Кои страни завладяват Русия?

Когато става дума за врагове, които се опитват да нахлуят в Русия и да я завладеят, то говорим за период от около 1000 години и няколко различни "Русии", включително Древна Рус, Московското царство, Руската империя и Съветския съюз. Неприятелите идват и под различни "форми" -  от северна военна държава, през далечна източна империя до няколко луди тирани с амбиции за световно господство. Никой от тях обаче не успява да покори Русия. Подбрахме само най-скандалните опити - защото обсъждането на всяка една война, в която руските територии са нападнати, може да отнеме месеци.

1. Монголската империя

"Борбата на Пересвет срещу Челубей", от Михаил Авилов, 1943 г.

Държавен руски музей

Стотици хиляди монголски воини, водени от хан Бату (внук на Чингис хан), нахлуват в руските земи около 1220-30-те. Монголите - от 300 000 до 600 000, преодоляват отбраната на руските феодални земи. Руските князе по това време са отделени един от друг и в непрекъснато съперничество за Киевския престол, така че не могат ефективно да се защитят. През 1237-1238 г. Москва и Владимир, могъщи градове в Централна Рус, са обсадени и превзети от монголските армии. След това земите на Рус са разграбени, а населението рязко намалява.

През 1240 г. Киев е превзет от хан Бату. След това обаче монголите се връщат назад и руските първенци са принудени да се подчинят на татаро-монголските ханове, като им плащат значителен данък. Руските воини трябва да участват в различни военни кампании, водени от Златната орда, част от Монголската империя, а по-късно (от 1260-те) се формира отделна държава, която продължава да контролира Русия.

През 1380 г. московският княз Дмитрий Донски разгромява татарската армия при Куликово поле и точно сто години след това, през 1480 г., "игото" на Златната орда се вдига по време на управлението на първия велик княз на Москва - Иван III.

2. Литва

Литовски воини от XVI в. от Ян Матейко

Public domain

Земите на Литва граничaт с руските през цялата история, а преди XII в. литовският народ плаща данък на руските князе. В началото на XIII в. Литва се укрепва и започва редовни набези в руски територии, превземайки Смоленск (на 400 км западно от Москва), като го задържа известно време. Около 1240-те години се формира Великото херцогство Литва, което продължава да води войни срещу руските херцогства.

През 1368 и 1370 г. литовската армия обсажда Москва, а през 1402 г. с помощта на полската армия Литва отново превзема Смоленск, който остава неин до 1522 година. По време на управлението на Иван Грозни (1533-1584 г.) руското царство се изправя срещу Литва, Ливонската конфедерация, Полша, Швеция и Дания в изтощителен конфликт, наречен Ливонската война, завършваща ужасно за Русия: тя е принудена да предаде всички свои териториални придобивки на Полско-литовската държава, след което през 1569 г. се образува "супер- държава".

3. Полско-литовската държава

"Силите на Жечпосполита , пеещи химна "Богородица" от Йозеф Бранд

Национален музей, Вроцлав

Държавата, известна още като Жечпосполѝта ("република" на полски език), започва своята история с успешни войни срещу Русия. През 1609-1618 г., по време на Смутното време в Русия (голяма политическа и династическа криза), държавата нахлува в Русия, като се стреми да я завладее и покори. Полската армия, водена от Станислав Жолкевски, превзема Смоленск, после Москва и след това се барикадира в Кремъл, докато не е изтласкана от Втората доброволческа армия на Минин и Пожарски. През 1617-1618 г. Русия успешно издържа на поредното нападение на армията на Жечпосполѝта, която този път се ръководи от крал Владислав IV Ваза.

Войните продължават и през XVII в., като Русия най-накрая успява да запази киевските и смоленските земи. Войните между Русия и Полша през XVIII в. водят до разкъсване на полската държава между Русия, Прусия и Австрия. След това полските сили отново нахлуват в Русия, като част от Наполеоновата армия. По-късно Полша става част от Руската империя, като често въстава срещу Русия, тъй като я счита за окупирала я държава. През 1918-1921 г. Полша воюва и срещу Съветска Русия и конфликтът завършва с определяне на полско-съветска граница - приблизително същата като тази от XVII век.

4. Швеция

"Битката при Полтава" от Пиер-Денис Мартин

Екатеринински дворец

От XI в. (или може би по-рано) шведските крале водят война срещу Новгородската република - руска средновековна държава, но не и срещу Русия като цяло. Когато Иван Грозни завладява Новгород и го превръща в част от Русия, Швеция става един от най-важните ѝ врагове, който постоянно се опитва да завладее земите на съвременния Санкт Петербург, тогава част от Ингрия. През XV-XVII в. тези земи преминават и в руска, и в шведска власт, но основният конфликт се случва по време на управлението на Петър Велики.

