Кои са руските "вор в законе" – най-страшните мафиотски босове?

В един зимен ден през януари 2013 г. шефът на московската полиция пристига на местопрестъпление. Мъж е убит с куршум в главата посред бял ден в центъра на Москва. И няма нужда от посягане към портфейла на жертвата, за да се установи самоличността му: починалият е всеизвестният Дед Хасан, един от най-влиятелните "крадци в закона" (рус. "вор в законе") на страната.

Руските улици през 1990-те години са претъпкани от престъпници. Но как бандитите постигат респект и страхопочитание – и защо са наречени "крадци в закона"?

Крадците на Сталиновия ГУЛАГ

Такива "крадци" съществуват и в царска Русия, но именно репресиите на Сталин ги превръщат в специална класа. В лагерите на ГУЛАГ огорчените затворници отхвърлят законовия свят и си създават своя собствена насилствена субкултура, която има строга йерархия, собствен език и неписан "кодекс на честта".

Крадците презират закона, но се кълнат да живеят по новия си собствен "закон". Нарушаването му често води до смъртно наказание.

Обикновено фаталното пътешествие в руския подземен свят винаги започва с дребни престъпления.

Скандалният криминален бос Аслан Усоян, известен като Дед Хасан, излежава първата си присъда едва на 19 годишна възраст. Той е обвинен за съпротива на полицаите и по-късно излежава няколко присъди за нелегална работа с чуждестранна валута и за грабежи.

С времето Дед Хасан се превръща в може би най-влиятелния мафиотски бос – "вор в законе" – не само в Русия, но и в страните от ОНД.

Въпреки че голяма част от влиянието на Дед Хасан и други мафиотски босове, изпълнили руския подземен свят през 1990-те, се дължи на насилствената им природа, безпощадността и готовността им да поемат рискове, има и мистериозна церемония, при която официално се връчва титлата на "вора".

"Коронацията"

Криминалната "коронация" е сложна церемония по въвеждането на някого в редиците на професионалните престъпници – т.е. "крадец в закона" – название, признато и уважавано от целия криминален свят в Русия. Преди разпадането на Съветския съюз това е единственият начин човек да бъде разпознат като част от висшия мафиотски ешелон.

За повечето от престъпниците всичко започва с излежаване на присъда. Въпреки че ерата на дивия капитализъм и големите пари разхлабват неписаните правила в сравнение със съветския период, излежаването на присъда все още се смята за "правилния" начин да влезеш в редиците. Въпреки това се носят слухове, че церемонии и титли някога се дават срещу големи суми пари.

При специални обстоятелства обаче официалното присъединяване към руската мафия изисква време и усилия. Осъден престъпник, който иска да стане "крадец в закона", трябва да живее "честен" живот зад решетките: т.е. да не си сътрудничи със служителите на затвора и да не подкопава по никакъв начин авторитета им. Трябва да има мощни покровители сред текущите мафиоти, които биха го подкрепили.

След това той може да се позиционира като стремящийся, т.е. "стремящ се да стане вор". Новините за "стремежите" на хората се разпространяват из цялата затворническа мрежа на страната, достигайки и до най-отдалечените затвори в Русия.

И това е с причина: някой, който някога е видял стремящия се да прави нещо "неправилно" (като да работи с полицията или да е пускан съмнително на свобода в миналото) непременно трябва да бъде докладван на висшите престъпници в затвора, които след това да проверят информацията.

Ако никой не докладва нищо за него, той бива викан на събрание с най-уважаваните и влиятелни мафиоти. Те интервюират амбициозния вор за предишните му дела: повеждал ли е бунт в затвора? Допускал ли е демонстративно неподчинение на охраната в затвора? Колко пари е събрал за общака, основното скривалище на нелегалните пари на криминалните синдикати?

Колкото по-отчайващо е информационното "резюме" на кандидата, толкова по-добре. Биографични факти като служба в армията, сътрудничество с полицията и употреба на наркотици се смятат за сериозни нарушения по "наказателния кодекс".

Ако всички са доволни от отговорите на кандидата, мафиотите го обявяват за свой вор с церемония, наречена "коронация". Тя е почти толкова грациозна, колкото подсказва името ѝ, само дето няма физическа корона. Събранието просто обявява, че мъжът вече е "един от тях" и тълпата се разпръсква. В този момент се "ражда" нов член на мафията – нов "крадец в закона".

Правилата на играта

След коронацията "новороденият" мафиот се кълне да се откаже от всеки законен начин на живот веднъж завинаги: той не трябва да работи за никого, не трябва да печели пари по законни начини, не трябва да служи в армията и не трябва да си сътрудничи с властите.

В замяна този вор ще получи привилегии, които не са достъпни за обикновените престъпници. "Те се смятаха един друг за братя и съратници. Подкрепяха се, бяха честни един с друг и си пазеха един на друг гърбовете", пише полицаят и бъдещ писател Сергей Дишев.

Падането на Съветския съюз обаче променя играта. Дълго след ГУЛАГ именно дивият и беззаконен капитализъм на 1990-те отново реформира мафията.

1990-те, дивото десетилетие

Бивши съратници се обръщат един към друг, когато започват да се разпределят сферите на влияние. Дори вида им се променя.

"[Днес] те вече не се разграничават от тълпата, заличават татуировките, които открито ги маркират като членове на мафиотския свят", пише Марк Галеоти, учен, който изучава руската мафия.

Тържествената им клетва да не печелят законно прехраната си също е изчезнала. Тези, които имат достатъчно сила и влияние, си поставят за цел да изградят престъпни империи, които процъфтяват през 1990-те години и проникват във всички сфери на икономиката на страната.

Един вор, Шурик Захар, известен с ожесточените си войни с чеченските и грузинските мафиотски босове в руската столица, инвестира в търговията с алкохол и автомобили.

За друг от мафиотите – Павел Захаров, който внася кокаин от Колумбия в Русия, – се твърди, че има нов начин за правене на бизнес: "Общак-ът [скривалището на нелегални пари] е страхотен, но мафиотите имат нужда от солидна финансова база, която да е подходяща за тези дни и такава база може да бъде изградена от криминалните босове, които инвестират в легитимен бизнес".

В определен момент особено влиятелните и находчивите сред мафиотите съставляват съществена част от националната икономика. Твърди се, че криминалната империя на Дед Хасан има дялове в банки, казина, хотели, пазари, ресторанти и други големи бизнеси в Русия, ОНД и дори Европа.

Краят на мафиотите

И все пак най-радикалната промяна, която в крайна сметка пропъжда много от мафиотите от бизнеса, се свежда до ерозията на уважението, което вор-овете имат един към друг. Преди 1990-те години линчуването на "коронясан" мафиот без предварително одобрение на останалата част от мафиотската общност би довело до смърт на провинилия се. 1990-те обръщат всичко наопаки. Бившите недосегаеми са взривявани в колите си и застрелвани толкова често, че инцидентите спират да изненадват.

"Конфликтите между тези хора се случваха по две причини: борба за власт и за пари. Няма друга причина", твърди в едно интервю Александър Гуров, генерал-лейтенант от полицията и професор.

В един зимен ден през януари 2013 г. един от най-влиятелните мафиоти за времето си Дед Хасан се разхожда в нелегалния си офис, разположен в ресторант в центъра на Москва. Той не чува изстрелите, когато убиецът стреля с "Вал", руска безшумна пушка. Куршум поразява Хасан в главата и той умира, оставяйки след себе си криминална империя.