Как СССР "продава комунизъм" в Африка

"По време на поредната криза в Ангола транспортирахме там оръжия със самолети и кораби, имаше тонове от тях", казва един руски военен специалист, описвайки колко помощ оказва СССР на социалистическото правителство на Ангола по време на гражданската война през 1970-те години.

Трудно е да се оцени колко внимание обръща Москва на Ангола. Според Сергей Коломнин, бивш военен преводач, който служи там през 1975-1991 г., 105 генерали и адмирали и 7 211 офицери от СССР присъстват в Ангола като военни съветници.

Ангола не е единствената страна в Африка, подпомагана от Съветския съюз. От 1960-те до края на 1980-те Москва изпраща офицери, инженери и технически специалисти, които да помогнат на африканците да изградят (или възстановят) инфраструктурата си; африканските студенти са приемани в съветските университети; похарчени са и милиарди долари директно като финансова помощ.

Малко от сумите са изплатени обратно - както Владимир Путин отбелязва през октомври 2019 г., Русия отменя $20 млрд. африкански дългове към СССР. Защо тогава СССР помага на африканците и защо получава толкова малко в замяна?

Ранните години

"Африка започва да става повод за притеснение за някои руснаци през XIX век и Втората бурска война", казва историкът Ирина Филатова пред "Комерсант". "Следващият период на африканско обсебване започва с Коминтерна (международен съюз на комунистическите партии, ръководен от СССР и действащ 1919-1943 г.). Той се интересува от комунистическото движение в Южна Африка и настоява да се създаде "независима аборигенска република", без да се обяснява какво точно да се разбира под това."

До 1958-1960 г. обаче СССР не обръща много внимание на Африка и проблемите на континента, като е твърде зает с поддържането на своята индустрия и безопасност и боевете в Европа по време на Втората световна война. Студенти от Африка учат в Москва, известни парични суми са изпратени на африкански комунисти, но това наистина е капка в океана. "Москва обръща малко внимание на спецификите на Африка, защото те изобщо не познават Африка", обяснява Филатова.

Да уловиш възможността

Всичко се променя през 1940-50-те, когато европейските сили (главно Великобритания и Франция) започват да губят контрол над бившите си колонии. С появата на нови държави на картата и подема на левите движения в световен мащаб, СССР се опитва максимално да изрисува Африка в червено.

Те започват с арабските страни в северната част на континента: например Гамал Абдел Насър от Египет (президент 1956-1970 г.) е един от най-добрите приятели на СССР и се радва на подкрепата на Москва по време на арабските конфликти с Израел. Египет е първата африканска държава, с която СССР подписва търговски договор, следван от Тунис (1957 г.), Мароко (1958 г.), Гана, Етиопия и Гвинея (всички през 1959 г.).

Печалбата на първо място

Алексей Салников, високопоставен офицер от КГБ, си спомня думите на Хрушчов: "Ние просто продаваме комунизъм в Африка. Но всъщност трябва да плащаме на африканците, за да го купят". Хрушчов има предвид, че повечето африканци не са готови да възприемат комунистическите идеи без сериозна икономическа помощ. Всичко работи точно както прогнозира Карл Маркс: икономиката определя политиката.

Съветите подписват договори за сътрудничество с 37 африкански страни и участват в изграждането на около 600 предприятия, фабрики и заводи. Сред тях, например, са язовирът "Асуан", решаващ за земеделието и енергийните доставки на Египет, хидроелектрическият язовир "Капанда", който осигурява по-голямата част от Ангола с електричество, централи в Конго и Нигерия и други големи инфраструктурни проекти на целия континент.

Също така СССР предоставя на много от африканските си клиенти финансови кредити, а понякога и безкористна финансова помощ. По-късно подобна щедрост става обект на критика - тъй като всъщност не помага много, както се оказва.

Тайните войни

Съветските "военни съветници" участват в африканските войни неофициално - работата им е класифицирана. Те изиграват важна роля в поне три войни:

- Анголската гражданска война (1975-1992 г.), при която СССР подкрепя лявото народно движение за освобождение на Ангола;

- Гражданската война в Мозамбик (1977–1992 г.), където Москва също е на страната на левицата;

- Войната в Огаден между Етиопия и Сомалия (1977-1978). Тук положението е сложно: Москва трябва да избира между две официално просоциалистически държави, които се сблъскват над района на Огаден в Източна Африка. Съветите предпочитат Етиопия, която принуждава сомалийците да застанат на страната на американците.

Във всяка от тези войни африканските страни са просто шахматна дъска, където Москва и Вашингтон подкрепят различни партии. Работата е много секретна. "Никой не е изпращал там съветската армия", обяснява Сергей Коломнин. "Но нашите съветници, нашите специалисти, фелдшери, пилоти... всички бяха там." Военната помощ е очевидна: просъветската страна печели всеки от тези конфликти.

Образование

Освен в икономиката и политиката, съветите полагат големи усилия за издигането на нови, просъветски африкански елити, като канят студенти от Африка да учат в СССР. От 1949 до 1991 г. в СССР завършват около 60 000 африканци. Най-големият университет, който ги посрещна, е РУДН (Руски университет на дружбата на народите) в Москва, кръстен на Патрис Лумумба, просъветския премиер в Конго, който е убит през 1960 година.

Има няколко мрачни епизода. Например избухналият скандал, след като студент от Гана е намерен мъртъв в Москва - някои от сънародниците му вярват, че е убит от местни хулигани и излизат на улицата в знак на протест. Но като цяло СССР е доста приветливо място за африканците.

"Повечето съветски хора бяха приятелски настроени към нас; те ни канеха в къщите си... Някои от нас дори се ожениха за съветски жени", спомня си Едуард На от Гана в интервю за BBC. Много от завършилите съветски институти оформят елитите на своите страни - особено в областта на медицината и промишлеността.

Масово оттегляне

За съжаление фокусът на СССР върху Африка е твърде преплетен с идеологията, за да устои на краха на социалистическата система. През 1990-те години, когато СССР престава да съществува и Русия има прекалено много проблеми, лостът на Москва на "черния континент" значително отслабва.

"Постсъветските години бяха белязани от отслабването на руското внимание към Африка; от своя страна ролята на Русия в континента се понижи", пише африканистът Александър Желтов през 2012 година. Сега опитите за засилване на ролята на Русия в Африка са отново на дневен ред (като неотдавнашната среща на върха Русия-Африка в Сочи), но сега Москва наистина трябва да започне от нулата.

Не пропускайте и историята на Нова Москва, провалилата се руска колония в Африка!