5 неща, които свързват Джордж Оруел и Русия

Романите му са четени в СССР с възхищение

Джордж Оруел (роден Ерик Блеър) е невероятно близък до руските читатели. Първо, защото 1984 г. и повестта "Фермата на животните" прави ясни паралели със съветското общество. И второ, защото неговите творби са забранени в продължение на много години в СССР, което означава само едно - струва си да бъдат прочетени.

Книгите на Оруел започват да се печатат в самиздат от 1960-те години, а смелите читатели успяват да получат копие за една нощ. Вячеслав Недошивин, авторът на новата биография на Оруел, припомня как е прекарал такава нощ с колеги от вестник "Комсомольская правда".

"Ясно си спомням как вратата на редакцията беше заключена, молив беше поставен в диска на телефона (което уж пречеше на подслушването) и говорехме шепнешком. Сърцето ти бие бързо, когато разбираш, че вестникът ти е просто част от огромното "Министерство на истината". Че "изключеният" телефон е защита не от КГБ, а от "Големия брат", който "вижда" всички на света. Че Сталин, Хрушчов и несменяемият Брежнев са просто "прасетата Наполеон и Снежок", а иначе казано – властолюбиви свине (тук сърцето ти просто изскача от гърдите)".

Недошивин е толкова впечатлен, че пише дисертацията си по темата за антиутопията, извършва първия филологически анализ от 1984 г. в СССР и става съавтор на превода на "Фермата на животните" на руски език. Той вярва, че биографията е само част от многото, което предстои.

Любовта и ненавистта на Оруел към СССР и социализма

Симпатията към руската революция в Англия е много голяма и революционните идеи изпълват страната. Оруел си спомня, че в училищна контролна работа е трябвало да посочи 10 надарени съвременници и почти целият клас включил в списъка си Владимир Ленин.

В Итън, където учи Оруел, е модно да се държиш "като болшевик". Бъдещият писател, както и мнозинството от начетените английски юноши, се смятат за социалисти.

Той симпатизира на лявото движение в зряла възраст. През 1936 г. отива да се бие в гражданската война на Испания в редиците на работническата лява марксистка партия. Оруел е ранен, но не продължава да воюва, когато се възстановява, защото партията е забранена като антисталинистка, а в редиците на опълчението е важно да имаш съюзник като Сталин.

По-късно, през 1943-44, Оруел пише знаменитата си повест "Фермата на животните" – сатира за руската революция и сталинисткия режим. И тя изглежда твърде радикална дори за английската цензура. В разгара на войната изглежда неправилно да се изказваш така в печата за важен свой съюзник, така че отказват да я публикуват до 1945 година.

В архивите на КГБ има досие на Оруел, в което го наричат "автор на най-гнусната книга за Съветския съюз". Името му дълги години е табу в СССР.

От своя страна Оруел е озадачен от това, че симпатията към СССР не се разпространява из Англия. Известно е, че той има специална книжка, в която дълги години си записва имената на хора, които му се струва, че имат престъпни симпатии към комунизма и режима на Сталин. През 1949 г. го канят да работи по противодействието на пропагандата, но не се съгласява, а просто предоставя на британското вътрешно министерство своя списък (по-късно той е публикуван) – там попадат например Джон Пристли, Чарли Чаплин, Бърнард Шоу и Джон Стайнбек – около всеки има бележки.

Според някои свидетелства Оруел дълго си сътрудничи с британските спецслужби и те дори плащат за печатането на произведенията му зад граница, използвайки ги за целите на антисъветската пропаганда.

Спасен от нищетата от руски емигранти, влюбен в руска писателка

В младите си години Оруел тръгва да търси писателско вдъхновение в Париж. Тези години той по-късно описва в книгата "На дъното в Париж и Лондон" (1933). Както и мнозина писатели, жадуващи да живеят във вечен празник, Оруел е достигнат от нищетата. От гладна смърт го спасява руски емигрант, избягал от болшевиките във Франция. Той дава на Оруел работа като мияч на съдове в ресторант, където често се събира кръг от руски революционери.

В кръга на Оруел има няколко руснаци – той например е познат с руския художник-емигрант Борис Анреп, който е известен с мозайките си (той инкрустира пода на входа на Националната галерия в Лондон) и с романтичната си връзка с Анна Ахматова.

Друга руска позната му е емигрантката Лидия Джексън (Жибуртович), бъдеща писателка, печатаща под псевдонима Елисавета Фен. Тя е приятелка на жената на Оруел, но в някакъв момент възниква взаимна симпатия с писателя. Не е ясно какво точно е имало между тях, но Лидия отговаря на обятията и дори на целувките му, макар в действителност да изглежда, че го е правила от съчувствие.

Пише си със съветското издание "Чуждестранна литература"

През 1930-40-те години дори в рамките на всеобщата цензура издание "Интернационала литература" успява да печата откъси и отзиви на западни романи. Известно е, че главният редактор Сергей Динамов през 1937 г. пише писмо на Оруел, в което го моли да изпрати екземпляр на заинтересовалата го книга The Road to Wigan Pier, за да напише отзив в изданието.

След няколко месеца той получава отговор от Оруел. Писателят се извинява, че не е отговорил по-рано – тъкмо се е върнал от Испания. Също пише, че е преосмислил някои гледни точки, които е изложил в книгата. Прилага към писмото екземпляр на книгата си, но веднага предупреждава главния редактор, че в Испания е воювал на страната на ПОУМ, които заемат антисъветска позиция. "Казвам ви това, защото може да се окаже така, че Вашият вестник да не иска да помества публикации на член на ПОУМ, а аз не искам да се представям в лъжовна светлина".

На главния редактор му се налага да предаде писмото на НКВД, а на Оруел да отговори, че е благодарен за искреността, но е принуден да прекрати отношенията им.

Оруел се възхищава на руския роман-антиутопия "Ние" (след което пише своята "1984")

Романът на Евгений Замятин "Ние" е написан през 1920 г., забранен в СССР и за първи път публикуван на Запад едва през 1927 година. Оруел го прочита доста по-късно, а през 1946 г. дори му пише рецензия.

Той нарича "Ние" необичайна книга и се удивлява защо нито един англоезичен издател за повече от 10 години не я е преиздал. Оруел е силно впечатлен от това, че Замятин пише книгата си още преди страшните години на Сталин, затова не е могъл да предполага как ще стоят нещата и сатирата му е насочена към индустриализацията на обществото.

Освен това Оруел обръща много внимание на сравнението на романа на Замятин с книгата на Олдъс Хъксли "Прекрасният нов свят". При това уличава Хъксли, че е заимствал много неща от Замятин. Впрочем книгата "Ние" повлиява на самия Оруел и много литературоведи намират в нея сходство със Замятин.