Пет изтъкнати ЖЕНИ учени в историята на Русия

Сега жени учени има по цял свят и това вече не впечатлява никого. Само че едва на 19 март 2019 г. престижната Абелова награда за математика за първи път бе присъдена на жена.

Дали обаче винаги е било така? Първите висши женски курсове започват да се появяват в Русия почти по едно и също време като в Европа, през 1870-те години, но жените получават изцяло прави на висше образование наравно с мъжете едва през 1920-те години. При все това примери за такива учени като Зинаида Ермолева, София Ковалевска, Лина Щерн, Олга Ладиженска и Фатима Бутаева показват, че дори в най-трудните времена женският стремеж към науката е намирал начин да пробие.

1. Зинаида Ермолева, "Госпожа Пеницилин"

Една от родоначалничките на родната микробиология, Зинаида Висарионовна Ермолева (1898-1974), избира своята професия неслучайно. През 1915 г. тя решава да стане лекар, след като разбира, че нейният любим композитор Пьотър Чайковски е починал от холера. Тогава Зинаида решава, че ще се посвети на борбата с тази болест и постъпва в Донския държавен университет, който завършва през 1921 година.

По време на холерната епидемия през 1922 г. Зинаида едва не умира заради експеримент със самата себе си: изследвайки пътя на заразяване с инфекцията, тя нарочно изпива вода, съдържаща холероподобни вибриони. Благодарение на смелия ѝ експеримент са създадени съвременните норми на хлориране на водата.

През 1939 г. тя е командирована в Афганистан, където изобретява методи на експресна диагностика на холера и ефективен препарат не само срещу холерата, но и срещу коремния тиф и дифтерита. А по време на Втората световна война Зинаида успява да предотврати разпространението на епидемия от холера край Сталинград. Болестта тръгва сред германските войски и заплашва жителите на града и съветски военни, но благодарение на Ермолева започва производство на бактериофаг, направени са масови ваксинации, а кладенците се хлорират, което помага епидемията да бъде спряна.

Една от най-големите заслуги на съветския микробиолог става изобретението на първия роден антибиотик "Крустозин", аналог на пеницилина. Създателят на пеницилина Хауърд Флори посещава СССР с делегация през 1944 година, за да сравни двата препарата. Оказва се, че крустзинът не само не е по-лош, но дори е по-ефективен. Впечатленият Флори нарича Ермолева "Госпожа Пеницилин".

2. София Ковалевска, първата жена математик

Първата в света жена професор и първата жена математик в Русия, София Василева Ковалевска (1850-1891) се запознава с математиката в ранно детство. Легенда гласи, че заради липса на тапети стените в нейната детска стая са били облепени с лекциите по математика на Михаил Остроградски за диференциално и интегрално смятане. Първите уроци тя получава от домашния наставник, но висше образование успява да получи само в чужбина. По това време жените нямат достъп до университета, затова София сключва уговорен брак и със съпруга си, който е млад учен, заминават в Германия. Там тя посещава лекции първо в Хайделбергския университет, после в Берлинския университет, а през 1874 г. получава степен доктор по философия на Гьотингенския университет.

След самоубийството на съпруга ѝ през 1883 г. София, заедно с дъщеря си, се мести в Берлин, после получава място на професор в катедрата по математика в Стокхолмския университет, където чете лекции и издава трудове на шведски. През 1888 г. първата жена професор завършва труда си "Задача за въртенето на твърдо тяло около неподвижна точка", в който открива третия класически случай за решаване на тази задача, доразвивайки постигнатото от Леонард Ойлер и Ж. Л. Лагранж.

3. Лина Щерн, първата жена академик в СССР

Най-голямото дете в многодетно еврейско семейство, Лина Соломоновна Щерн (1878-1968), е родена в Курляндска губерния (сега Латвия) в руската империя. Тя става първата жена професор в Женевския университет, където учи, а след това става и първата жена академик в СССР, където се връща през 1925 година, след като е поканена да оглави катедрата по физиология във Втория МГУ (от 1930 г. това е 2-ият Московски медицински институт).

