ФОТОГАЛЕРИЯ: Как руските жени стават машинистки? 

История
АННА СОРОКИНА
В метрото или в железницата работят много жени. Само че дали си виждал много жени да управляват електрически влак?

Работата на машинист на влак в Русия винаги се е възприемала като изключително мъжка заради прекалено тежките и вредни условия на труд. При все това някои жени са ставали машинисти на влакове и парни локомотиви.

В Съветския съюз има списък с професии, забранени за жени, защото са свързани с висок риск за здравето. И именно специалността машинист е една от тях. Едва през 1938 г. тази професия е изключена от списъка и в страната за първи път се появяват жени машинисти. Една от първите е Елена Чухнюк, която управлява тежък локомотив още от 1938 г. и през 1941 г. получава званието "почетен железничар". Тогава тя е едва на 26 години. През годините на войната тя доставя на фронта край Сталинград и Курск боеприпаси, военна техника и въглища.

Друга девойка - Башарат Мирбабаева - става първата жена машинист в съветски Узбекистан през 1939 г., а след войната продължава да управлява парен локомотив. През 1951 г. тя дори попада на корицата на списание "Огоньок" (тя е и първото момиче в Узбекистан, скочило с парашут).

В московското метро жените започват да работят като машинисти през годините на Великата отечествена война, когато много мъже са фронта. Работата в метрото се счита за не по-малко трудна от управляването на локомотив, защото се налага цяла смяна да си под земята, при постоянен шум и вибрации.

За първи път "женският влак" поема изпълнение на разписанието на 8 март 1942 година. След войната много жени продължават да работят като машинисти.

Между другото Женският влак "8 март" става и първият тематичен в метрото. С него човек може да пътува по разклонението Соколническая до 1975 г., а след това съставът е изваден от експлоатация за модернизиране. Сега обаче той не се управлява непременно от жени.

В ленинградското метро през 1955 г. е сформирана единствената женска бригада машинистки от четири дами. Една от тях е машинист 1 клас Наталия Донская. Тя работи в метрото 32 години и се пенсионира през 1987 година. "Тежък график, много стресови ситуации. Налагаше се празниците да се отбелязват в кабината на влака. Трябва да имаш желязно здраве, добра реакция и много стабилна психика. По време на смяната си машинистите не могат да правят почивка за чай, кафе или разговори", разказва тя. "Трябва много добре да помислиш, преди да станеш машинист. Това е огромна отговорност за живота на пътниците. Ако стане пожар или човек падне под влака, никой няма да ти прави отстъпки заради женската слабост". 

При все това сред младите момичета се намират ентусиастки, които не се плашат от такива условия.

През 1980-те професията машинист на електрически влак отново става изключително "мъжка", но ръководството на метрополитена не уволнява жените с голям стаж. Те продължават да работят и след разпадането на Съветския съюз.

Последната жена, която управлява влак в метрото, е Наталия Корнеенко. Тя разказва, че "на улиците има много по-големи опасности и напрежение", отколкото при работата под земята. Повече от 30 години тя управлява състави по линията Соколническая и напуска през 2014 година.

В Русия не е забранено жени да се учат за машинисти на влакове, само че да си намерят работа по специалността на практика е нереално. Единствената девойка, която днес работи по тази специалност е Юлия Юрова. Тя е помощник-машинист в "Аероекспрес".

В средата на 2019 г. Министерство на труда извади тези професии от списъка, признавайки, че да се управляват съвременните влакове е далеч по-лесно, отколкото е било в миналото. Метрото обещава да започне да наема жени машинисти от 2021 година. Така че, какво чакаме.

Дали машинист ще стане обикновена женска професия?

Вижте историите на още 10 жени с неженски професии: в снимки на съветски пролетариати в поли!