ГУЛАГ: Надникнете в основните наказателни лагери в Съветския съюз

Днес с "гулаг" на Запад често наричат всеки съветски затвор или лагер. Това е неточно: всъщност ГУЛАГ (Главно управление на наказателните лагери) възниква през 1930 г., просъществува 30 години и е ликвидирано през 1960 година.

Същността на ГУЛАГ, впрочем, остава непроменена – "държава в държавата", затворническа държава, обединяваща над 30 затвора. ГУЛАГ твърдо се асоциира с името на Йосиф Сталин: именно по негово време е създадена системата, в рамките на която милиони затворници строят градове, канали и заводи, добиват злато и уран, усвояват непригодни за живот територии зад Полярния кръг и на Колима.

По данни на Музея на историята на ГУЛАГ през лагерите и затворите на системата преминават 20 млн. затворници. Минимум 1,7 млн. души загиват: от глад, тежък труд, болести или разстрел. Сред тях има както провинили се, така и съвсем невинни хора, попаднали в лагерите по печално известните "политически" линии.

В един текст е невъзможно да се опишат всички лагери на ГУЛАГ, но отделихме няколко от най-важните: най-страшните, най-гъстонаселените, най-важните за съветската икономика. Какви са те?

1. Соловецкият лагер с особено предназначение (СЛОН)

Местоположение: Соловецките острови (1400 км северно от Москва)

Години на съществуване: 1923-1933

Максимален брой затворници: 71 800 души

"Дядото" на всички съветски лагери, Соловецкият лагер, строго казано възниква далеч преди ГУЛАГ. СЛОН става изпитателен полигон, където се проверява схемата с използването на масовия труд на затворниците. "Използването на труда на затворниците – то започва оттук", потвърждава пред "Ехото на Москва" Леонид Бородкин, ръководител на Центъра за икономическа история на МГУ.

На студените острови в Бяло море десетки хиляди затворници секат гори, строят пътища, пресушават блата. Първоначално режимът е сравнително мек, но към края на 1920-те властта се ожесточава до предел. "Неудобните" затворници са бити с тояги, давени и измъчвани. Александър Солженицин в своя "Архипелаг ГУЛАГ" назовава Соловки "полярния Аушвиц".

В началото на 1930-те СЛОН е разпуснат, като предава затворниците в други лагери. Лагерната система работи – идва време да се разшири по гигантската страна.

2. Беломорско-Балтийски трудово-изправителен лагер (Белбалтлаг)

Местоположение: Карелия (1100 км северно от Москва)

Години на съществуване: 1931-1941

Максимален брой затворници: 108 000 души

От Белбалтлаг започва историята на "великия строеж на комунизма", мащабните проекти, реализирани основно от затворници. Пред новия лагер стои задачата да съедини Бяло море с Онежкото езеро, построявайки канал с дължина от 227 километра.

Затворниците на Балбелтлаг изпълняват плана и до лятото на 1933 г. каналът е готов. За целта те се трудят при сурови условия: сред инструментите им има само лопати, кирки и друг подобен инвентар, без тежка техника. При условие, че не си заработят нормата им се увеличава срока на наказанието. Само по официални данни в строителството на Беломорския канал загиват 12 000 души.

"От Беломорския канал започва възприемането на ГУЛАГ като норма, като фон на живота – повседневен, делничен", отбелязва "Новая газета". След него следват други постройки, където се трудят и умират хиляди затворници. Що се касае до Белбалтлаг, той съществува до 1941 г. и е ликвидиран поради началото на Великата отечествена война.

3. Байкало-Амурският ИТЛ (БАМлаг)

Местоположение: Амурска област (770 км източно от Москва)

Години на съществуване: 1932-1938

Максимален брой затворници: 200 000 души

Дори на фона на другите постройки на ГУЛАГ Байкало-амурската магистрала (БАМ) е гигантски проект: предполага се строителството на 4000 км ЖП път от Тайшет (Сибир) до Советская Гаван (Далечния изток). За строежа на БАМ се извозват затворници от целия СССР.

"Тук като никъде другаде се налага железният закон: "Който не работи, той не яде". Когато строителството не върви в сроковете, администрацията на лагера бързо увеличава работния ден. Работят по 16, а и по 18 часа", пише историкът Сергей Папков в книгата "Сталински терор в Сибир". Но поради ниската ефективност на реално робския труд в тежки условия БАМ така и не е построена преди войната, след което проектът е отложен до 1980-те – като не е достроена от затворници.

4. Дмитровский ИТЛ (Дмитровлаг)

Местоположение: Подмосковие

Години на съществуване: 1932-1938

Максимален брой затворници: 192 000 души

Още една мащабна постройка, в която работят затворници от ГУЛАГ, е каналът р. Москва – р. Волга. Трудът е тежък, но тук, в сравнение с другите лагери, условията се смятат за прилични.