Невероятно енергична и работоспособна жена, Лина Соломоновна е завеждащ катедрата по физиология от 1925 г. до януари 1949 г. и в същото време (1929-1948) е директор на Института по физиология на Наркомпрос на РСФСР (впоследствие Академия на науките на СССР). През 1932 г. Щерн е избрана за член на Германската академия по естествени науки, а от 1939 г. е академик на Академията на науките на СССР. Основно направление на изследванията ѝ е изучаването на химическите и физико-химическите основи на физиологическите процеси в организма на човека и животните. Именно тя въвежда термина "кръвно-мозъчна бариера" - механизъм, който избирателно регулира обмена на веществата между кръвта и централната нервна система и осъществява защитна функция на организма.

Под нейно ръководство е разработен електроимпулсен метод за спиране на фибрилацията на сърдечната камера и е създаден прибор за електротерапия на сърцето. Благодарение на нея е разработена методика на лечение на травматичен шок, която широко е използвана във военните болници по време на Втората световна война. А през 1947 г. Щерн предлага ефективен метод на лечение на туберкулозния менингит, чрез вкарване в гръбначния мозък на стрептомицин направо през черепната кутия.

Веднъж науката спасява живота на Щерн: през 1949 г. я арестуват по делото на Еврейския антифашистски комитет и тя е единствената, избегнала разстрел, защото пред съда казва, че не иска да умира, защото все още не е направило всичко за науката. При все това през следващите няколко години до 1953 г. Щерн прекарва в заточение в Казахстан, а после се връща в Москва, където оглавява отдела по физиология на Института по теоретическа и експериментална биофизика на Руската академия на науките.

4. Олга Ладиженска, математик

Изтъкнат математик на XX в. Олга Александровна Ладиженска (1922-2004) е родена в градчето Кологрив, Костромска област. Баща ѝ, Александър Иванович, е учител по математика и бивш офицер от царската армия, от детството предава на дъщеря си любовта към своя предмет (още на в 10 години тя лесно се справя със задачи от висшата математика), но пътят ѝ към науката не е лесен. През 1937 г. баща ѝ е репресиран и впоследствие разстрелян, а клеймото на "дъщеря на враг на народа" пречи на Олга да влезе в математико-механичния (мехмат) факултет на Ленинградския университет (ЛГУ).

Едва през 1943 г. тя успява да влезе в механично-математическия факултет на МГУ, а през 1947 г. записва аспирантура в ЛГУ, където впоследствие получава титлата доктор на физико-математическите науки и става професор в катедрата по висша математика и математическа физика на физическия факултет на ЛГУ. Известна със своята строгост, любопитен ум и праволинейност, Ладиженска става автор на над 200 труда, които обхващат широк спектър от задачи и проблеми на теорията на диференциалните уравнения при частните производни. Например работата ѝ по теорията на хидродинамиката помага при разработките, свързани с движението на корабите, торпедата, кръвта в кръвоносните съдове и течностите в помпите.

Също като баща си, Олга е човек с разностранни интереси и обича не само науката, но и живописта, поезията и музиката. Сред приятелите има много дейци на културата: тя дружи с Анна Ахматова и е от кръга на избраните, на които поетесата доверява стиховете през годините на репресии. Олга е и сред 257 "Свидетели на архипелага", чиито разкази, писма, мемоари и поправки са използвани от Александър Солженицин при създаването на книгата "Архипелаг ГУЛАГ".

5. Фатима Бутаева, изобретател на луминесцентните лампи

Родена в осенитско градче, където малцина са знаели да пишат, Фатима Асланбековна Бутаева (1907-1992) започва кариера на преподавател по математика в Куйбишев, веднага след като завършва 2-ия Московски държавен университет през 1932 година. Фатима се връща в Москва през същата година и работи като преподавател по теоретическа механика в техникума на учебния комбинат на Метрострой през следващите две години. През 1934 г. се мести във Всесъюзния електротехнически институт (ВЭИ) в лабораторията по източници на светлината, отначало като инженер, а след това става и ръководител на катедра.

Благодарение на трудовете си Фатима става известна по-късно като съавтор на изобретяването на първите луминесцентни лампи, за което през 1951 г. е удостоена със Сталинска награда втора степени. През същата година Бутаева, заедно с колеги, подава заявка за изобретение на нов принцип на усилване на светлината, който сега се използва при всички лазери. Това изобретение изпреварва времето си и едва след осем години получава признание и в писано в Държавния регистър на научните открития на СССР.