Какво правят императорите в свободното си време: хобитата на руските царе

Иван Грозни и езотеричното познание

Сред европейските монарси през XVI в. е модерен интересът към окултните познания, като алхимия и астрология. Още преди Иван Грозни, дядо му - Иван III (1440-1505 г.), се интересува от мистичните свойства на скъпоценните камъни. Иван Василиевич (Иван Грозни) (1530-1584) пък има магове в двора си. Той кани астролога Елисей Бомелий да дойде в Русия от Англия.

Бомелий приготвя отрови - които Иван активно използва, за да се отърве от нежеланите си висши чиновници - и прави астрологични прогнози. Но Бомелий е прокълнат от московчани, които го наричат "злият магьосник Бомелий" и го смятат за практикуващ черна магия. Бомелий е опечен жив на шиш, след като Иван открива, че шпионира за Швеция.

Но това не се отразява на страстта на Иван към астрологията. Според пътешественика Джером Хорси в Москва са доведени над 60 вещици от Лапландия. По молба на Иван те се "съветват" със звездите, за да предскажат успеха на военните му кампании, реформи и "кадрови рокади". Според легендата те предсказват смъртта на царя, която настъпва, докато той играе шах - още едно от добре познатите забавления на Иван IV.

Алексей Михайлович и соколарството

От всички видове лов, с които руските царе традиционно се занимават за развлечение, цар Алексей Михайлович (1629-1676), баща на Петър Велики, предпочита лов с хищни птици - спорт, дошъл в древна Рус от Изток. Невероятна сума - 75 000 рубли (държавният бюджет е 1 300 000 рубли) - се отпуска всяка година за соколарството. Царят държи соколарски волиер в Москва, в които живеят 3000 хищни птици, а Приказът - Държавната агенция по сигурността по онова време - отговаря за лова със соколи.

Докато е млад царят се занимава с това почти всеки ден. В лова със соколи участват членове на царското семейство и поканени чуждестранни гости. Царят пътува до провинцията извън Москва - Соколники, Коломенское или Преображенское - където се разпъват великолепни шатри със закуски и напитки на открити полета до бреговете на реки или езера.

По сигнал на царя слугите надуват рог и бият барабани, за да вдигнат патиците и друг дивеч в полет. Царят гледа как соколите и ястребите се освобождават от китките на соколарите, извисявайки се високо в небето, и след това - той особено обича тази част – се спускат като светкавици върху плячката си.

След лова на царя му се носи соколът, който се е отличил най-много. Понякога Алексей Михайлович сам изпълнява ролята на соколар – той е ескперт по соколарство и дори помага в създаването за наръчник за обучение на соколи: "Наръчник по соколарство".

Петър Велики и медицината

Трудно е да се посочи само едно от хобитата на Петър Велики (1672-1725) - в края на краищата той усвоява 14 "занаята", като е дърводелец и мебелист, но в списъка му влизат още ковачество, картография и корабостроене… Но любимото забавление на Петър е извършването на хирургически операции. В Амстердам той посещава музея по анатомия на професор Фредерик Рюйш и взема уроци при него, а през 1699 г. открива курсове по анатомия за боляри (членове на аристокрацията) в Москва.

Според биографа на Петър - Иван Голиков, царят нарежда да бъде информиран за операции и аутопсии и "рядко пропуска подобно събитие и възможност да присъства… и често дори помага при извършване на операции. С течение на времето той придоби такива умения, че стана много умел при дисекция на трупове, кръвопускане и вадене на зъби и много държи да извършва такива операции".

Царят винаги носи със себе си калъф с хирургически инструменти и е готов да извади нечий зъб при всяка възможност. В Кунсткамера в Санкт Петербург можете да видите цялата колекция от зъби, извадени от императора. А някои от тях са... здрави.

Човек от близкото обкръжение на Петър през 1724 г. пише в дневника си, че племенницата на Петър "изпитва голям страх, че императорът скоро ще се разправи с лошия ѝ крак: добре е известно, че той се смята за велик хирург и с готовност предприема всякакви операции върху пациенти".

Никога няма да знаем колко добър е бил Петър като хирург: първо, никой не би посмял да обвини императора за смъртта на пациент и второ, след като установява смъртта на пациент, Петър казва бърза молитва и, докато ентусиазирано обяснява действията си на всички присъстващи, той започва да разчленява трупа. Както и да е, вдъхновението му е от полза за страната: императорът е основател на Лефортовската военна болница, първата държавна болница в Русия.

Петър е и първият професионален колекционер. Той полага основите на нумизматиката и събирането на произведения на изкуството в Русия.

Анна Ивановна и стрелбата

Племенницата на Петър Велики Анна Ивановна (1693-1740) мрази да ходи на балове и театрални представления. Тя се появява на такива събития само когато времето е лошо. Истинската ѝ страст е стрелбата. Тя дори е наречена "петерхофската Диана", когато превръща един от павилионите на Петерхоф - лятна резиденция на руските императори, в ловен дом. А непосредствено зад него, в Долния парк в Петерхоф, има менажерия за диви животни с големи дивечови видове - елени, включително сърни и др.

Освен това в Петерхоф се носи всякакъв вид дивеч от цялата страна и се пуска направо в парка, където императрицата обича да ходи на разходките си с пушка. През летния сезон на 1739 г. тя отстрелва девет елена, 16 диви кози, четири диви свине, един вълк, 374 зайчета и 608 патици! В кралската карета има дори малка спортна пушка, тъй като императрицата обича да сваля патици или врани, докато се движи с максимална скорост.

Николай I: художник и тромпетист

От детството си Николай (1796-1855) има склонност към рисуване и сред военните науки, на които се учи, харесва фортификацията и инженерството - особено техническите чертежи и скици. Те са страстта на бъдещия император. Умее да прави медни гравюри и обича да ги оцветява с акварел.

Проектирането на военни униформи е друга негова страст. Докато все още е Велик княз, Николай проектира и чертае десетки скици на униформи за руската армия и след като става император, той реализира идеите си - по време на царуването му военните и цивилните униформи най-накрая са строго стандартизирани.

Николай е и първият руски цар, който свири на духови инструменти. Той притежава флейта, валдхорна, корнет и корнет с пистони - всъщност царят нарича всички тези инструменти "тромпет". Той има добро ухо и композира малки маршови пиеси, които изпълнява на частни концерти.

Николай II и фотографията

Николай II (1868-1918) е толкова добър чертожник, колкото и дядо му. Той също обича колоезденето и тениса. Но основното хоби на императора е фотографията. Благодарение на тази негова страст, днес имаме по-добро разбиране за това как е живяло императорското семейство.

Той използва американска камера Kodak, най-добрият модел на онова време. Съпругата му Александра Фьодоровна също харесва фотографията. Кралските любители фотографи правят и отпечатват до 2000 снимки годишно, а дъщерите им обичат да оцветяват черно-белите фотографии. Семейството понякога се събира за любимото си забавление - етикетиране и поставяне на снимки в албум.

Имперските снимки са оцелели благодарение на придворната дама Анна Вирубова, която взема шест албума в чужбина и ги продава на студента от Йейлския университет Робърт Д. Брустър, който след това дарява архива на своята университетска библиотека - сега всички снимки са в публичното пространство.