Подвигът на 9-та рота: как преминава битката на височина 3234 в Афганистан

Хост се намира близо до границата с Пакистан в труднодостъпните Сюлейманови планини. Комуникацията с други райони на републиката и столицата Кабул се поддържа само по пътя, прокаран през прохода Сате-Кандав. Тези места се контролират от този, който държи прохода, пише "Российская газета".

Бойците блокират ключов маршрут и доставките на стоки за Хост са отрязани. Пътят не се използва осем години. Бойците не просто държат целия град в страх, плановете им са да създадат автономна държава на тази територия. А също - през Сюлеймановите планини от Пакистан има постоянен поток от оръжия за противника.

Ръководството на СССР решава да помогне на афганистанското правителство за премахване на блокадата.

Съветските командири обаче не бързат да изпращат войниците си в "месомелачката" близо до Хост. Направени са няколко опита за преговори с водачите на племената пущуни за безопасното преминаване на колони в града, но, за съжаление, те не дават резултат и на 23 ноември започва операция "Магистрала".

Основните военни действия се водят по пътя Гардез-Хост. Професионализмът, военната хитрост и късметът позволяват успешното завършане на операцията, а плановете на врага са осуетени. Пътят е разизчистен от мини и фугаси и първите коли с храна минават по него.

Ситуацията обаче остава нестабилна, маршрутът трябва да бъде постоянно охраняван.

От височина 3234 теренът се вижда в продължение на много километри. Това е отлична платформа за наблюдение на движенията на противника и коректировка на огъня. Тук се укрепява 9-та рота.

39 бойци (40 процента от личния състав), водени от старши лейтенант Сергей Ткачов, се подготвят за отбрана по всички правила на военната наука: инсталират се мини, оборудват се съоръжения за защита и оръдия.

Има общо 5 офицери и един прапоршчик. Ткачов командва рота, Виктор Гагарин ръководи 3-ти взвод, Сергей Рожков командва 2-ри взвод. Военният историк Виктор Доброселски, който воюва в Афганистан, отбелязва една особеност на това сражение: от страна на бунтовниците в битката участват спецназ в черни униформи. "Черни щъркели" - това е названието на военното формирование.

Според една от версиите, то включва онези, които са извършили престъпление срещу Аллах, а това означава, че могат да изкупят вината си само с кръв. Тези главорези имат много сериозна подготовка. Но съветските десантчици не им отстъпват. 9-та рота вече е известна със способността си да разрешава сложни бойни задачи. Достатъчно е да споменем, че десантчиците участват в операцията по превземането на двореца на Амин през 1979-та година.

И така, на 7 януари около 15:00 часа бойците нанасят първия страшен удар. Градушка от снаряди в самото начало на обстрела удря радиста Андрей Федотов. Десантчиците губят контакт с командването.

Тогава всичко се успокоява, но не за дълго. По тайните пътеки враговете успяват да стигнат до надморска височина от около 200 метра. Когато мракът се сгъстява, те продължават щурма и се втурват към позиции от двете страни.

Врагът успява да премахне една от огневите точки. Командирът на разчета на крупнокалибрената картечница "Утес" Вячеслав Александров, осъзнавайки, че позицията ще бъде унищожена, изпраща колегите си към основните сили и продължава да стреля. Вячеслав е ударен от осколъчни гранати и загива. Атаката се забавя, но те не спират да се опитват да превземат височината. Всяка атака е по-ожесточена от предишната. Вечерта, вече не обръщайки внимание на загубите, врагът отново се втурва в битка. Те вървят в цял ръст, дори през минни полета.

Скоро е ранен картечарят Андрей Цветков. Картечарят Андрей Мелников, също ранен, задържа атаката няколко часа. Преди смъртта си Мелников успява да каже само: "Боеприпаси, всичко ..."

Отличава се артилерийският коректировчик Иван Бабенко. Той иска помощ от артилерията. От точността на съветите на Иван зависи това къде ще паднат снарядите. Най-малката грешка е достатъчна и артилерията може да атакува своето. Благодарение на Бабенко, муджахидините не покоряват височината.

В три сутринта бойците правят още един отчаян опит да отстранят десантчиците от позициите им. На места те наближават на 15 метра. Това е 12-та атака подред.

Към този момент само петима души защитават височината, боеприпаси няма. Войниците, подготвени за последната битка, няма да се откажат. В критичната ситуация разузнавателен взвод под командването на Алексей Смирнов си проправя път към тях. В пълен мрак с боеприпаси те вървят през планината в продължение на три километра и помагат на своите. Това напълно променя ситуацията.

Десантчиците започват контраатака, а оцелелите врагове, осъзнавайки, че не могат да вземат височината, пленяват ранените и изчезват. Ожесточената битка продължава повече от 12 часа.

9-та рота изпълнява задачата си - врагът не успява да пробие до пътя Гардез-Хост и да прекъсне движението на автоколоните.

На височина 3234 петима войници намират героичната си смърт: Вячеслав Александров, Андрей Мелников, Андрей Федотов, Владимир Криштопенко и Анатолий Кузнецов. Лекарите не успяват да спасят живота на Андрей Цветков, той умира за един ден. Други 28 души са ранени, 9 - сериозно.

Всички войници от 9-та рота са отличени с високи награди. Герои на Съветския съюз са Вячеслав Александров и Андрей Мелников. Вячеслав умира на 20 години, Андрей - на 19 години.

Няма точна информация за загубите от страната на врага. Твърди се, че загиват до 400 бойци.

А знаете ли защо руснаците и германците продължават Първата световна война в Латинска Америка?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.