Голямата Северна война (1700–1721 г.) е конфликт, при който Швеция се противопоставя на много европейски държави, водени от Русия. Обект на война е Прибалтика, нейните земи и територии. Шведите започват с нахлуване в Русия, но са смазани в битката при Полтава (1709 г.). През 1718 г. Карл XII, шведският крал, е убит, което води до упадък на шведската власт. През 1721 г., съгласно Нищадския мирен договор, Русия получава достъп до земите на Естония, Ливония, Ингрия и Югоизточна Финландия. По време на войната е основан Санкт Петербург, а през 1721 г. Петър става руски император. Швеция обаче запазва по-голямата част от територията на Финландия - до 1809 година. Тогава Швеция е в съюз с Наполеонова Франция и заплашва, че ще блокира Балтийско море за Русия. Така армията на Александър I взема Финландия от шведите и я прави част от Руската империя. Но това не спасява Русия от войната с Наполеон.

5. Франция

Наполеон се оттегля от Москва, 1812 г. Илюстрация в книга от началото на ХХ в.

Global Look Press

Огромният проект на Наполеон Бонапарт за световно господство неизбежно преминава и през Руската империя. Отначало Наполеон побеждава руската армия през 1805 г. в битката при Аустерлиц. След това той продължава да създава "континентална система", като подчинява европейските държави и създава марионетни правителства и марионетни крале, които да ги управляват под негово ръководство.

През 1808 г. Наполеон сключва мир с Русия. Но след няколкото си неуспешни опита да се ожени за една от руските принцеси, започва открито да говори за "смазване на Русия". Император Александър отказва да подкрепи континенталната блокада на британската търговия, насърчена от Наполеон.

През 1812 г., след няколко години подготовка, която включва силно наблюдение на руските вътрешни работи от страна на френското разузнаване, започва Отечествената война от 1812 година. В тази война Наполеон не получава подкрепата на Швеция и Османската империя, които предполагат, че войната ще се превърне в края на Наполеон.

Обединената европейско-френска армия наброява около 600 000 войници при влизането си в Русия през юни 1812 година. Руската армия е по-малка (около 240 000 в началото на войната, но допълнително нараства с помощта на повсеместната мобилизация), но тя има предимство у дома. Няма да разказваме цялата история на войната от 1812 г. (кликнете тук за повече!), но териториалните придобивки на Наполеон са най-съществените от времето на Златната Орда.

Те обаче са краткотрайни. Въпреки че Москва е превзета от Наполеон, още до октомври 1812 г. френският император разбира, че армията му е хваната в капан без провизии или подслон във вражеска страна, а зимата идва. След три неуспешни опита за сключване на мирен договор, армията на Наполеон се оттегля и е напълно унищожена от руската армия и руските партизани. Русия взема всичко "припечелено" от Наполеон, следва го до Париж и там помага за унищожаването на Наполеоновата империя.

6. Османската империя (Турция)

Наваринско сражение между Турция и обединените сили на Русия, Англия и Франция

Public domain

Руската империя и Турция имат дълга история на военни конфликти. Те са във война общо 69 години, а конфликтите им продължават 351 години (1568-1918 г.). Има 12 големи руско-турски войни (включително Източната война и боевете в Кавказ по време на Първата световна война), от които Русия печели 7, губи 3, а в 2 случая няма победител. Войните се водят предимно за контрола над Северното Черноморие, Северен Кавказ и турските проливи.

По време на повечето конфликти Турция не печели никакви руски територии - Османската империя е заета да защитава собствените си земи, които Русия се опитва да завладее, за да поеме контрола над Черно море. Едва през 1678 г. турците успяват да превземат Чихирин, столица на казашката държава, но го разграбват и унищожават, така че това е безрезултатна победа. Освен това, след Източната война, Русия е притисната от своите обединени врагове (Франция, Великобритания, Австрия и Прусия) да върне на Турция някои от предишните завоювани турски територии, включително крепостта и областта Карс. Някои от тези територии обаче по-късно отново са превзети от Русия след Руско-турската война 1877-1878 г. и са върнати на турците след войната между 1918-1921 г. между Съветска Русия и Турция.

Какво правят императорите в свободното си време: хобитата на руските царе!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.