Всички сили на руските Ракетни войски със специално предназначение са приведени в пълна бойна готовност, а тогавашният президент на Русия Борис Елцин активира ядрения си куфар. Този момент влиза в историята като норвежкия ракетен инцидент, отбелязва "Российская газета".
Месец по-рано на полигона на о. Андоя в северната част на Норвегия група учени започва подготовка за изстрел на ракетата Black Brant XII с научно оборудване за изследване на северното сияние. Апаратът се отличава от предишните от аналогичен тип. По размери, радиолокационни параметри и етапи на полета той е по-съпоставим с американската балистична ракета Trident II, носеща ядрен заряд и изстрелвана от подводници.
Норвежкото министерство на външните работи получава нареждане да уведоми съседните държави за пуска на научна сонда, но без конкретни дати. Указан е само "планираният период от 15 януари до 10 февруари 1995 година". Липсата на точно време, по оценка на експертите, изиграва ключова роля във възникването на инцидента. В допълнение заради бюрократичните забавяния това съобщение не стига до ръководството на военните ведомства на Русия, нито до подразделенията на системата за предупреждение за ракетни нападения (СПРН).
В резултат на 25 януари 1995 г. "светът отново се оказва на прага на глобална ядрена катастрофа, от нея го дели само едно натискане на бутона". Така за норвежкия ракетен инцидент се изказва бившият сътрудник на ЦРУ Питър Прай в книгата си War Scare: Russia and America on the Nuclear Brink.
По план около 7 сутринта по общоевропейско време и в 10 по московско директорът на полигона "Андоя" Колборн Адолфсон дава одобрението си за пуска. Black Brant XII успешно е изстреляна и излиза на зададената траектория, чиято височина съставя 1500 км. Този показател съответства на маршрута на балистичните ракети и на един от прогнозираните сценарии за ядрена атака срещу Русия. Предполага се, че в случай на конфликт първи ще бъде пуснат зарядът, съставащ електромагнитен импулс, който изключва руските радари и системи за комуникация, което от своя страна дава възможност за масиран удар.
"Дежурният офицер съобщи, че радарите са засекли балистична ракета, пусната от норвежка територия. Имаше предположения, че траекторията на полета може да е увеличена до 3500 км, което е разстоянието до Москва. Работата е там, че пусковете на гражданска и ядрена ракета, особено в началния стадий на полета, изглеждат на практика еднакво", спомня си генерал-лейтенант Анатолий Соколов, командващ по онова време отделна армия на СПРН.
Както се отбелязва в изданието на Фонда за атомно наследство, което се позовава на книгата на Прай, руските военни не са разполагали с време за размисъл и са взели единственото възможно при тези условия решение – да работят по инструкцията, която десетки пъти е отработвана по време на учения. Веднага предават информацията до Москва и след няколко минути са активирани три терминала за управление на системата за контрол на стратегическите ракетни войски – ядрените куфарчета на военния министър Павел Грачов, на началника на Генщаба Михаил Колесников и на главнокомандващия Борис Елцин.
Точната последователност на събитията и до днес не е известна. Но след няколко минути държавният лидер получава уточняващи данни от силите за СПРН и ядреният му куфар е върнат в изходно състояние.
На следващия ден, както отбелязва в книгата си Питър Прай, Борис Елцин обявява пред пресата, че е активирал "малкия черен портфейл с бутон, намирайки се в постоянна връзка с министерството на отбраната и военноначалниците, които са следели полета на пуснатата от Норвегия ракета".
Норвежкият ракетен инцидент остава единственият известен случай, когато висшето ръководство на Русия активира ядрения куфар. И, макар според участниците в събитието кризата да е продължила едва половин час, инцидентът остава най-сериозният в историята на атомното оръжие. Според много експерти никога преди това светът не се е намирал толкова близо до ядрена война.