"Демон в моряшка фланелка": Как старши сержант Кисляков издържа атака на сто нацисти

Василий Кисляков

Screenshot, ТВ "Звезда"
В края на юни 1941 г. 150-хилядна немска армия нахлува на територията на съветския Колски полуостров. Завземането на Мурманск, главното северно пристанище на Съветския съюз, изглежда за нацистите като детска игра.

Седем закалени в бой дивизии срещу три пъти по-малобройна армия от Карелския фронт. Изглежда лесно? Съвсем не, щом "демоните в моряшки фланелки" защитават родината си. Така германците наричат морските пехотинци от Северния флот, пише ТВ "Звезда".

Нацистите спират на 60 км от Мурманск и през цялата война не успяват да напреднат и крачка. Това е постигнато с цената на безпрецедентния героизъм на съветските войници, специално място сред които заема старши сержант Василий Кисляков.

В средата на юли 1941 г. отрядът на морската пехота на Кисляков отбранява Безименна височина № 7. Тя се оказва на пътя на настъплението на Вермахта към Мурманск, до който остават около 60 км.

Германците бързо разбират, че не могат да стигнат до Мурманск по хълмовете, които са под контрола на отряда на Кисляков. Единственият черен път, по който могат да преминат големи сили, минава между потоци, блата и непроходим гъсталак. Подготвени за атака, те нападат съветите с огнехвъргачки.

"Мините са навсякъде, няма начин да се скриеш. Затова и нашите войски и немците умело и интензивно използват мини. Te отстъпват и веднага покриват височината с огън от огнехвъргачки", разказва военният историк Михаил Орешет.

"Ако снаряд удари земята, например на юг, нагоре хвърчи пръст, но тук летят камъни. Освен рани от шрапнели, можеш да се раниш, ако бъдеш удрен от камък", обяснява експертът Виктор Доброволски.

След първия обстрел от десет мъже в отряда на Кисляков остават седем. От тях двама са сериозно ранени. Виждайки мъртвите си другари, моряците се втурват в битката, но Василий ги спира. По-важно е да се опази височината.

"Той изпраща от височината всички ранени и иска подкрепление, но такова няма. Казват, че боеприпасите свършили. И защо тогава да държи хората на височината, за да умрат?", пита военният историк Михаил Орешет.

Те отблъскват атака след атака, но помощта не идва. Още двама другари са тежко ранени. И тогава Кисляков заповядва на всички да си тръгнат. Няма достатъчно патрони, а той може да ги прикрива.

Кисляков остава сам. Той събира всичко, което има: лека картечница, три винтовки и няколко гранати - и се подготвя за последната си битка...

"Заема доста удобно място. Всъщност фактът, че се намира зад картечницата, вероятно по някакъв начин го спасява. Тук има скали, които са достатъчно здрави", обяснява Анастасия Князева, заместник-директор на Музея за местна история и местно дело.

"Той разполага огневите си точки. Обмисля всичко добре и произвежда изстрел от първата позиция, от втората, третата. Първата, втората, третата. И след това - аз, казва, се защитавах", добавя военният историк Михаил Орешет.

В продължение на няколко часа немците не могат да разберат, че цяла рота, около сто души, се бие срещу един. Те получават подкрепление, пламенно тръгват напред, опитвайки се да намерят слабости в защитата на Безименната висчоина, но не успяват..

Когато патроните свършват, Кисляков се изправя в цял ръст, хвърля граната и извиква: "Взвод! Атака!"... и се втурва към врага.

"Германците се оттеглят, той взема оръжие и се връща на мястото си. Това се случва първия път. Втория път те отново се приближават на около 30 м", казва синът на Василий Кисляков Николай.

Василий губи представа за времето, без да знае, че сам държи височината няколко часа.

В един момент напълно изтощеният старши сержант от морската пехота Кисляков разбира, че това е краят. Остава само една граната. Германците са на около 15 м. Събирайки повече въздух в гърдите си, той изкрещява "За Родината!"... и отново хуква към врага. Тогава чува зад гърба си "Ура!", обръща се назад и вижда войска, тръгнала с него в атаката, за която Василий мисли, че ще е последна.

Подкрепленията пристигат на Безименна след седем часа, когато на склона вече е тихо. Пехотинците решават да се огледат и да си починат. Но в този момент чуват последния боен вик на Кисляков. Като по чудо той е жив, има само няколко наранявания.

"Подвигът му е описан в брошури с неговия портрет. И те са разпръснати, или просто се разпространяват в окопите, за да повдигнат морално духа", казва внукът на Василий Кисляков - Михаил.

Капитан Кисляков често си спомня последната граната, която си оставя през лятото на 1941 г. на Безименната височина. Василий живее дълъг и щастлив живот. Той се жени веднага след войната, става баща на четири деца, а след това и дядо на седем внуци. Василий Павлович умира през 1990 г. на 74 години. Училище в Москва е кръстено на името на Кисляков, а в родината си и в Северния флот той продължава да е един от най-почитаните герои. Безименната височина в Мурманска област пък вече се нарича Кисляковская.

Сблъсък на титаните: Ето кога американските и съветските войници са се били едни с други!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"