Защо руснаците и германците продължават Първата световна война в Латинска Америка

Снимка от 1935 г., публикувана от Министерството на отбраната на Парагвай - група парагвайски войници от Чакската война

Снимка от 1935 г., публикувана от Министерството на отбраната на Парагвай - група парагвайски войници от Чакската война

AFP
Парагвай се оказва силно свързан с руснаците. До голяма степен благодарение на няколкото десетки руски офицери, които се сражават за Парагвай и помагат на страната да спечели почти безнадеждна война и двукратно да увеличи територията си.

Това е най-кръвопролитната война в Латинска Америка през XX век. Чакската война (1932-1935) между Боливия и Парагвай коства животите на 100 000 души. Ключова роля в конфликта изиграват присъединилите се към двете страни руски и немски офицери-емигранти, които на практика продължават Първата световна война на друг континент.

В борба за "черното злато"

17 август 1932 г. граждани на Ла Пас на митинг срещу Парагвай, който смятат, че е причина за войната в Гран Чако

Десетилетия Парагвай и Боливия не могат да си поделят огромния регион Гран Чако. Всяка от страните го смята за свой, но никой не предприема открита конфронтация. Безлюдната труднопроходима територия не представлява голям интерес. Но всичко се променя през 1928 г., когато геолозите допускат наличието на нефт на тези земи.

Асунсион и Ла Пас (фактическата столица на Боливия) стремително навлизат в конфликт. Масло в огъня активно подливат и нефтените компании. Вечните съперници – американската Standard Oil (която поддържа Боливия) и англо-холандската Royal-Dutch Shell (на страната на Парагвай) виждат големи перспективи за развитието си в Гран Чако.

Първото бойно стълкновение между парагвайските кавалерийски отряди и боливийската милиция става още през август 1928 година. Войната е спряна единствено благодарение на намесата на Обществото на народите (ОН). След четири години обаче дори то се оказва безсилно. На 15 юни 1932 г. боливийската армия внезапно атакува парагвайските аванпостове на спорната територия.

Силна Боливия и слаб Парагвай

Боливийски войници пред танковете си

Изглежда малкият Парагвай няма много шансове срещу къде по-мощната Боливия. Още повече, че човешките ресурси на последната са 3,5 пъти по-големи, тъй като едва преди 60 години Парагвай е преживял ужасна война срещу Бразилия, Уругвай и Аржентина, отнела животите на 70% от мъжкото население.

Боливийските въоръжени сили притежават тройно авиационно преимущество и абсолютна преднина по бронетехника. Парагвайците не могат да изправят нито една бронирана машина срещу три боливийски леки танка Vickers Mk E и няколко картечни танкети Carden-Loyd Mk VI. Определен паритет има единствено по отношение на артилерийските оръдия.

В тази катастрофална ситуация страната може да бъде спасена само от чудо – и такова се случва под формата на помощ от няколко десетки руски офицери, напуснали родината си след края на гражданската война в Русия и открили нов дом на другия край на света.

Руснаците модернизират парагвайската армия

Парагвайски окопни позиции 1933-34 г.

Както пише един от емигрантите, генерал-лейтенант Николай Стогов, "не, изглежда няма нито една област от военното дело, в която нашите руски офицери-емигранти в Парагвай да не са пипнали и да не са внесли своите знания и опит".

Още преди началото на конфликта, разбирайки какъв безценен опит притежават руските офицери, ръководството на латиноамериканската страна активно ги привлича към модернизацията както на своите въоръжени сили, така и на страната като цяло. "Руската емиграция е добре дошла за Парагвай, който започва да възстановява разклатената си икономика. Започват да се строят мостове, пътища, административни сгради, казарми и т.н. Страната постепенно оживява благодарение на активната помощ на руския технически персонал", отбелязва руският архитект Георги Бенуа, посетил Асунсион през 1920-те години. (О.Е. Царьков. Чако, 1928-1938. Неизвестная локальная война. Москва, 2018)

Именно руските съветници настояват за приемане на въоръжение на ефективните датски картечници Madsen, които се използват от руската кавалерия още през Първата световна война. Те са къде-къде по-надеждни от картечниците "Шоша" (Chauchat), налагани на парагвайците от френската военна мисия.

