ФОТОГАЛЕРИЯ: Какво се е случвало в московското метро през годините на Великата отечествена война

История
АННА СОРОКИНА
През цялата война московската "подземна железница" (на руски "подземка") не само превозва всеки ден пътници, но и служи като убежище за милиони хора. Там те спят, хранят се, посещават библиотека и дори гледат кино.

1) Към 41-а, когато Втората световна война доближава територията на СССР, в Москва вече са изградени три линии на метрото с 21 станции. По време на войната през деня метрополитенът превозва пътници, а през нощта се превръща в бомбоубежище. През 1941 г. при бомбардировките на станциите са укриват общо до 13,9 млн. души. През 1942 г., когато въздушните нападения стават по-редки - до 303 хиляди. Последният снаряд пада в Москва през юни 1943-а, но метрополитенът запазва статута си на бомбоубежище до самия край на войната.

2) Първият сигнал за въздушна тревога прозвучава в Москва месец след началото на войната на 22 юли 1941 година. Тогава на станциите и в тунелите се скриват около половин милион души. На следващия ден въздушните набези се повтарят и един от снарядите поврежда тунела между станции "Смоленская" и "Арбатская", а друг уцелва естакадата на метромоста, трети се взривява на входа на "Арбатская". Загиват десетки души, включително и при мелето на входа на метростанцията. Тогава се определят правила за ползване на метрото като бомбоубежище.

3) През военните години метрополитенът работи до 22 часа, а след това до 5 сутринта по станциите се настаняват хора. При обявяване на въздушна тревога, влаковете веднага спират и сътрудниците на метрополитена се подготвят да приемат граждани. Най-страшните бомбардировки за Москва са през октомври и ноември 1941 година. През това време движението на влаковете се спира за периода 17-19 часа. Московчани се настаняват за нощуване във вагоните, на станциите и в тунелите.

4) Според данни на метрополитена общо на станциите са били разположени 3,8 хил. детски креватчета и 4,6 койки за възрастни. На платформите са монтирани чешми за пиене и са оборудвани 25 тоалетни помещения. На станциите постоянно дежурят лекари. На децата вечерно време се раздават мляко и бял хляб. Освен това на някои станции прожектират и филми.

5) През ноември 1941 г. на станция "Курская" се създава филиал на историческата библиотека. "Идвам почти всеки ден. Не защото пътувам до дома през тази станция, а специално, за да прочета вестници и друга литература... Единственият недостатък, който не може да бъде отстранен, е течението от движението на влаковете и непрекъснатият огромен поток от пътници", пише в отзивите си един от читателите. 

6) Станция "Чистие пруди" (тогава тя се нарича "Кировская") е  затворена за пътници и преоборудвана за нуждите на Генералния щаб. Оперативното командване, оглавявано от Йосиф Сталин, в началото на войната се намира в сграда, разположена близо до входа на метрото, откъдето с асансьор може да се спуснеш до подземния комплекс на командния пункт и по пешеходния преход да стигнеш до станцията.

7) Платформата е затворена с шперплатена преграда от преминаващите влакове, пред ескалаторите е поставена железобетонна стена, която би спряла взривната вълна при пряко попадение на авиобамба. Други военни командни пунктове се помещават на "Красние ворота", "Белоруская" и "Площад Свердлов" ("Театралная").

8) Въпреки бомбардировките московският метрополитен продължава да превозва милиони хора. Единственият ден за цялата история, в който метрото отваря със закъснение, е 16 октомври 1941 година. Ден преди това съветското ръководство взема решение да унищожи метрополитена, за да не го предаде на врага, а вагоните и оборудването – евакуирано в тила. През нощта на 15 срещу 16 октомври вече се подготвя наводняването на станциите, започва рязането на електрическите кабели и демонтирането на ескалаторите, но на сутринта решението е отменено и в 18:45 ч. движението на влаковете е възобновено. При все това част от оборудването все пак е евакуирано в Узбекистан, а в Москва остават само 105 вагона. Ако преди войната от 1941 г. метрополитенът е превозвал 27 млн. пътници месечно, то през октомври 1941-а те са само 8 млн. (днес метрополитенът превозва толкова хора за по-малко от денонощие!).

9) По време на войната, когато мъжете са на фронта, в метрото работят основно жени. Първият "женски влак", който управляват само жени машинистки, се появява на 8 март 1942 година. Те продължават да работят в метрото и след войната. В някои депа (например в Сокол) се произвеждат корпуси на мини и снаряди.

10) Въпреки военното положение в метрото продължава строителството на нови станции и нови линии. През 1943 г. под река Москва е прокаран тунел от "Театралная" до "Автозаводская", през 1944-а - от "Курска" до "Измайловский парк". На седем станции в Москва са поставени табели "Построено през дните на Отечествената война".

А сега ви предлагаме един поглед отблизо към 9-те най-интересни скулптури в Московското метро!