Ким Филби: историята на най-добрия съветски разузнавач във Великобритания

Ким Филби се смее, докато гледа "Седемнадесет мига от пролетта". "С подобно изражение на лицето разузнавачът няма да издържи и ден", коментира суровата физиономия на Щирлиц (изигран от Вячеслав Тихонов) Филби – англичанин, който в онзи момент отдавна живее в Москва .

Той знае какво говори. Ким Филби работи за СССР в продължение на дълги години, оглавявайки клетка на съветските шпиони в Лондон. Едновременно с това той ръководи и антикомунистическия отдел на Секретната разузнавателна служба (SIS) – т.е. работата му е да хваща хора като самия него. И дори в тази нервна обстановка г-н Филби си остава истински джентълмен и душа на компанията, когото колегите му обожават. Докато не става ясно, че той е съветски шпионин. Оттогава в родината му го наричат "най-големия предател на Великобритания".

Аристократ и комунист

Харолд Ейдриън Ръсел Филби (известен като Ким" е роден в семейство на аристократи: баща му Сейнт Джон Филби работи в британска Индия, след което приема исляма и става съветник на краля на Саудитска Арабия Ибн Сауда. По ирония на съдбата Сейнт Джон склонява саудитците да си сътрудничат с Великобритания и САЩ, а не на СССР, а синът му 30 години работи за Москва.

Младият Ким получава изключително елитно образование – учи в Кеймбридж. Там той се присъединява към британските социалисти. В мемоарите си той пише: "Когато бях студент, се стараех да сформирам мирогледа си. Докато наблюдавах внимателно, стигнах до един прост извод: богатите живеят добре от твърде дълго, а бедните – зле и е време това да се промени".

Стремежът да помогне в света да възтържествува равенство го карат да заработи за основната цитадела на левите в онези времена – Съветския съюз. През 1933 г. във Виена Филби е вербуван от съветския разузнавач под прикритие Арнолд Дойч. По-късно, когато е обвинен в предателство, Филби винаги спокойно отговаря, че е останал верен на собствените си убеждения – а това е по-важно от лоялността към родината му.

Тайна война по време на Втората световна

Арнолд Дойч убеждава Филби, че един таен агент в редиците на британското контраразузнаване ще донесе на комунизма далеч по-големи ползи, отколкото всеки предан социалист. Така през 1930-те Ким започва да крие политическите си убеждения: като кореспондент на The Times той пише репортажи от фашистка Испания и публично хвали генерал Франко. Постепенно журналистът привлича вниманието на SIS и му предлагат работа. Филби я приема.

След началото на Втората световна война през 1939 г. Килби става незаменим агент за съветските специални служби. Благодарение на дешифрирането на кода "Енигма" през цялата война британското разузнаване успешно чете секретните радиограми на немците – и докато Уинстън Чърчил не бърза да споделя със съветските си съюзници цялата информация, Филби праща в Москва всичко, което попада на бюрото му.

"Вероятно всички сте чували истории, че SIS е легендарно ефикасна организация, нещо наистина много опасно. Е, по време на война, това реално не беше така", разказва Филби на семинар за източноевропейски разузнавачи през 1981 година. Всеки ден той си тръгва от кабинета си с куфарче, пълно с нови документи и доноси и ги предава на своя човек за свръзка. Той ги снима, изпраща снимките в Москва, а на следващата сутрин Филби връща оригиналите на място.

Филби се гордее изключително много с личния си принос за битката при Курск през 1943 г.: благодарение на работата му СССР разбира точно къде райхът планира да нанесе решаващия си удар – по с. Прохоровка, и успява да спре мощната атака на немските танкове, което по-късно му носи и победата в сражението. "Когато питат Филби какво е най-значимото му дело, той казва: "Прохоровка", разказва пред РИА "Новости" говорителят на руската Служба за външно разузнаване Сергей Иванов.

Мръсни истории

През 1944 г., чрез интриги Ким Филби успява да измести собствения си шеф ("Това е една много, много мръсна история, но в нашата работа от време на време трябва да си изцапаш ръцете", спомня си бившият агент) и застава начело на девети отдел на SIS, който се бори с комунистите. На тази длъжност той продължава да предава информация на Москва, но умело прикрива дейността си: толкова добре, че през 1946 г. получава орден на Британската империя, връчен му лично от крал Джордж VI.

През цялото време той ходи по тънък лед: през 1945 г. съветският вицеконцул в Турция Константин Волков обявява, че е готов, в замяна на политическо убежище и пари, да разкрие на Британия имената на трима важни агенти на СССР в Лондон. Филби, който е един от тези агенти, лично лети, за да се срещне с Волков като представител на SIS и предупреждава Москва за опасността. Волов е арестуван. На началниците си в SIS Филби казва, че срещата очевидно е била провокация.

Под подозрение

През 1951 г. над Филби отново надвисват облаци, след като в Москва бягат двама съветски агенти, вербувани по негова препоръка: Доналд Маклийн и Гай Бърджес. Маклин вече е на ръба да бъде разкрит, но Бърджес, който организира бягането му, бяга без позволение и така излага на сериозна опасност позициите на Филби. В SIS знаят, че Филби и Бърджес се познават и началството решава, че е твърде възможно Филби да е третият съветски шпионин. Започват разпити.

Съветският агент се държи хладнокръвно: разпитват го всеки ден в продължение на седмица, но така и не го хващат в лъжа и не откриват доказателства, че той работи за СССР. В крайна сметка го оставят на мира (макар че го отстраняват от ръководния му пост) и невинността му е обявена лично от министъра на външните работи. През 1955 г. пък Филби свиква пресконференция, където изразява възмущенията си от обвиненията в шпионаж. "Последният път, когато говорих с комунист, знаейки, че е комунист, беше някъде през 1934 г.", казва Филби. И му вярват.

Бягство в Москва

От 1956 до 1963 г. Филби работи в Близкия изток: официално – като журналист, а на практика – като агент на SIS ( и естествено, на Москва). За този период от живота му се знае малко. През 1963 г. обаче е разобличен окончателно: издават го показанията на нови бегълци на Запад и свидетелствата на негова стара приятелка за комунистическите му възгледи.

"Предложиха ми да разкажа всичко, което знам за КГБ; да назова лицата, които все още работят във Великобритания", пише Филби в мемоарите си. Не му се налага обаче да разказва нищо: съветските другари организират бягството му от Бейрут в СССР (според една от версиите британците нарочно позволяват на Филби да "избяга", за да избегнат скандален съдебен процес).

В СССР Филби на практика става почетен пенсионер: той предава на съветското разузнаване всичко, което не е успял да предаде до момента; води семинари за разузнавачи, живее в апартамент в центъра на Москва, жени се за московчанка, която е с 20 години по-млада от него. В малкото интервюта, които дава, той твърди, че не съжалява за нищо и говори за СССР като за "ние", признавайки, че Англия малко му липсва. Както казват някои разузнавачи, много от нещата, в които е бил замесен Филби, са неизвестни и до днес – и е твърде вероятно това да си остане така завинаги.

Разберете и как руски двойни агенти се издигат до върха на МИ6 и ЦРУ!