Представете си, че страната ви е разтърсена от ужасна гражданска война, а онези, за които сте се борили, са загубили. Земята ви е превзета от комунисти, които убиват приятелите ви; нямате нищо и сте принудени да избягате в чужда страна. Какво бихте направили?
Свободни източници
Това е въпросът, на който всички офицери и войници от антиболшевишката бяла армия трябва да отговорят през 1920-те години, след загубата си в Руската гражданска война 1918-1922. Някои се установяват в Европа или САЩ, като се превръщат в успешни буржоа. Някои идват в България. По-малко успешните трябва да работят като икономи или таксиметрови шофьори; някои се поддават на алкохолизъм или се самоубиват.
Разказваме ви още за Бялата емиграция: защо хиляди руснаци избират България?
Но генерал Иван Тимофеевич Беляев (по-известен като Хуан Белаев), герой от Първата световна война и стар руски императорски офицер, има далеч по-впечатляваща и приключенска съдба от който и да е друг емигрант. Той се мести в Парагвай и се опитва да построи втори дом за руските емигранти там, като в същото време изучава южноамериканските индианци и става техен герой. Как се случва това?
Изследовател и артилерист
"Моята съдба беше решена от съвсем незначително събитие", пише Беляев в своята автобиография "Записки на руско изгнание". "Като дете, разхождайки се с леля си в Санкт Петербург, забелязах една малка книга на книжния пазар със снимка на индианец, наречена "Последният мохикан" (от Джеймс Фенимор Купър)."
След като прочита този приключенски роман и много други далеч по-сериозни истории, засягащи обичаите и цивилизацията на американските индианци, малкият Беляев напълно се влюбва в тази тема, като запазва интереса си към индианците до края на живота си. "Всяка нощ се молех за моите индианци", спомня си той за детството си. И все пак му отнема няколко десетилетия и националната катастрофа на Русия, за да може Беляев действително да се срещне с индианците.
Пред себе си има друга кариера - роден в семейство, в което всички мъже са на военна служба, Иван Беляев става артилерист и предано служи на Русия.
Седем години войни
До началото на Първата световна война през 1914 г. Иван Беляев притежава звание полковник. Чувайки новината, че Русия е обявила война на Австро-Унгария и Германия, той реагира просто: "Да живее Русия, смърт на враговете!" и поема към фронта да се бие.
"Артилерията е като майка на дете, което се е разболяло", казва той. "Ние трябва да наблюдаваме нашата пехота отблизо, да слушаме нейния пулс и винаги да сме готови да ѝ помогнем". Обичан от войниците си, Беляев е класически руски офицер на своето време - консервативен и смел.
Във война полковникът преживява много опасности, но веднъж – съвсем на късмет. Куршум попада в гърдите му, но не стига до гръбнака или вътрешностите му – раненият Беляев е откаран в болница близо до Петроград, където се среща с императрица Александра Фьодоровна и е повишен в генерал. След възстановяването си той се отправя обратно към фронтовата линия.
В спомените си Беляев признава, че, въпреки храбростта и усилията на руската армия, до 1917 г. Русия е твърде изтощена от войната, губейки най-добрите си синове. "Последният от достойните се удави в море от кръв, последният импулс за борба изгоря", пише той. Хаосът на революцията кара руските хора да обърнат оръжия един срещу друг - първоначално Беляев отказва да се бие срещу руснаци, но след това монархическите му възгледи надделяват.
Загуба и изгнание
E. C. Moody
Бялата армия губи войната. През 1920-те години Беляев, както и много други войници и офицери, отплават далеч от бреговете на Русия. Заедно със семейството си той се мести в Европа, но не се установява и там. Решава да намери нов дом в Латинска Америка.
През 1920-те години руските емигранти в Париж могат да намерят в будките странен рускоезичен вестник, наречен "Парагвай" и публикуван във Франция от Беляев. Всеки брой започва с първа страница: "Европа провали руската надежда. Парагвай е страна, в която да изградиш бъдеще". Генералът призовава сънародниците си да отидат в Парагвай и да му помогнат да построи там нова малка Русия. Що се отнася до него, той вече живее в Парагвай от 1924 година.
"Белия баща"
Alberto Vojtech Fric
Защо Парагвай? Дори по стандартите на Латинска Америка тази бедна и слабо населена страна едва ли може да се нарече популярна дестинация - но затова местните власти приветстват имигрантите. Откакто губи Парагвайската война от 1864-1870 г. от съюза на Аржентина, Бразилия и Уругвай, Парагвай остава слаба и няма военна мощ - и да покани някои руски офицери е добър вариант за правителството.
Хуан Белаеф, както го наричат парагвайците, заедно с още 12 офицери от Бялата армия, влиза в парагвайската военна служба през 1924 г., присъединявайки се към Генералния щаб. Интересите му обаче излизат и извън военната сфера - в Парагвай той става учен.
Белаеф води 13 експедиции до Гран Чако - обширна зона в Западен Парагвай, населена от коренните жители мака. "Те говорят собствените си езици и трудно общуват с останалите парагвайци", отбелязва историкът Борис Мартинов, автор на руската "Парагвайска книга". Белаеф, очарован от индианците още от детството си, веднага установява тесни връзки с тях, помагайки им с провизии и дрехи, изучавайки древната им култура, отваряйки училища и дори театри.
Парадоксално е, че руският офицер става мост, обединяващ мака с техните по-западни сънародници. Индианците обожават Белаеф – наричат го "Белия баща".
Нова война
Личен архив
Въпреки че се радва на комуникацията си с мака, Белаеф има по-големи планове. "Бих искал да намеря ъгълче, където да запазя всичко свещено, което е създала вечната свята Русия, както Ноевия ковчег по време на потопа - за по-добри времена", спомня си той. С негова помощ в Парагвай са основани няколко руски селища, но руската миграция към страната не става широкоразпространена и вътрешните конфликти осъждат идеята за някаква "нова Русия" в Латинска Америка.
Макар и разочарован, Белаеф смята Парагвай за свой втори дом и заедно с много руски офицери с радост го подкрепя във войната в Чако от 1932-1935 г., когато съседна Боливия напада страната. Ранен и заразен от малария, Белаев е на косъм да умре десетина пъти – но той оцелява и неговата страна, макар и по-малобройна, надделява с помощта на мака, които са лоялни към Белаеф.
Той никога не се връща в Русия, като прекарва остатъка от дългия си живот в Парагвай. Когато умира, мака транспортират тялото му до тяхната територия и го държат в мавзолей, почитайки духа на Белия Баща като божество. Колега руски емигрант в Парагвай казва на приятел относно Белаеф: "Може би ние ще бъдем забравени, след като умрем, но не и той".