ФОТОГАЛЕРИЯ: Какво има днес на местата на някогашните лагери на ГУЛАГ?

1. Соловецкият лагер със специално предназначение ОГПУ

Болшевиките превръщат Соловецкия манастир от светиня в истински ад. В църквите са поставени по няколко реда дървени кушетки за затворниците: олтарите и иконостасите са потрошени, скъпоценните съдове са изнесени. Бившите монашески килии и отдалечени скитове за монаси-отшелници също са преоборудвани в казарми и изолатори.

Днес манастирът отново работи, но не е напълно възстановен. Много неща тук напомнят за лагера: например изоставената сграда до манастира (на снимката отляво) е лагерната администрация.

Вижте още от този рай, който е бил ад: Соловки през обектива на испански фотографи!

2. Беломорско-балтийският изправително-трудов лагер (ИТЛ)

Затворниците от Беломорско-балтийския изправително-трудов лагер имат една задача – да построят Беломорско-балтийския канал. Над "Великата постройка" в различни периоди се трудят от 60 000 до 100 000 души. Каналът с дължина от 227 км – от Бяло море до Онежкото езеро – е построен за рекордни срокове. Затворниците се справят със задачата за по-малко от две години, но през този период загиват 12 000 души.

Беломорският канал работи и сега, макар да е реконструиран няколко пъти. Край него са поставени няколко паметника на загиналите затворници. Освен това е създаден историко-културен комплекс "Беломорско-балтийски канал", в който влизат запазилите се сгради и паметни места, свързани с работата на затворниците.

3. Норилск

Норилският лагер съществува от 1935 до 1956 г. (в началото на 1950-те тук има максимален брой затворници – над 70 000). Списъкът със задачите им е много голям: затворниците работят в медно-никеловия завод, както и в рудници с екстремно ниски температури. Строят и обслужват железопътни линии и разтоварват баржи. Освен това съвременният гр. Норилск е построен от затворници.

Сега Норилск е голям промишлен център с население от около 180 000 души. През 1990-те на мястото на масовия гроб на затворниците от лагера поставят мемориал "Норилската Голгота". Посветен е на различните народи, чиито представители са погребани тук: руснаци, поляци, литовци, естонци и евреи. В музейно-изложбения комплекс "Музей на Норилск" има постоянна експозиция, посветена на ГУЛАГ, с лични вещи на затворниците и откъси от спомените им.

4. Перм-36

Лагерът, а след това и колонията, работят в Перм от 1946 до 1988 година. Затворниците се занимават предимно с дърводобив. Голяма част от тях са интелектуалци, писатели, лидери на религиозни и правозащитни организации, както и дисиденти, попаднали тук за антисъветска пропаганда.

През 1990-те тук откриват Музей на историята на политическите репресии "Перм-36". Част от експозициите са разположени директно в бившите казарми на затворниците. Това е едно от малкото места в Русия, където животът на лагерниците е представен напълно реалистично.

5. Воркута

През 1930-те години в района на съвременната Воркута намират находища на въглища, след което изпращат затворници за разработването им. В крайна сметка тук се образува един от най-големите и печално известни лагери в СССР. Затворниците строят ЖП-линии и мини, добиват въглища в напълно нечовешките условия на Далечния север.

Във Воркутския музейно-изложбен център през 1989 г. се появява една от първите експозиции в СССР в чест на историята на ГУЛАГ. Освен това тук има туристически маршрут, посветен на работата на затворниците "Воркута – мини в кръг" и специално за него е разработено мобилно приложение с добавена реалност.

Всъщност именно затворниците на ГУЛАГ построяват гр. Воркута – един от най-големите отвъд Полярния кръг. Това е моноград, който се занимава предимно с добива на въглища. Недалеч има един град-призрак – Юршор – в който става най-голямото лагерно въстание в СССР. Наблизо има и мемориално гробище на миньорите, загинали във Воркута.

6. Колима

Колимският район се простира около р. Колима в Далечния изток на Русия. Известен е със златните си находища и, разбира се, с ужасите, описани от Варлам Шаламов в неговите "Колимски разкази".

Освен това на територията на Якутия, Камчатка и съвременна Магаданска област има ценни рудници – тук добиват олово и други метали, дори радиоактивен уран. При това затворниците работят едва ли не с голи ръце в условия на вечен студ. Те построяват още гр. Магадан.

Някои казарми за затворници и охранителни кули и до днес стоят изоставени из цялата територия на Колима. А съвременен Магадан се занимава с риболовна промишленост и машиностроене.

Разказваме ви още за Колима: защо "златната земя" на Далечния изток става символ на насилието?

7. Чукотските лагери

Именно благодарение на труда на затворниците Съветският съюз усвоява Чукотка. Тук намират много находища на олово, установява се добивът на метали, а освен това построяват градове и инфраструктура.

През 2015 г. сътрудници на Музея за история на ГУЛАГ отиват на експедиция в Чукотка и изследват "остатъците" на лагера, където лагерниците се занимават с добива на радиоактивен уран – разбира се, без каквито и да било защитни средства. Много стари бараки си стоят изоставени. Ужасяваща гледка...

Вижте още снимки и кадри от експедицията на сайта на музея. В самия музей можете да направите 3D обиколка по тези места с очила за виртуална реалност.

8. Байкало-амурски ИТЛ

Лагерът "Бамлаг" е най-големият по брой на затворници за цялата история на СССР. Рекордно число лагерници работят тук през 1938 г. – 200 000 души!

Те усвояват Забайкалските територии в Далечния изток и се занимават предимно със строежа на Байкало-амурската магистрала. Впрочем по време на войната строежът е отложен и е достроен чак през 1980-те години.

Сега за лагерите напомня единствено самата магистрала, една от най-дългите ЖП-линии в света. В гр. Свободни в Амурска област местните издигат мемориална плоча на загиналите по време на строежа затворници.

Трудът по тези места невинаги е бил мирен: разказваме ви за 3 от най-гръмките въстания в съветския ГУЛАГ!