Най-лошите съветски танкове от Втората световна война

1. Т-26

Над 10 000 леки танка Т-26 се "сблъскват" с напредващата германска армия през юни 1941 година. При стартирането на операция "Барбароса" основните съветски ударни сили от 1930-те години са вече напълно остарели.

Въоръжен с 45-мм оръдие, Т-26 е ефективен срещу немските Pz. I, Pz. II и Pz. 38 (t), но е напълно беззащитен срещу по-модерни танкове и почти всички видове вражеска танкова артилерия.

През първите месеци на войната хиляди Т-26 са загубени в бой или поради технически повреди. Повечето от тях се нуждаят от основен ремонт, за който няма достатъчно време.

Съветите предпочитат да не възстановяват повредените Т-26, а да ги заменят с нови Т-60 и Т-70. Т-26 са разположени в "по-тихите" части на фронта, какъвто е съветско-финландският. Освен това над 1000 Т-26 участват в съветско-британската окупация на Иран през август 1941 година.

Т-26 се сражава до последните дни на Втората световна война, включително в съветските операции срещу японците. Той обаче се използва за последно при голямото нападение по време на операция "Пръстен" - която ликвидира германската 6-та армия в Сталинград в началото на 1943 година.

2. Т-60

За разлика от остарелия Т-26, Т-60 е един от най-новите танкове на СССР в началото на германската инвазия. Той е разработен през август 1941 г. и до следващия месец е в масово производство.

"Нов" обаче не означава непременно "добър". Т-60 не успява да се намеси подобаващо в конфликта. 20-мм автоматично оръдие ШВАК не е голяма заплаха за бронята на врага, докато тънката броня на Т-60 не е проблем дори за най-слабите немски танкови и артилеийски снаряди.

Поради леснозапалимия си бензинов двигател, Т-60 често "свети" като свещ. Танковите екипажи дори му измислят прякор - "общ гроб за двама".

По време на битката при Сталинград оръдието ШВАК често се задръства след няколко изстрела от прашния въздух. Тогава Т-60 трябва да се бие само с картечницата си, слизайки до нивото на ранните танкове от Първата световна война.

От края на 1942 г. Т-60 се използват главно като носители на муниции за танкове Т-34 и КВ.

3. Т-35

Единственият в света масово произвеждан танк с пет купола - Т-35 е най-силният съветски танк през 30-те години на миналия век. Често го наричат "сухопътен боен кораб".

С едно 76,2-мм и две 45-мм оръдия и картечници, той може да "отприщи" ада навсякъде. Това мощно въоръжение обаче е и ахилесовата пета на Т-35. Командирът на танка не може ефективно да контролира огъня от всичките пет купола.

Някога всемогъщ, до началото на 1940-те години Т-35 е напълно остарял. Това бавно 58-тонно чудовище, с максимална скорост в пресечена местност от 14 км/ч и с броня от едва 20 мм, е лесна плячка за съвременната вражеска артилерия.

Все пак 49 от тези тромави "зверове" все още са на служба, когато избухва войната срещу Третия райх. Повечето от тях са загубени в сражения в Западна Украйна, въпреки че няколко се включват в битката при Москва. Интересното е, че за последен път Т-35 влиза в битка на страната на Вермахта. Германците използват трофеен Т-35 по време на битката при Берлин през 1945 г., в която той е ударен и унищожен.

Съставихме и топ 5 на съветските оръжия, които всъщност са западни реплики!