Как в СССР се отнасят към падането на Берлинската стена?

Седмица преди 9 ноември 1989 г. Михаил Горбачов се среща с новия (и последен) лидер на Германската Демократична република – Егон Кренц. В Източна Германия тогава е хаос: народът иска демократизация и отваряне на границите с ФРГ. Правителството на ГДР още пази тежкия пограничен режим със Западна Германия, а гражданите вече стигат до капиталистическия свят, заобикаляйки през Унгария, която отваря границата си с Австрия през 1989 година.

Горбачов, идеолог на политиката за "новото мислене", който предоставя свобода на избор за страните от соцлагера, няма нищо против демократизацията на ГДР, но не би могъл и да предположи колко бързо държавата ще изчезне от картата. "[На среща] с Кренц смятахме, че въпросът за обединението на Германия "още не е актуален", "не стои на дневен ред", така беше и казано", пише съветският лидер в спомените си. След седмица Берлинската стена, символът на разделението на страната, рухва.

Недоразумение

Както си спомня историкът Иван Кузмин, през 1989 г. работейки в представителството на КГБ на СССР в ГДР, дори на 9 ноември, когато членът на Политбюро Гюнтер Шабовски обявява за свободно влизането във ФРГ и Западен Берлин, нищо не предвещава историческите събития. "Дежурно, официално съобщение. По никакъв начин не предчувствах, че тази реч ще предизвика някаква реакция", отбелязва Кузмин.

Шабовски е трябвало просто да съобщи на пресконференция, че ГДР въвежда нов, смекчен ред за влизане във ФРГ през КПП на държавната граница, но прави две грешки:

1) Той бърка КПП на държавната граница с КПП на Берлин. Границата между двете части на Берлин е регулирана не от източногерманските власти, а от Съюзниците (СССР, САЩ, Великобритания и Франция), установили окупационни зони след Втората световна война. "Преди да се променя нещо в Берлин, ГДР трябваше да информира СССР за намерението си", подчертава дипломатът Игор Максимичев.

2) Отговаряйки на въпроса кога влизат в сила новите правила за пресичането на границата, Шабовски се обърква и казва "Незабавно" (всъщност е трябвало да влезе в сила на следващия ден, 10 ноември).

В крайна сметка тълпи от хора в Източен Берлин се втурват към стената, смятайки, че партията им е позволила да пресекат границата. "За истински герои на нощта 9 срещу 10 ноември могат да се смятат граничарите на ГДР", смята Максимичев. Те не стрелят по тълпите, с което спасяват много животи. Границата в Берлин, макар и без санкциите на партията, е реално открита и още в този ден са свалени първите фрагменти от стената.

Москва одобрява

Горбачов не планира такова развитие на събитията, но и не е огорчен от внезапните новини. Още на 10 ноември изпраща на Егон Кренц, на когото не му остава нищо друго, освен да приеме падането на границата между двете Германии като факт, послание с одобрение на действията му.

"Мисля, че тайната мечта на Горбачов е била да се събуди един ден и да разбере, че Стената сама е изчезнала", твърди бившият прессекретар на генералния секретар Андрей Грачов, имайки предвид, че Горбачов е против разделението на Германия, но не иска да се намесва във въпроса лично. "Всъщност така и става".

Самият съветски политик в спомените и интервютата си подчертава, че не е възнамерявал да се меси във волята на немския народ и да прилага силата на съветския контингент в ГДР. "Направихме всичко възможно, за да се развие процесът в мирен ред, без да нарушаваме жизнените интереси на нашата страна, без да подриваме мира в Европа".

Към края на ХХ в. промените разтърсват света с невероятна скорост. Още през октомври 1990 г. територията на бившата ГДР влиза в състава на ФРГ, а след малко повече от година, през декември 1991 г., престава да съществува самият СССР, разпадайки се на 15 независими държави. "На руснаците тепърва им предстои да поставят нови стени на републиканските граници (бившия СССР)", отбелязва писателят Дмитирй Биков в колонка за последните дни от съществуването на Берлинската стена.

Не пропускайте и нашата ФОТОГАЛЕРИЯ - и вижте как Берлинската стена се превръща в Желязната завеса!