"Дмитровският лагер е един вид витринен ГУЛАГ. Там смъртността е била доволно ниска, разписани работни дни, заплата, предсрочно освобождаване", пояснява Иля Удовенко, старши научен сътрудник в Музея за история на ГУЛАГ. Влияние оказва близостта до Москва: едно е, когато хиляди затворници безизвестно умират в горите на Сибир, друго е когато това могат да го видят жителите на столицата.

5. Североизточен ИТЛ (Севвостлаг)

Местоположение: Колима (10 300 км източно от Москва)

Години на съществуване: 1932-1952

Максимален брой затворници: 190 000 души

Противоположност на "столичния" Дмитровлаг е Колима: СССР не се церемони с лагерниците, които отправя на бреговете на Охотско море да добиват злато и олово и от нулата да издигат инфраструктура, устойчива на суровия климат (именно през 1930-те построяват регионалния център Магадан).

Центърът на усвояване на Колима е Севвостлаг – лагер под управлението на "Дальстроя" – държавен довереник по усвояването на Далечния изток. Юридически "Дальстрой" не се смята за част от ГУЛАГ, но условията в лагерите в края на 1930-те съвсем не са по-леки.

"В лагера за да може млад човек... в златната мина на зимния въздух, да се превърне в пътник, му трябва срок от 20 до 30 дни при 16-часов работен ден, без почивни дни, при систематичен глад, скъсани дрехи и нощувки при –16 градуса в надупчена брезентова палатка... тези срокове са многократно проверени", пише за лагерите на Колима Варлам Шаламов, прекарал там над 10 години. Според наличните данни в колимските лагери загиват не по-малко от 150 000 души.

6. Норилският ИТЛ (Норильлаг)

Местоположение: Норилск (2800 км североизточно от Москва)

Години на съществуване: 1935-1956

Максимален брой затворници: 72 000 души

Днес Норилск с неговото 179-хилядно население е най-големият задполярен град в света. А през 1930-те години е строен като Магадан – от затворници в ГУЛАГ. На съветската промишленост ѝ трябват метали и Норилск е изграден около медно-никелов комбинат, където също се трудят лагерници.

"Норилските лагери не са най-страшните в системата на ГУЛАГ, - отбелязва местният журналист Станислав Стрючков. – Затворниците в Норилск винаги са разглеждани като важен работен инструмент, средство за изпълнение на плана". В Норилск изпращат винаги относително здрави и млади затворници, способни да се трудят в условията на Крайния Север. Във връзка с това смъртността в Норилск е по-ниска от тази в Колима или на строежа на БАМ.

7. Воркутински ИТЛ (Воркутлаг)

Местоположение: Воркута (1800 км североизточно от Москва)

Години на съществуване: 1938-1960

Максимален брой затворници: 72 900 души

Воркута е още един задполярен град, построен от затворниците на ГУЛАГ. Историята много напомня на Норилск, с изключение на това, че градообразуващото предприятие тук е въглищен комбинат. Но по време на войната Воркутлаг придобива особено значение – той не само подсигурява въглища за страната, но и приема "особено опасни" престъпници, на които им се налага каторжна работа.

Работните норми постоянно се увеличават, условията са много тежки. Недоволството на затворниците достига такива нива, че през 1942 г. в един от лагерните пунктове избухва Уст-усинското въстание. "Единствената въоръжена акция на затворници за целия период на войната", коментира въстанието историкът Николай Упадишев. Разоръжавайки охраната, стотици затворници завладяват оръжието им и се опитват да вдигнат на бунт жителите на околните села. В крайна сметка въстанието претърпява неуспех – отряди на НКВД разгромяват бунтовниците.

8. Карагандинский ИТЛ (Карлаг)

Местоположение: край Караганда, Казахстан (3000 км източно от Москва)

Години на съществуване: 1931-1959

Максимален брой затворници: 65 000 души

За разлика от лагерите, свързани с "велики постройки", Карлаг е учреден от съветската власт като постоянен лагер. Задачата на затворниците в Карлаг е да подсигуряват с храна, дрехи и други продукти целия Северен Казахстан. "Работата за затворниците никога не свършва: топлото време от годината се занимават със селско стопанство, в студеното – работят в заводи и фабрики", отбелязва казахстанското издание "Vласть".

В Карлаг масово изпращат "политическите" затворници, включително представители на депортираните народи и онези, които са заподозрени в сътрудничество с немците през годините на войната. В неговите рамки работи и печално известният АЛЖИР – "Акмолински лагер за жени, изменнички на Родината", където пращат жените и децата на осъдените за измяна на СССР. По съветското законодателство да се сродяваш с изменник също е престъпление. На някои им "провървява" дори да се родят в лагера: от 1931 до 1959 г. в Карлаг се раждат 1507 деца.

Разказваме ви и историите на 3 от най-гръмките въстания в съветския ГУЛАГ!