Чумата (1654-1655 г.)
Принесена в столицата на руската държава от Персия (или от Крим), чумата се разпространява, според съвременници, "като пламък, гонен от вятъра". През лятото на 1654 г., когато жертвите сред жителите на Москва нарастват до хиляди, царският двор, болярите и заможните граждани започват да напускат града. На практика те разпространяват заразата по цялата държава, пътувайки към околностите на столицата.
Global Look Press
Паническото бягство на стрелците и затворническата стража потапя града в хаос и дава възможност на мародерите и бандитите да се развихрят. "Преди изпълнената докрай с хора, столицата стана безлюдна… кучета и свинете изяждаха мъртвите и побесняваха, затова никой не се осмеляваше да ходи сам нощем, защото ако това се случи, то самотният минувач щеше да бъде изпохапан до смърт", пише тогава намиращият се в руската държава патриарх Антиохийски Макарий III.
В края на краищата властите започват сериозно да се борят с епидемията. В заразените зони е въведена карантина, обкръжават ги с постове и ги блокират с военни части. Безжалостно изгарят домовете и дворовете на загиналите от чумата. С дима на пелин и хвойна опушват предмети и дрехи. Войските възстановяват реда в столицата.
Към есента на 1654 г. епидемията изцяло е спряна. Чумата не прониква на запад, където армията, оглавявана от цар Алексей Михайлович, обсажда полско-литовския Смоленск, незасегнати остават северните територии (Новгород и Псков).
Въпреки това през януари следващата година заради съществуващите все още неугасени огнища чумата отново избухва, но мащабите ѝ са доста по-скромни и Москва е подмината напълно от заразата. Днес е невъзможно да се определи точният брой на жертвите на епидемията. От 7-милионното население на руската държава по онова време, според изследователи, загиват от 25 000. А в Москва жертвите на чумата са над 85% от населението.
Холерата (1830-1831 г.)
Най-смъртоносната болест на XIX в. за първи път се появява в южните региони на руската империя през 1820-те години, но чак след 10 години разкрива страшната си сила.
През 1830 г. към епидемията, която ще отнеме живота на близо 200 хил. граждани на страната и от която вече са пострадали Грузия и Поволжието, в Москва се отнасят с ирония. Московчани си мислят, че техният северен климат ще ги защити от напастта.
Getty Images
"Ще започнем да се борим с нея, да оцеляваме, ще се консултираме с лекари, ще слушаме техните съвети", пише сп. "Московски телеграф". "А най-главното средство е смелият, бодър и весел дух, внимателен подход, а не уплаха, предпазни мерки, а не страх", пише още списанието.
Само че през есента веселото настроение се сменя с ужаса. Броят на жертвите стремително расте, властите закриват университети, обществени места, забраняват увеселенията и въвеждат навсякъде карантина.
Настъпилата зима предотвратява навлизането на епидемията в столицата на руската империя, но още през април 1831 г. в Санкт Петербург са регистрирани първите огнища на болестта, а през лятото тя се разразява с пълна сила.
"Болестта върлува с адска сила", пише жителят на града на Нева Александър Никитенко. "Щом човек излезе на улицата, вижда десетки ковчези на път към гробището... Сякаш е настъпила минутата на всеобщото разрушение и хората, като че ли осъдени на смърт, бродят сред ковчезите, без да знаят дали не е ударил и техният последен час".
Всеобщото недоволство от въведените карантини и кордони, които силно удрят по търговията, води до така наречените "холерни бунтове", преминали по градовете на империята. Освен това избухналото по същото време полско въстание поражда сред обществото фобия към поляците. Тръгват слухове, че през нощта поляци тровят зеленчуковите градини и кладенците. Не са редки случаите, когато разярената тълпа лови по улиците такива "холерозаразители" и сама раздава правосъдие срещу тях.
"Испанката" (1918-1919 г.)
Испанският грип или просто "испанката", унищожила по цял свят до 100 млн. души (около 5% от населението на земята), става една от най-страшните епидемии в историята. Тя не подминава и съветска Русия.
Getty Images
Проникнала в страната, раздирана от гражданската война през август 1918 година, "испанката" минава през територията на Украйна, удряйки много силно Киев, както и през територията на Беларус, за да стигне до Москва и Петроград, в който от нея се разболява всеки втори жител.
Достигайки мащабите на национална катастрофа, за година и половина "испанката" отнема живота на близо 2,7 млн. души, което е 3% от цялото население на страната.
В Одеса умира звездата на нямото кино Вера Холодная. Епидемията не подминава и властимащите. През март 1919 г. болестта отнема живота на един от ръководителите на съветска Русия – "Черния дявол на болшевиките" Яков Свердлов.