Назад във времето в Стара Русия, позната просто като Рус, селяните и жителите на градовете имат навика да зарязват всичко и да се втурват да строят църкви. Тежката работа започва през нощта и продължава през целия следващ ден. Има само едно условие: трябва да бъде завършена до залез. Защо?
Тези църкви в стил ИКЕА (вероятно не е това думата, използвана от староруските хора) често се изграждат по време на епидемии. Те имат за цел да спрат всякакви пандемии, разпространявани периодично.
Вярва се, че, щом църквите се строят нон-стоп за кратък период от време, то те са напълно чисти, т.е. злите духове (включително болестите) не са успели да влязат вътре. Следователно те биха могли да предложат защита срещу тях.
Свободни източници
Ако една църква не си свърши "работата", тогава се строи друга. Например когато през 1522 г. в Псков строежът на църквата "Св. Варлаам" не успява да спре мора в същата година, гражданите издигат църквата "Покровителство на Света Богородица". И се получава, а някои може да го нарекат и чудо!
Изградените за един ден църкви не се разглеждат само като лек срещу болестите, но и като израз на благодарност към Бога за пощадяването на града или пък за някакво положително събитие. Смята се, че първата подобна "благодарствена" църква в Русия е построена през Х в. в чест на поразяването на печенегите, полуномадски народ от Централна Азия, от Владимир Велики.
Естествено, изградените за ден църкви се различават от монументалните по липсата на декорации и лукс. Понякога външният им вид е дори твърде скромен. Например една такава мини църква в село в региона на град Вятка има дървен пън за престол и две дъски, вързани с въжета, за светите врати.
Свободни източници
След построяването те моментално се освещават и се декорират с икони, временно взети от други места за поклонение. Случва се също така, че иконите за "бързите" църкви да се рисуват за същото време – по същата логика.
След като изпълнят функцията си на защитници от епидемии, тези импровизирани светилища продължават да се ползват като ежедневни места за поклонение.
Векове назад, когато пожарът е обичайно бедствие, животът на дървените църкви не е дълъг. Средно те оцеляват по няколко десетилетия, преди да бъдат погълнати от пламъците. Само шепа от тях успяват да оцелеят повече от век, като например църквата "Всемилостивия Спасител" и църквата "Произход на светите дървета" в Новгород.
За да се съхранят построените за ден църкви, часто те се реконструират с камък. Например, когато каменната църква на Всемилостивия Спасител е издигната във Вологда, старата дървена църква стои на строителната площадка и службите продължават като обикновено. През 1895 г. църквата е определена за катедрала, която е съборена през 1972 г. по решение на властите. Не без съпротива обаче. Стените ѝ са толкова здрави, че експлозивите се оказват безполезни и се налага да пратят танкове.
Що се отнася до самата традиция за изграждане на импровизирани църкви, която датира от най-ранните дни на руската държава, тя изчезва напълно до XVIII век.