Как Русия помага на Иран да създаде свои казашки войски

История
БОРИС ЕГОРОВ
Персийският шах е толкова очарован от осанката и бойните качества на казаците, че моли руския император да създаде подобна войска и в своята собствена страна. За руснаците пък това е прекрасен шанс да получат колосално влияние в Иран.

От тези сурови брадати кавалеристи, въоръжени с пики и саби, се страхува цяла Европа. Казаците, известни с буйния си нрав и отличните бойни качества, стават неотменна част от образа на Русия. 

Казашката нередовна конница е обект на завист и възхищение от много страни, които мечтаят за подобни формирования в своите армии. Една от тях дори се обръща към Русия с молба да съдейства за учредяването на собствено казашко формирование. Именно такова желание изразява Иран, до 1935 г. широко известен по света като Персия.

Фактор на руското влияние в Иран

Персийският лидер Насреддин шах Каджар за първи път вижда казаците при посещението си в Ериван (днешния Ереван) през 1878 година. Той е поразен от стойката и майсторството, с което така наречените терски казаци, които живеят в района на Кавзак, владеят оръжията.

Запалил се по идеята да създаде нещо подобно в страната си, шахът моли местните власти да му правят офицери, за да създадат кавалерийски отряд. Това искане стига до император Александър II, който незабавно дава съгласието си.

Руският император не мисли дълго преди да вземе такова решение. Дълги години Русия и Великобритания водят Голямата игра помежду си извън предела на сферата на влияние в Азия, където Персия за тях далеч не е на последно място. На практика шахът предоставя на руснаците възможност да укрепят влиянието си в страната и е невъзможно да не се възползват от това.

В Иран е изпратен подполковник Алексей Домонтович с трима офицери и петима унтерофицери от Терската казашка войска.

Персийската казашка бригада

Сформирана от персийци през 1880 г., "Бригадата на негово величество шаха" първоначално наброя само 200 саби. Персийските казаци са облечени в униформата на терските и кубанските казашки войски с местни отличителни знаци за чиновете. 

Начело на бригадата е руски офицер от генералния щаб, съветник от най-близкото обкръжение на шаха, който е подчинен само на него и на премиера на страната. Той получава високата титла "сардара", която често е считана за по-високо звание от генералското. Шахът го награждава с почетната лента на Ордена на Лъва и Слънцето и с "Тимсал" – украсен с диаманти портрет на шаха, който се носи на гърдите. Управникът никога не се намесва във вътрешните работи на бригадата и изяло се осланя на мнението на неговия командващ. 

С времето числеността на бригадата се увеличава и структурата и става по-сложна. В нея е създаден пехотен батальон и артилерийска батарея. След като стават боеспособна сила, персийските казаци поемат охраната на шаха и на висши държавни фигури в страната. Те гарантират безопасността на министерства, дипломатически мисии и банки, участват в събирането на данъци и в потушаването на всякакви безредици.

Историята на бригадата е белязана както от възходи, така и от падения. Шаховете ту губят всякакъв интерес към нея като дори възнамеряват да я разпуснат, ту я обсипват с какви ли не блага. Част от финансирането идва и от Русия.

В началото на XX в. бригадата е най-боеспособното съединените в иранската армия и получава най-доброто. "Когато пристигнах в бригадата през 1914 г., заварих там добри постройки с всичко необходимо, много добра къща за началника на бригадата, а край нея - добри жилища за руските инструктори, добре подредени и с всички удобства", спомня си оберофицер Леонид Висоцки, изпратен в Иран като инструктор в кавалерията. 

Към бригадата е създаден дори кадетски корпус, чието обучение се води основно на руски език и с някои предмети (по-специално персийска литература) на фарси. След обучението си кадетите, възпитани в руски дух и говорещи добре на руски, са зачислявани като офицери.

Персийските казаци са успех за руското разузнаване

Военният журналист и историк по спецслужбите Михаил Болтунов посочва, че създаването в Персия на казашка бригада под ръководството на руски офицери се превръща в една от най-успешните и продуктивни специални операции на руското военно разузнаване през втората половина на XIX век. (Михаил Болтунов. Разузнаване "под покрива". От историята на спецслужбите. М., 2015 г.)   

Така през периода, през който ръководи бригадата (1894-1903 г.), Владимир Косоговски изпраща в генералния щаб огромно количество разузнавателни данни от стратегически, военен и икономически характер. Тъй като заема висок пост, той е добре информиран за всички перипетии в иранската политика.

Косоговски подробно и щателно описва напълно възможен по онова време маршрут за придвижването на руската армия към Индия през територията на Иран: всички подробности за пътя, най-удобните места за форсирането на реки, подходящите места за снабдяване на войските и т.н.  

В докладите в Санкт Петербург от него пристига дори информация за отглеждане на копринени буби и за самото производство на коприна, за разположението на системата за водоснабдяване и канализацията в столицата на Иран.

Безславен край

В началото на XX в. Персийската кавказка бригада участва във важни събития в историята на Иран, оставайки верен стожер на управляващия режим. Така благодарение само на нея по време на Конституционната революция от 1908 г. Мохамед Али Шах Каджар запазва живота и властта си и удържа победа в конфликта с меджлиса.

През 1916 г. на базата на бригадата е изградена цяла дивизия, но както скоро се оказва, времето на казаците изтича. Революцията от 1917 г. прекъсва напълно връзките им с Русия. 

Известно време дивизията е използвана за предотвратяване на съветско проникване в Северен Иран. Само че през 1921 г. всичките 120 руски офицери от дивизията са уволнени, а самата тя е разформирована. При все това подготвените от руските специалисти персийски казаци продължават да се възприемат като военния елит на Иран и много скоро стават основата на новота армия, създадена в страната.

А сега да отговорим на един важен въпрос: съюзник ли е Русия на Иран?