Благодарение на руснаците Парагвай през 1932 г. създава първата си кавалерийска дивизия. Даже в Боливия подобно формирование се появява едва след две години. Парагвайските кавалеристи са обучавани за мълниеносни атаки в тила на противника, а майор Николай Корсаков дори превежда за тях на испански песни на руската кавалерия.

Немският чук и руската наковалня

 Генерал Кундт проверява боливийските войници по време на Чакската война

120 германски офицери, заселили се по онова време в Боливия, служат в униформи на Райхсвера в армията на страната, създадена по немски образец. За главнокомандващ е назначен ветеранът от ПСВ Ханс Кундт, който самонадеяно твърди, че лесно ще се оправи с руснаците (разбирайки армията на Парагвай).

В това време 86 руски емигранти са в редиците на парагвайските въоръжени сили. Въпреки незначителния им брой, болшинството от тях са офицери с безценен боен опит. И на практика всеки от тях се проявява в своята сфера.

Извършилият 13 изследователски пътувания в района на Гран Чако генерал Иван Беляев притежава богат картографски и артилеристки опит. Назначен за началник на картографския отдел на Генералния щаб и съветник на президента, той участва в разработката на настъпателните и отбранителните операции на парагвайската армия.

Някои от боливийските танкове са унищожени от вражески войници в Нанава. Войната бушува повече от две години и настоящата сцена е във форт Баливиан, гръбнакът на боливийските сили и за който се твърди, че ще падне преди нападението на Парагвай

В самото начало на войната с ръководителя на военното разузнаване на Парагвай Николай Ерн и с капитан Сергей Керн успяват да разшифроват боливийските военни кодове. Благодарение на това парагвайските военни получават неоценимо преимущество. Те често са осведомени за плановете на противника още преди съответните заповеди да постъпят в боливийските войски.

Не е малка и ролята в организацията на парагвайските военновъздушни сили и противовъздушната отбрана на страната, изиграна от капитан Сергей Шчетинин. Неговите усилия значително понижават ефективността на боливийската авиация. По негови съвети парагвайците създават модели на артилерийски оръдия, по които боливийските самолети напразно харчат бомбите си.

Кулминация в боливийско-парагвайското (а заедно с тях и руско-немското) противостояние в хода на Чакската война става вторият щурм на Нанава (край Асунсион) през юли 1933 година. За тази операция Кундт съсредоточава 6000 души, на които противостоят 3600 парагвайци.

Под прикритието на танкове с немски екипажи, отряди от огнехвъргачи, оглавявани от боливийци, настъпват към позициите на парагвайската армия. Грамотната отбрана, създадена от руските специалисти (укрепени райони, снабдени с миномети, картечници и обкръжение от минни полета и бодлива тел) позволява да отбият 8 вражески атаки, организирайки успешна контраатака. Боливийската армия губи няколко танка и около 2000 души, докато загубите на парагвайците са от 448 души. Самият Ханс Кундт скоро след провала е свален от поста си.

Благодарността

Гробът на руски войник, воювал в Чакската война през 1932-1935 г. между Парагвай и Боливия, на гробището Реколета преди посещението на руския патриарх Кирил в Асунсион

Година след големите победи стратегическата инициатива окончателно минава в ръцете на Парагвай. Когато въоръжените му сили настъпват на боливийска територия, противникът се обръща към Обществото на народите с молба за съдействие по сключването на мир.

Според условията на мирния договор от 1935 г. Парагвай получава голяма част от териториите на Гран Чако, което увеличава територията му почти двукратно. Но по ирония на съдбата нефт в долината е открит едва след 77 години – през 2012 година.

Парагвайците оценяват високо помощта на руските офицери в Чакската война. Бъдещият президент на страната Алфредо Стреснер Матиауда, служил под командването на генерал Степан Високолян, дълбоко уважава както своя командир, така и целия руски офицерски корпус, наричайки ги "хора на честта".

След войната много от тези руски емигранти са удостоени с всякакви награди, провъзгласени са за национални герои и заемат високи длъжности в страната. И до днес шест улици в Асунсион носят имената на шестима загинали в Чакската война руски офицери.

Разказваме ви още за това как белият руски генерал Иван Беляев се бори за Парагвай!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"