Първите "баннати" музиканти в Русия

На пръв поглед руските скоморохи приличат на европейските трубадури. Пътуващите музиканти и актьори се придвижват от едно в друго село, като предлагат развлекателните си услуги. Те изнасят представления на сватби и помени, правят специални спектакли за годишните празници или просто изпълняват обичайната си сценична рутина – от шеги, куклен театър, трикове с мечки и, разбира се, песенно-танцови спектакли. Какво може да се обърка?

За царете и за народа

Славяните имат репутация на особено добри в музикалните представления. Константин VII Порфирогенит (905-959), византийски император, пише, че в двореца му славяните са "използвани за правене на инструментална музика". В Рус за първи път скоморохите се споменават през XI век. Те свирят музика и изнасят представления на празниците на руските князе, а по-късно и царе. Но скоморохите забавляват и обикновения народ.

Обикновено няколко седмици преди скоморoхите да дойдат в даден град, бъдещите им представления се рекламират на пазарния му площад. Така че, когато пристигат артистите, публиката вече е готова и ги чака. Шоуто на скоморохите включва "глумление", нещо като цинично стенд-ъп шоу, което включва нецензурни и шокиращи изрази, дори голота. Адам Олеариус, пътешественик от XVII век, пише, че "пътуващите комици, известни още като скоморохи, безсрамно излагат голи части от телата си по време на танците, за да забавляват зрителите си, а уличните цигулари открито възхваляват позорните постъпки".

Кукленият театър и обучените животни също са част от изпълненията на скоморохите. 

"Сатанински песни"

Песните на скоморохите са естествено римувани истории, които се пеят на фона на представленията на групата. Една история е за богат търговец на име Терентий и неговата невярна млада съпруга, която твърди, че е "болна между краката" и изпраща мъжа си в центъра на града за лекарства. Там Терентий среща групата скоморохи, които, когато чуват историята, отиват при жена му – и я заварват у дома, здрава, в компанията на любовника си. След това Терентий най-комично набива любовника на жена си с оловен прът и открадва дрехите му. Цялата песен е изпълнена с комични елементи и нецензурни думи.

Друга история е една весела сюрреалистична приказка за селянин, чиято къща е ограбена от гигантски мустаци. Абсурдните изображения са много популярни, докато някои песни са просто дълги шеги.

А каква е музиката им?

Скоморoхите използват масив от инструменти, които лесно могат да бъдат носени на път. Тимпани, тамбури и различни други ударни инструменти, духови – включително тръби, тръстики, флейти и най-вече зурни (духов инструмент от Централна Евразия). Домра и бас-домра, народни струнни инструменти от семейството на лютнята – "китарите" на онова време. Когато Адам Олеариус пише за "цигуларите", той със сигурност има предвид хората, които свирят на гудок, струнен инструмент с лък.

Хърди-гърди е друг популярен инструмент, на който свирят скоморохите, онези професионални разказвачи на истории, които пеят епични балади. Гуслите, славянските цитри, са друг инструмент на пътуващите музиканти.

Най-важната функция на скоморохите обаче, както смятат историците, са ритуалните изпълнения при определени случаи като: сватби, задушница (която се отбелязва от славяните около 5 пъти в годината), зимното и лятното слънцестоене.

Последните са много важни за средновековните хора, тъй като им позволяват да изчислят времето за успешната вегетация на растенията и за евентуалното им оцеляване. Както можем да видим ясно, скоморохите участват в отбелязването на тези древни езически празници. И затова поначало РПЦ е против тях. Руското православно духовенство и духовните писатели ги наричат "дяволски" и "сатанински" изпълнители. И, разбира се, скоморохите привличат хората от църквите, за да гледат техните представления. А църквата иска да спре това.

Убийте музиката

През 1551 г. в Москва се провежда Стоглавият събор (Съвет на сто глави, Синода на Руската православна църква), за да актуализират обредните практики и да осъдят греховете на духовенството и миряните. Сред издадените на събора укази има няколко за скоморохите. Тези постановления гласят, че Църквата официално е започнала война срещу тях.

Текстовете на събора твърдят, че през XVI в. скоморохите винаги са присъствали по време на отбелязването на задушница, а заради тях руснаците са започнали да пеят и танцуват по гробовете (очевидно, както са правели в предхристиянски времена), вместо да скърбят. Също така скоморохите присъстват на всички сватбени церемонии и могат да се случат неудобни ситуации, когато сватбените шествия стигат до църквата, а там езическите музиканти се срещат с православните свещеници. Истински сблъсък на религиите!

Стоглавът забранява всички тези практики и нарежда на руските православни свещеници да накарат вярващите да ограничат посещенията на комиците в домовете си. Също така скоморохите участват в празненствата на слънцестоенето, когато, според Стоглава, "мъжете и жените се събират за нощно къпане и приказки, дяволски песни и танци, нечестиви дела, съблазняване на момчетата и девиците". Стоглавът нарежда тези празненства също да бъдат забранени, но засега това е само църковна заповед.

През 1648 г. цар Алексей издава забранителна харта срещу всички скоморохи и езически празненства, дори въвежда наказание. Първият и вторият път, когато някой е хванат да слуша музиката на скоморохите или да танцува с тях, да бъде наказван физически, третият път да бъде заточен в далечни градове. Така езическата музика минава в нелегалност и бавно изчезва през XVII и XVIII век. Но някои реликви от онези времена още са живи – например танцуващите мечки.

Ако си падате по нестандартната музика, то непременно чуйте тези 5 фантастични изпълнители на гърлено пеене от Русия!