Защо всички купуват "Фаберже"?
Историята на най-известната руска компания за бижута има френски корени. Карл Фаберже не е основател на компанията - на 26 годишна възраст той поема семейния бизнес от баща си Густав Фаберже. След като получава икономическо образование във Франция и изучава бижута в Германия, той заминава за Европа, за да приложи вкуса си върху произведенията на стари майстори - във Венеция се учи да борави с благородни метали, взема уроци по дърворезба от саксонските майстори, а във Франция научава всичко за емайлово покритие. След това известно време Карл работи в "Ермитажа" в Санкт Петербург като реставратор и то напълно безплатно. Дълбокото проучване на техниките на големите му предшественици и умелото им възпроизвеждане обаче не ограничават таланта на Карл Фаберже, а напротив, разкриват го с цялата си сила. Докато колегите му работят в стила на Ренесанса, рококо и ампир, Фаберже се увлича по модерното изкуство.
Революцията, направена от Карл Фаберже, се крие в това, че стойността на една скъпа вещ се оценява не от цената на материалите, а от художествената си оригиналност. За работата си той използва всякакви материали - и стомана, и калай. И именно благодарение на Фаберже бижутата от бреза стават моден аксесоар за всяка модна жена или денди.
Цар Фердинанд за Карл Фаберже
Почитатели на Фаберже са не само руските императори, за които той направи великденски яйца, но и чужди владетели и заможни хора. Българският цар Фердинанд е лично познат с Карл Фаберже и високо цени не само неговия талант, но и мъдростта му. През 1902 г., докато все още е княз, Фердинанд награждава Фаберже с ордена за граждански заслуги. Веднъж той казва на бижутера: "Приятелю, ако живеете в България, бих ви направил министър". "Никаква политика, - отвръща Фаберже. - Само ако съм министърът на бижутата."
По-близо до Русия
България, за да бъде независима, самостоятелна държава след Освобождението, следва да маневрира във външната си политика между две сфери - прогерманската и проруската. Докато е на власт Фердинанд, според произхода и религията си, отговаря на първата точка, а над втората му се налага да работи, особено тъй като българският народ по исторически и културни причини е по-близо до руснаците, отколкото до германците. А това означава, че българският цар трябва да действа в посока на културно сближаване с руските си приятели. Въпреки че самият Фердинанд остава католик, неговият син и наследник на българския престол Борис приема православието, а негов кръстник става руският император Николай II. Според историци цар Фердинанд многократно посещава Петербург и постоянно купува по нещо в магазина на Фаберже. Той получава някои предмети, направени от компанията като подарък - според руската дипломатическа традиция от онова време често се подаряват произведения на Фаберже по време на бизнес срещи и особено при сключване на договори.
Какво има в българската колекция?
Българската колекция от творби на Фаберже е свидетелство за личните симпатии и значението на определени събития - отразява двойствеността на самата фирма: московската и петербургската ѝ част. От една страна компанията до голяма степен се ръководи от вкусовете и нуждите на императорския двор (в Санкт Петербург) и прави бижута и галантерия, като кутии за цигари. От друга страна, тя потвърждава идеята за "Фаберже" (дори в простото и ежедневното има красота и стойност), така че московският клон прави предмети от бита, главно от сребро и кристал.
До 1914 г. цар Фердинанд I прави 102 поръчки на стойност 13 810 рубли (приблизително 7,5 милиона съвременни руски рубли или 109 000 евро), а съпругата му Елеонора прави 8 поръчки за 1360 рубли. Няколко предмета от Фаберже принадлежат и на децата на царската двойка - Борис, наследникът на българския престол, има няколко рамки, изработени от емайл и сребро, както и детски комплект от окислено сребро, а сестрите му Евдокия и Надежда носят брошки с монограмите на руската императрица Александра Фьодоровна.