Как в Съветския съюз реагират на новината за убийството на Джон Ф. Кенеди?

На 22 ноември 1963 г. - слънчев и топъл ден, в който кортежът на 35-я президент на САЩ бавно се движи по "Елм Стрийт" в Далас (Тексас), покривът на автомобила му предварително е свален, за да може народът да види своя избраник. Разменяйки няколко думи с жена си Жаклин, Кенеди се обръща към тълпата и помахва с ръка край стоящо наблизо дете. След секунда, в 12:30, два от три изстрела от шестия етаж на училищното книгохранилище попадат в президента, а след половин час той умира в клиника.

Новината за убийството на американския президент изумява целия свят, включително Съветския съюз. Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов буди своя помощник: "Кенеди е убит!". И според някои свидетелства първото, което попитал, било: "А ние имаме ли нещо общо с това?".

Съветските опасения

Странният при тези обстоятелства въпрос от лидера на съветската държава има своите основания. Защото, както става ясно, обвиненият за убийството Лий Харви Осуалд има връзки със СССР (за които подробно сме ви разказвали ТУК).

Той живее в страната две години, безуспешно иска съветско гражданство, жени се за рускиня, разочарова се от социалистическия строй и през 1962 г., година преди убийството на американския президент, се връща в родината си. След новината за убийството в КГБ правят извънредно съвещание. В разсекретените през 2017 г. отчети на спецслужбите се твърди, че шефът на резидентурата на КГБ в Ню Йорк полковник Борис Иванов е събрал всичките си сътрудници и им е съобщил, че убийството на Кенеди е "проблем".

И се очакват все повече и повече проблеми. При Кенеди двете страни най-сетне започват да излизат от продължителния "студен" конфликт. Пет месеца преди убийството – през май 1963 г. – Кенеди, говорейки за САЩ и СССР, казва: "Общото между нас е в това, че ние сме жители на тази планета. Всички ние дишаме един въздух. Живеем заради бъдещето на нашите деца. И всички ние сме смъртни".

Даже първото кацане на човек на Луната е могло да стане общо: бившият член на Консултативния съвет на НАСА Джон Логсдън разказва, че Кенеди е предлагал това да се направи заедно, но Хрушчов е отказал.

Сега, когато президентът е мъртъв, ръководството на СССР предполага, че от ситуацията могат да се възползват радикално настроените антисъветски сили. В архивните документи се твърди, че Кремъл е бил "в объркване и шок": "Съветското ръководство се безпокои, че в отсъствието на лидер [в САЩ] някой безотговорен генерал може да осъществи ракетна атака над СССР".

В негова памет звънят камбани

Новината се разпространява бързо и до сутринта за убийството на Кенеди знаят всички в Съветския съюз. Млад, симпатичен, богат, иска мир с СССР – съветските хора обичат Кенеди. Убийството му разплаква мнозина. "Камбаните в църквите зазвъняха в памет на президента Кенеди", спомня си източник от американската агентура, който по това време се намира в Русия.

На 23 ноември 1963 г. в. "Неделя" излиза с портрета на Кенеди на цялата си първа страница. И макар снимки в такъв формат да се публикуват само на членовете на президиума на ЦК на КПСС, те одобряват решението – в президиума също скърбят за Кенеди.

В книгата "Никита Хрушчов: реформаторът" – мемоари на сина на съветския лидер Сергей Хрушчов – се казва, че за убития президент е плакал и неговият баща: той паднал на колене и заплакал. Да, за Съветския съюз Джон Кенеди е надежда, но след смъртта си става проблем.

Отричането от Осуалд

Както следва от разсекретените документи, основани на донесенията на американската агентура в СССР, в Кремъл по това време смятат, че убийството е заговор на ултрадесните, недоволни от курса на администрацията на Кенеди, оглавявано от тогавашния вицепрезидент Линдън Джонсън, станал лидер на САЩ след убийството на Кенеди. Тази позиция съвпада с резултатите от разследването от 1966 г. на Ърлинг Харисън, окръжен прокурор на Ню Орлеан. И още повече, версията за това, че убийството е свързано със СССР (а също така и с Куба), е много популярна и преувеличавана в медиите. В Съветския съюз решават, че трябва да се защитят. "Само маниаците могат да си помислят, че президентът Кенеди може да е убит от "леви сили" в Съединените щати, представени от Комунистическата партия на САЩ", гласи позицията на тогавашното съветско ръководство, изложена в един от документите на министерството на правосъдието на САЩ.

Що се касае до Лий Харви Осуалд, то съветската номенклатура започва да го нарича "маниак-невротик, нелоялен към своята страна и към каквото и да било". В КГБ провеждат прочистване: изземат фотографиите с лика на Осуалд от всичките му мински познати, а също така и писмата му, спомня си професор Ернст Титовец, който през 1960-те години е студент в медицинския институт и се познава с Осуалд.

Подготвено е още съвместно изявление за пресата от МВнР и КГБ, че Осуалд никога не е имал връзка с властите, а убиецът трябва да се търси в САЩ. В тайна съпроводителна записка за Политбюро се обсъжда готовността да се предоставят всички данни за Лий Харви Осуалд в СССР, ако от САЩ ги поискат. Но след преговорите с американския посланик в СССР Луелин Томпсън, заявлението така и не е публикувано. "По всичко личи, че правителството на САЩ не иска да ни въвлича в това дело, но не иска и да навлиза в спор с крайно десните; то явно предпочита по-бързо да изпрати в забвение делото... Смятам, че по-нататъшните изявления на нашия печат следва да отчетат този момент", пише в тайно писмо Анастас Микоян, председателят на президиума на Върховния съвет.

В края на краищата се стига до дезинформация. През 1960-те съветските спецслужби разпространяват слухове за връзките на ЦРУ с убийството на Кенеди, а също така за финансирането на американския адвокат Марк Лейн, автор на няколко скандални бестселъра за покушението на Кенеди – книгите разказват за връзката с ЦРУ и стават един от главните източници на информация за конспиролозите. За това подробно се разказва в документи от Архивния център на Уинстън Чърчил.

Всичко това смекчава нападките над съветите. И обострянето на Карибската криза, от което така се боят в СССР, не се случва. В хода на последвалите разследвания не са намерени доказателства за участието на съветите в убийството. През 1999 г. в Кьолн руският президент Борис Елцин предава на американския лидер Бил Клинтън 80 страници от секретния съветски архив – за Осуалд и реакцията на Съюза за убийството. "Искам да ти благодаря за този неочакван и важен подарък", казва тогава Клинтън.

Разказваме ви още историята на едно пътуване, за което не сте чували: два дни на принцеса Даяна в Москва!