офицер от МИ-5. През 2017 г. британското правителство признава, че то не е било правилно обработено, не е посочено къде се намира и не са направени копия на оригинала.

Вижте и как Ленин и Сталин учудват Хърбърт Уелс!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: