Руското министерство на отбраната публикува разсекретени архивни документи, разказващи за освобождението на Рига от немско-фашистките окупатори, предаде "Российская газета". Планът за операцията и дневници от бойните действия, списъци с награди и политически доноси, свидетелства за зверствата на хитлеристите на територията на Латвия и вестникарски публикации, посветени на сраженията за Рига през октомври 1944 г. са поместени на интернет портала на военното ведомство в нов исторически раздел, посветен на 75-годишнината от освобождението на латвийската столица.
Планът за Рижската настъпателна операция съдържа докладна от командващия на Ленинградския фронт маршал Л.А. Говоров до върховния главнокомандващ Йосиф Сталин, в която той предлага за бъдат изпратени над 300 артилерийски оръдия с различен калибър и 14 танка и самоходни установки на 1 км от фронта. В документа се изброяват и задачи за войските от 2-и и 3-и Прибалтийски фронт.
По онова време се смята, че районът на Рига, който е под немско командване, е непреодолим. Там има 4 добре укрепени отбранителни линии, чиято цел е да спрат настъплението на Червената армия към Прусия. Особена роля в отбраната на Рига фашистите отделят на авиацията. На фотосхема на летището в латвийската столица от 1 август 1944 г. се виждат над 100 бойни самолета на Луфтвафе.
Особеностите на Рижската настъпателна операция са описани и в журналите на бойните действия на щаба на 3-и Прибалтийски фронт. Там се посочва, че войската по крайбрежието на Рижския залив навлиза в района на езерото Киш-Езерс, като първи на другия бряг пристигат машини-амфибии. След като преодоляват водната преграда, танкистите бързо превземат с. Межапаркс и навлизат в покрайнините на Рига. Масовото използване на машини-амфибии изиграва важна роля за освобождението на града. В архивните документи се посочва, че в преломния момент на настъплението те транспортират "над 3000 души, 6 оръдия с коне, 2 огнехвъргачки, боеприпаси и храна в над 20 курса, изминавайки 100 км по вода".
От доклада на началника на Главното политическо управление на Червената армия става ясно, че първи в града нахлуват бойците от стрелковия полк под командването на подполковник Болошенко. А първото знаме над Рига е издигнато от орденоносеца, старшина Александър Попов.
Жителите на латвийската столица посрещат руските войници възторжено – с цветя и червени знамена, става ясно от документите. Това, което бойците намират в някога процъфтяващия град с население от 400 000 души обаче е потресаващо: "Командването на немските войски в района на Рига беше издало заповед да се унищожат всички големи предприятия, гари, мостове, стационарни постройки, големи къщи... противникът беше успял да разруши химически завод, електротехническа фабрика, хлебозавод и завод за оцет".
През есента на 1941 г. хитлеристите създават на 17 км от Рига концентрационен лагер за политзатворници. Тук пращат хора, служещи в съветски учреждения, роднини, членове на семействата на съветски офицери. Там пристигат и евреи. Не случайно тези места се наричат лагери "на смъртта и ужаса". В докладна записка до Главната военна прокуратура на Червената армия пише: "Немско-фашистките изверги бяха разработили цяла система за изтребване на военнопленници в лагерите по най-различни начини. Военнопленниците в лагера бяха убивани физически чрез глад, умишлено разпространение на заразни болести: тиф, дизентерия, туберкулоза, както и като бяха оставяни без медицинска помощ".
Освобождението на Латвия и столицата ѝ от фашистите слага край на всички тези мъчения. По заповед на върховния главнокомандващ от 13 октомври 1944 г. в чест на извоюваната победа на съединенията и частите, най-заслужилите бойци в боевете за Рига са наградени с ордени.
На 13 октомври 1944 г. в 23:00 че Москва поздравява войските от 3-и и 2-и Прибалтийски фронт с 24 артилерийски залпа от 324 оръдия.
Невероятен героизъм и ужас без край: вижте и тези 16 снимки на СССР през 1940-те!