Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Това беше моята работа", спокойно заявява Антонина Макарова пред следовател от КГБ, разказвайки как редовно е разстрелвала с картечница съветски граждани по време на Втората световна война. В списъка на една от най-жестоките жени-убийци в историята, според различни данни, има от 168 до 1500 души.
Макарова, по-известна като Тонка-картечарката, не винаги се е занимавала с отнемането на човешки животи. Преди да стане нацистки палач тя прави точно обратното – работи като санитарка в Червената армия. И дори заминава на фронта като доброволец.
Въпреки това службата ѝ не трае дълго. Есента на 1941 г. около 600 000 съветски войници се оказват обградени в района на Вязма. Заедно с тях в плен попада и 21-годишната Антонина.
Избягвайки по чудо, тя с месеци се скита по горите и селата, търсейки временни приюти у жителите, но никъде не остава задълго. Лятото на 1942 г. Макарова излиза в окупираната от нацистите Брянска област в района на с. Локот.
Б.В. Камински и войници от РОНА
БундесархивТериторията, на която се оказва Антонина Макарова, коренно се отличава от другите, окупирани от нацистите. Като експеримент тук е учредено полуавтономно Локотско самоуправление под властта на "кметство" от местния Константин Воскобойник (след убийството му от партизаните през 1942 г. го сменя Бронислав Каминский). И все пак общият надзор се осъществява от немците, а в населените места в региона "в името на реда" са разположени войниците от 102-ра унгарска пехотна дивизия.
Б.В. Камински и войници от РОНА
БундесархивСамоуправлението получава право да създава отряди за самоотбрана, оформящи в бъдеще т.нар. Руска освободителна народна армия. Именно тя лятото на 1944 г. "се прославя" с крайната си жестокост по време на Варшавското въстание, буквално потапяйки града в кръв.
Антонина се скрива в дома на една жителка на селото и размишлява накъде да поеме по-нататък. Знае, че в близките гори действа голям партизански отряд. Въпреки това, видяла колко добре живеят руските колаборационисти, Макарова решава, както разказва историкът от спецслужбите Олег Хлобустов, "да търси топло място под новото окупационно слънце".
Макарова се сближава с немците и местните руснаци "самоуправленци". Открито се занимава с проституция, участва в постоянни запои и вечеринки. Скоро Антонина е привлечена към по-сериозна работа – а именно да разстрелва евреи, преследвани от партизаните и местните противници на новата власт.
Както след години Макарова заявява пред следователя от КГБ, никой насилствено не я е принуждавал за нищо: "Те ме напиха с водка и за първи път пияна отидох и извърших разстрел". И така на бял свят се появява Тонка-картечарката.
Екзекуциите се извършват в дере край бившия конезавод, в който нацистите установяват затвор. Макарова живее в същата сграда. От време на време местните наблюдават как от вратата на завода след групите осъдени излиза каруца с монтирана картечница, зад която уверено ходи момиче със сламка между зъбите.
"Не познавах онези, които разстрелвах. И те не ме познаваха. Затова не ме беше срам пред тях... Всички осъдени на смърт бяха еднакви за мен. Променяше се само броят им... Арестуваните се редяха на нишка с лице към ямата. На мястото на разстрела някой от мъжете ми изкарваше картечницата. По команда на началството коленичих и стрелях по хората, докато всички не паднат умрели", разказва Макарова пред следователя от КГБ.
"Извършваните от нея екзекуции се превръщат в страшно театрално представление. Идват да гледат ръководителите на Локотското самоуправление, канени са немски и унгарски генерали и офицери", разказва историкът Дмитрий Жуков.
Тонка рядко пропуска, а тези, които не уцели, довършва с пистолет. Веднъж оцеляват няколко деца – куршумите минават над главите им. Затрупани от телата, по-късно са спасени от местни, които са дошли да погребат екзекутираните. Децата са откарани в гората при партизаните, които обявяват лов за жената-палач.
Макарова си прибира вещите и дрехите на убитите, оплаквайки се, че са изцапани с кръв и повредени от куршумите.
През лятото на 1943 г. Тонка усеща, че късметът е сменил собственика си. Червената армия постепенно освобождава съветските територии от немците.
Макарова заминава за Брянск да лекува сифилиса си, но повече не се връща в Локот. Следите ѝ внезапно изчезват.
Военното контраразузнаване СМЕРШ открива делото на Тонка веднага след освобождението на Брянска област. В дерето край затвора в Локот са открити останките на 1500 души.
Въпреки това оперативната работа сред местното население, разпитите на заловените колаборационисти и ровенето в документите не дават много резултати. Не успяват да намерят никаква информация за раждането и роднините на Макарова.
Сле войната КГБ с години си предава делото на Тонка "по наследство". Всичко се променя през 1976 г., когато властите получават за редовна проверка делото на офицер Панфилов, който заминава на дълга служба в чужбина. В него е указано, че сред семейство Панфилови една от сестрите му – Антонина – носи фамилията Макарова.
Оказва се, че още в ученическите си години срамежливата Антонина се стеснява да произнася фамилията си, а съучениците и учителите ѝ по погрешка я наричат Макарова (по името на баща ѝ Макар). На това име са издадени документите ѝ, въпреки че при раждането е записана като Панфилова.
Това обяснява защо сред всички 250 намерени и проверени от комисията Антонини Макарови я няма издирваната картечарка. Просто издирването се провежда сред кръстените с това име по рождение.
Сестрата на офицер Панфилов – Антонина Макарова – работи в шивашката фабрика на гр. Лепел в Беларус. Жена на герой от войната, сержант Виктор Гинзбург, тя сама е уважаван ветеран и има паметни награди, изнася лекции пред младежта.
Уважаван човек не трябва да бъде клеветен, затова КГБ внимателно започва следене на Макарова, прослушвайки я цяла година. Офицерите водят в Лепел хора, които биха могли да видят и познаят дали това е същата Тонка-картечарката. Сред тях са бивши нейни любовници, колаборационисти, които след излежаване на присъди се връщат у дома.
В крайна сметка те потвърждават, че почетният ветеран Антонина Гинзбург е същата тази неуловима картечарка, за чиито престъпления не подозират нито роднините ѝ, нито мъжът ѝ, нито двете ѝ дъщери. Макарова е арестувана моментално.
Оказва се, че в периода на масови бягства на немската армия тя попада в Кьонигсберг (днес Калининград). Когато Червената армия завзема града, Антонина се представя като санитарка и си намира работа като медицинска сестра в болница. Там се запознава с бъдещия си съпруг, чиято фамилия взема.
По време на разпитите Антонина-Панфилова-Макарова-Гинзбург се държи спокойно. Тя е уверена, че няма за какво да я наказват и приписва всичко на войната. И нещо повече – Тонка искрено вярва, че заради давността ще ѝ се размине с няколко години затвор и скоро ще излезе на свобода.
Въпреки това съдът решава друго. Вината на жената-палач за убийствата на 1500 души не може да бъде доказана, но със сигурност е установено, че именно тя е екзекутирала 168 души в трапа близо до затвора в Локот.
На 11 август 1979 г. в 6 часа сутринта Антонина Макарова е разстреляна, а КГБ най-сетне закрива едно от най-дългите дела в историята си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
