Защо Русия иска, но не успява да спаси бурите от британците

"Премите религиозни фермери, решили с кръвта си да отстояват свободата на Отечеството, винаги ще бъдат по-близко до сърцето на светата Рус, отколкото нашият изконен враг – студената и егоистична Англия", пише на 16 октомври 1899 г. популярният руски вестник "Новое время".

Тази емоционална вметка е предизвикана от току-що започналата в Южна Африка Втора англо-бурска война, в която бурите, потомци на холандски, немски и френски колонизатори, защитават независимостта на двете си държави (Трансваал и Оранжевата република) от посегателствата на Британската империя.

Борбата на бурите предизвиква широк отклик в много страни по света. Руската империя, където възхищението към свободолюбивите народи се съчетава с дълбока англофобия, не е изключение.

Братски народи ли са руснаците и бурите?

"Бурите имат много общо с руснаците... те, както и руснаците, са предимно земеделски народ, склонен, както и руския народ, към интензивна земеделска култура", отбелязва същият този вестник "Новое время".

В обществото се подчертава дори външно сходство: силни, високи, с големи бради. Те също са религиозни и като руснаците имат спокоен характер, добри домакини са, обичат дома и строго се придържат към патриархалния строй.

От началото на конфликта бурофилията обхваща цялата страна. В кръчмите и таверните постоянно се пее "химнът на бурите" и се обсъжда войната в Африка.

Дарените в църквата пожертвования също се пращат на бурите. Когато бурският генерал Пит Арнолд Кроне попада в плен, те събират средства от доброволци и ги изпращат на брат му – получава се огромна купа със сребърни украшения. Към нея са приложени и листове с подписите на 70 души.

Периодично в някои списания се надават осъдителни възгласи от типа на "имаме си достатъчно наши дела и несгоди" или "Извинете, но какво ви интересуват бурите? Помислете за своя народ". Страната е обхваната от всеобща ненавист към "ненаситния британец", който посяга на независимостта на малките народи.

Както отбелязват изследователите на конфликта А. Давидсон и И. Филаретова, в историята на Русия няма толкова много примери, когато обществото е толкова единодушно. Дори либералите негодуват срещу Великобритания и предателството на либералните идеи.

Война с англичаните?

Поразени от англофобията, "горещите глави" в Русия крещят за необходимостта от война с Великобритания. Ситуацията за англичаните действително не се развива по най-добрия начин. Много страни реагират осъдително към Великобритания, включително Франция, Германия и Холандия. Широката антибританска пропаганда по света е водена от Ватикана. Освен това неочакваните победи на бурите в началото на войната сериозно накърняват военния авторитет на "владетелите на моретата".

Руското ръководство обаче не иска да навлиза в открита война заради далечните полумитични южноафрикански земеделци. На 22 март 1900 г. Николай II пише на императрицата-вдовица Мария Фьодоровна: "Поразително е какви глупости разказват в града... че отиваме в Москва и че там тържествено ще бъде обявена война на Англия".

И все пак Русия се придържа към петербургската позиция и по света тя се приема като силата, която може да спре англичаните или чрез военни, или чрез дипломатически начини. В крайна сметка всички усилия на руснаците се оказват напразни.

Половин година преди войната Санкт Петербург свиква мирна конференция в Хага. Целта ѝ е урегулирането на назряващия конфликт, но завършва с подписването на няколко нищо незначещи документа, които така и не предотвратяват началото на бойните действия. Британците дори не допускат в Хага представители на бурските републики.

Вече по време на войната Санкт Петербург прави опити да създаде антибритански алианс с Берлин и Париж. Идеята обаче се проваля, тъй като последните не могат да разрешат противоречията си заради Елзас и Лотарингия.

Николай II е уверен, че във всеки един момент може да спре войната. Скоро след началото той пише на сестра си, великата княгиня Ксения: "Ти знаеш, мила моя, че не се гордея, но ми е приятно да осъзнавам, че само в моите ръце се намира средството изцяло да променя хода на войната в Африка. Средството е много просто – да дам заповед по телеграфа на всички туркестански (средноазиатски – бел.ред.) войски да се мобилизират и да приближат границата. Това е всичко! Никакви най-силни флотове в света не могат да ни попречат да се разберем с Англия именно там, в най-уязвимото за нея място".

Но хвалебственото заявление на монарха на практика се оказва само на думи. Така демонстративната частична мобилизация на Кавказкия армейски корпус просто е игнорирана от Великобритания, която прекрасно разбира, че няма да влезе в голяма война с Русия.

Реалната помощ

Помощта на Русия за бурите не се ограничава с дипломация и дарения. В страната са изпратени 225 доброволци. Желаещите са несравнимо повече, но дългият и скъп път до другия край на света не е по силите и джоба на всеки.

Официалната руска статистика също не взема предвид имигрантите от Руската империя, особено евреите, заселили се преди конфликта в Трансваал и Оранжевата република. Те се вдигат на оръжие, когато новата им родина се оказва в нужда.

Най-отличилият се сред руските доброволци е полковникът в оставка Евгений Максимов, който получава генералски чин сред бурите.

Благодарение на Максимов в бурските армии безпорядъчното разузнаване е заменено от систематизирана, добре измислена и подготвена разузнавателна дейност. Освен това той прави немалко за въвеждането на дисциплина, сплотеност и безпрекословно подчинение пред командването сред партизанските опълченски армии на бурите. Това помага за увеличаването на бойната им ефективност.

Двата руски отряда на Червения кръст, пристигнали в Трансваал, са най-големият контингент от медици от Европа. Първи в Южна Африка отива т.нар. правителствен отряд, който малко преди това получава безценен опит в работата си в Абисиния (Етиопия).

Вторият отряд е доброволчески, създаден от дарения на населението. Половината от отряда се състои от руснаци, втората от холандци, "заради удобството в отношенията на правителството с жителите на Трансваал".

И двата отряда работят в Южна Африка до самото падане на републиките, като си спечелват голямо възхищение и уважение сред бурите, които обикновено се отнасят с голямо подозрение към европейците.

Без сами да го искат, руснаците оказват голяма помощ не само на бурите, но и на противниците им в бъдещата война – англичаните. През септември 1901 г. внезапно се изяснява, че Русия е основен доставчик на обозни коне за британската армия в Трансваал. Генерал-майор Томсън масово ги изкупува и изнася през пристанището на Одеса.

До момента са продадени 40 000 коня и покупките продължават. Военното министерство не успява да забрани със закон продажбата на животни за британците, затова се разпорежда всячески да се усложняват и саботират сделките.

Въпреки цялата помощ от Руската империя и други съпричастни страни, Великобритания побеждава бурите и анексира държавите им към огромната си империя през 1902 година. Русия така и не успява да ги спре.

Англофобията още известно време господства в руското общество. Но през 1907 г. всичко кардинално се променя. Затваряйки очи за старите обиди, двете империи подписват съвместна конвенция, която завършва сключването на военнополитическия им съюз – Антантата.

Разказваме ви още как СССР "продава комунизъм" в Африка!