За какво се извиват опашки в Съветския съюз?

1) За продукти

На практика по всяко време в който и да е съветски гастроном може да се купи масло, доматен или ябълков сок, кисел на прах, консерви, булгур, бисквити и макарони, но фактически никога – колбаси, сирена, свежо месо и плодове и особено екзотични банани.

Престижно е да имаш приятел, управител на магазин, защото той винаги може да осигури нещо под тезгяха.

В Москва най-безпроблемният магазин по онова време е Елисеевският на главната улица "Тверская" (тогава той се нарича "Гастроном №1"), където на рафтовете винаги има шоколадови бонбони, смляно кафе и дори червен и черен хайвер. Хора от провинцията идват да пазаруват специално от този магазин.

В Ленинград такъв магазин е "Източни сладости" ("Восточные сладости") – тук хората се тълпят за рахат-лукум и други кулинарни деликатеси.

За да се бори с дефицита и спекулата, съветското ръководство периодично въвежда талони. Според тази система, освен пари, трябва да имаш и разрешение да купиш определени стоки. Като цяло "купонните" периоди не са много: през 1929-1934-а има талони за хляб, през 1941-1947 – за редица хранителни продукти, а в някои райони в края на 1970-те има купони за колбаси (основно в Урал).

Пикът на дефицита настъпва в края на съществуването на СССР: през 1989 г. се въвеждат повсеместно талони за захар, масло, булгур, алкохол, сапун и прах за пране. За спиртните напитки е определен лимит: не повече от една бутилка водка или вино на човек.

2) За книги

Съветският съюз е една от най-четящите страни, но не лесно да се намерят в книжарниците дори и безобидни приключенски романи и приказки с добро оформление.

Най-желани са събраните съчинения на руските и чуждестранните класици, а също и албумите за изкуството.

През 1974 г. в Русия се въвеждат специални талони за книги срещу предадена хартия за вторични суровини: за 20 кг стари вестници и списания може да се получи един талон, а той да се размени за дефицитна книга в книжарницата.

3) За каквото са "пуснали"

Да, и това се случва дори вероятно по-често. Върви си човек по улицата, вижда опашка и също се подрежда. Защото щом хората са се наредили, значи нещо "са пуснали" и очевидно то е ценно.

"Пролетта на 1987 година. В Мурманск докараха вносни (!!!) маратонки", спомня си блогърът Константин Шчербин. "За съжаление разбрах твърде късно за маратонките, на втория ден. Записах се в седмата стотица. Два пъти ходих за проверка на чакащите. За едно денонощие висене на опашката се придвижих с три стотици. В крайна сметка тогава си останах без маратонки".

Има и такива места, където "пускат" най-често – например, в ГУМ-а на Червения площад, най-забележителния универмаг. Тук идват хора от всички региона на Русия, за да добият дефицитни стоки – от кренвирши до кожени палта. Само че опашката не е гаранция за покупка. Човек може да си виси цяла нощ и да си остане с празни ръце.

4) За изкуство

Рядко турист в Москва или Ленинград се реди на огромните опашки за музеи и театри, особено в дните на специални изложби. Музеят на изобразителните изкуства "Пушкин" в Москва много хора наричат по онова време "прозорец към околния свят": само тук може да се види и съвременно, и класическо световно известно чуждестранно изкуство. "Не можехме да ходим в чужбина. Не знаехме какво е това Прадо, какво е Лувър, какво представляват галериите на Флоренция и Милано. Музеят "Пушкин" ни хранеше с информация и изложби, които идваха тук невероятно трудно", спомня си редакторът на списание "Огоньок" Виталий Коротич.

"През 1974 г. в Музея на изобразителните изкуства "Пушкин" е изложена най-известната картина на Да Винчи "Мона Лиза" – тя пристига в СССР с влак от Япония и прекарва в Съюза два месеца. Хора са стояли по 7-15 часа на опашка "на импровизирани лавки, със сандвичи, термоси, четящи, дремещи, само и само да видят "Мона Лиза" за 15 секунди – такъв е бил регламентът", пише "Огоньок" за това събитие.

През 1980 г. в Москва пристигат шедьоври на испанската живопис от музея Прадо в Мадрид: сред тях са работи на Ел Греко, Веласкес и Гоя. Желаещите да видят легендарните картини чакат с часове на дългата опашка, виеща се като пръстен около музея.

5) За мавзолея

Вероятно най-известната опашка в Москва (която може да се види и днес) е за Мавзолея на Ленин. От построяването на мавзолея през 1924 г. той е посетен от 120 млн. души.

6) За хамбургери

Последното стълпотворение в СССР е опашката за първия московски McDonalds на 31 януари 1990 година. За откриването му пристигат над 30 хил. души като много от тях са се подредили на опашката още през нощта. Така е счупен рекордът на веригата за бързо хранене, поставен в Будапеща, когато през първия ден за бургери пристигат над 9000 клиенти. Първите московски посетители получават за спомен значки и флагчета с логото на McDonalds.

"През нощта преди откриването с приятели поехме пешком от общежитието на "Пушкинская". Когато пристигнахме, там вече имаше трима души. Докато мислехме дали да чакаме до отварянето или не, дойдоха още двама. Аз се подредих шести. И изчаках до отварянето.

Оттогава съм фен на McDonalds", спомня си блогърът Константин Шчербин.

Опашките за McDonalds намаляват едва с откриването на нови заведения на веригата.