Руските досиета Х: саботирали ли са германците най-добрия руски военен кораб през ПСВ?

На 2 октомври 1916 г. повечето хора, живеещи в Севастопол (крайбрежен град в Крим, на около 1800 км южно от Москва) се събуждат от експлозия, идваща от залива. Лумва огромен пожар и черен дим се издигна над "Императрица Мария", флагманския боен кораб на Черноморския флот на Русия, който е хвърлил котва в пристанището.

"Свидетелствам, че екипажът направи всичко възможно, за да спаси кораба", ще напише по-късно в доклада си адмирал Александър Колчак, който по онова време ръководи Черноморския флот. Истина е: стотици моряци се втурват да гасят огъня, но напразно. Следва серия от още 25 експлозии, след като огънят стига до хранилищата с барут, загиват 320 души от екипажа, който наброява 1220 души. "Императрица Мария", повредена толкова силно, че не подлежи на ремонт, потъва.

Това е сериозен удар за флота на Русия, особено през 1916 г., когато империята се сражава в Първата световна война и се противопоставя на Турция в спора за контрола над Черно море. Защо "Императрица Мария" е толкова важна и какво предизвика експлозията?

Носи името на царицата

"Императрица Мария", 12 май 1916 г.

Архивна снимка

Първият въпрос е лесен. Като съвсем нов боен кораб, пуснат през 1913 г., "Императрица Мария" (кръстен на майката на Николай II) е част от елитните кораби на императорския флот, тежките дреднаути. Първоначално този клас кораби е проектиран във Великобритания, а Русия започва да ги строи след унизителното си поражение в Руско-японската война от 1904-1905 година.

По тава време дреднаутите всяват страх. Пъргави и маневрени, оборудвани с тежка и далекобойна артилерия (всеки носи дванадесет 305-милиметрови военноморски оръдия и двадесет 130-мм оръдия), те напълно превъзхождат крайцерите, произведени от Германия, които използва Османската империя. Към началото на Първата световна война Русия има три дреднаута в Черно море, които ѝ позволяват да има господство по море в региона.

"Императрица Мария" е перлата на руския флот. Адмирал Колчак, командир на Черноморския флот, го превръща във флагмански кораб.

Разследване

"Императрица Мария", 1919 г

Архивна снимка

Загубата на най-добрия военен кораб на флота и на 320 живота без нито един изстрел и то в собствено пристанище е не само вредна, но е и ужасно унижение. Военноморското командване веднага започва разследване, ръководено от трима високопоставени офицери, сред които е и военноморският инженер Алексей Крилов, който е проектирал дреднаутите за Русия. Оформят се три основни хипотези защо "Мария" се е взривила: 1) спонтанно възпламеняване на барут; 2) взрив, причинен от човешка грешка; или 3) от нечия зла умисъл.

След задълбочено проучване на трагедията, състоящо се главно от разпити на свидетели (съдебномедицинската експертиза трудно може да се направи, тъй като дреднаутът лежи на морското дъно), комисията стига до заключението, което може да бъде описано само като неясно: "Не е възможно да се стигне до точно и очевидно заключение, трябва да оценим вероятността за тези (три гореспоменати) предположения въз основа на обстоятелствата, разкрити по време на разследването".

За да съкратим дългата история и да кажем накратко, злонамереността е повече или по-малко изключено като достоверна причина за експлозията. По-късно Колчак съобщава: "Вярвах, че няма злоумишленост. По време на войната подобни инциденти са се случвали повече от веднъж в други страни: Италия, Германия и Англия ...

Намесена е ръката на Германия?

Вицеадмирал А.В. Колчак. 1916 г.

Архивна снимка

Тази противоречива версия се появява доста внезапно, почти двадесет години по-късно, години след като адмирал Колчак е разстрелян от болшевиките и Йосиф Сталин управлява страната. През 1933 г. Виктор Верман, гражданин от германски произход, е арестуван и съден в Николаев (сега Украйна), с обвинене, че е шпионирал за германската империя по време на Първата световна война и че е проявил изключителен интерес към "Мария" и други големи бойни кораби. Поне това пише Независимое военно обозрение (НВО) през 1999 г. с позоваване на изследвания, направени в архивите на ФСС (Федерална служба за сигурност).

"От 1908 г. аз лично участвах в шпионажа в следните градове: ... Севастопол, където инженер Вайзер ръководеше разузнавателната дейност", пише НВО, цитирайки показанията на Верман. "Вайзер имаше собствена шпионска мрежа в Севастопол".

В същото време, според НВО, през 1916 г. Верман е депортиран в Германия и е малко вероятно да е имал шанса да организира предполагаема саботажна атака. Въпреки това, все още няма солидни доказателства, че това всъщност се е случило, и няма изгледи в скоро време да се появи каквото и да било убедително доказателство.

В хаоса на войната и революцията, които застигат Русия година по-късно, потъването на "Мария" бързо е засенчено от по-важни събития. "Дирк" на съветския писател Анатолий Рибаков е история, която описва събитията, свързани с експлозията, и авторът пише: "Мнозина опитаха да разследват случая, но без очевиден резултат..., а след това дойде революцията".

Толкова много неща са унищожени в катаклизмите, които завладяват страната от 1917 до 1922 г., че загубата на военен кораб, дори и много важен, се превръща в поредната песъчинка на ветровития "бряг" на руската история.

Разказваме ви още историята на "Новик" - крайцерът, направил революция в руския флот в началото на XX век!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.