Бели имигранти в България, за които сигурно сте чували

В началото на XX век около 1,16 милиона руснаци, водени от ужасите на Гражданската война, напускат родината си. Близо 35 000 руски мигранти избират България за свой нов дом, а 7000 от тях са представители на руската интелигенция. От 1920-те години в България живеят и работят учени, писатели, художници и театрални дейци от руски произход.

Медицинският факултет на Софийския университет

През 1920-30-те години най-авторитетната и многобройна група руски мигранти се установява в Софийския университет, някои от които остават в България, а някои продължават скитанията си из европейските университети. Но и до днес резултатите от тяхната работа в България все още могат да се използват. Така например бактериологът Сергей Абрамов прекарва едва 3 години в България, но успява да основе катедрата по обща патология в Медицинския факултет на СУ.

Руските учени се побългаряват по различен начин: Алексей Янишевски, например, основателят на неврологията в България, идва в София по договор през 1922 г. и организира в столицата катедра и университетска клиника по нервни болести и ги ръководи до смъртта си през 1933 година. По подобен начин се развива и животът на основателя на българската физиологична химия Василий Завялов и на професора по психиатрия Николай Попов. Основателят на Катедрата по хистология и ембриология Александър Манковски обаче се установява в България почти случайно. Той тръгва за Варшава, за да направи подобна катедра там, но преминаването му през България е възпрепятствано от стачка на транспортните работници. Като научават за това в университета, решават да го примамят към себе си. В крайна сметка той се съгласява да се откаже от Варшава за сметка на София и не само оглавява катедрата, но и отваря едноименния институт.

Как Иван Бунин минава покрай България

Една от най-известните фигури на руснака в чужбина Иван Бунин – той също остава в България, но не за дълго. Предполага се, че Бунин е щял да си сътрудничи със Софийския университет и кандидатурата му дори е одобрена от Академичния съвет на СУ. Но за 1920-те години, в които бъдещият нобелов лауреат остава в България, той претърпява 2 големи неприятности, които го принуждават да напусне страната – това са терористична атака, на която Бунин по случайност не става жертва, както и ограбване в хотел. Но е справедливо да се каже, че именно от България през годините на икономическата криза Бунин получава материална помощ - от приятеля си, руския писател-емигрант Александър Фьодоров, който превежда стиховете на Иван Вазов на руски език.

Познанства от детството

Много е вероятно любимата ви детска книга да ви е любима именно благодарение на илюстрациите на руския емигрант Вадим Лазаркевич. В продължение на 40 години той издава около 500 книги, повечето от които са за деца: колекции от приказки, азбуки и детски списания. Сигурно сте виждали неговите работи в книгите на Светослав Минков ("Маскираната лисица", "Захарното момиче"), Ран Босилек ("Ежко-Бежко", "Косе-Босе"), Елин Пелин ("Петльо и Лиса", "Сватбата на Червенушко", "Трите баби") и др., както и много преводни детски книги на писатели като Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич.

Погледнете нагоре

Следващият път, когато посетите църквата "Свети седмочисленици" в София, катедралната църква във Варна или църквата "Рождество Христово" в Шипка, вдигнете глава и ще видите стенописите на друг известен художник от руски произход - Николай Ростовцев. Той изрисува общо 26 български църкви, а през 1930-те години изписва около 40 изображения от древни паметници, като по този начин допринася за опазването на българското културно наследство.

Български театър с руски корени

Артистите на Московския художествен театър, който влиза в историята като "групата на Качалов", срещат гражданската война по време на турне. През 1919 г. трупата първо посещава Истанбул, София, а след това се озовава в Западна Европа. До 1921 г. съдбата им е неясна, но след това съветското правителство дава да се разбере кой е и кой не е желан в страната. Сред "неудобните" артисти е и Николай Масалитинов, който става основател на професионалното театрално изкуство в България. Дъщеря му Таня Масалитинова е ярък пример за това как потомците на руските артисти-емигранти съставят редица известни фигури от българската култура.