Подводна обиколка: как съветски подводници обикалят земното кълбо?

*Снимката е илюстративна

*Снимката е илюстративна

Снимка със свободен достъп
През нощта на 2 февруари 1966 г. двете съветски aтомни подводници К-116 и К-133 напускат военноморската база в Западна Лица в Баренцово море. За 52 дни те трябва да изминат 21 000 морски мили (38 892 км) под вода, т.е. да обиколят целия свят.

Серийните атомни подводници се включват в похода без каквито и да било модификации, пише "Российская газета".

Ракетната подводница К-116 (проект 675) под командването на капитан II ранг Вячеслав Виноградов става част от Военноморски флот (ВМФ) в края на 1965 година. Тя е предназначена за унищожаване на вражески кораби и кораби с ракети П-6, както и за нападения срещу големи брегови обекти със стратегически крилати ракети П-5М. Втората атомна подводница - К-133 (проект 627А) под командването на капитан II ранг Лев Столяров има торпедно въоръжение. Тя е три години по-стара от подводния ракетоносец.

Съветските съдове имат амбициозната задача да преодолеят тайно подводните граници на НАТО и САЩ в Атлантическия и Тихия океан, както и да подсилят Тихоокеанския флот с две атомни подводници. Затова операцията се ръководи директно от командира на 1-ва подводна флотилия на Северния флот контраадмирал Анатолий Сорокин. Щабът му се намира на К-116.

В името на успеха командването на ВМФ проправя маршрута през малко известни райони на океана. Въпреки това обаче са разгледани три възможни маршрута. Първият включва преминаване през протока Дрейк покрай Южна Америка, вторият - около Африка през Малака и Сингапур, третият - около Африка и Австралия покрай Сингапурския проток. Адмиралът на флота Сергей Горшков избира първия вариант - през протока Дрейк.

Подводниците се движат под вода и само от време на време се издигат до перископна дълбочина, за да определят местоположението си.

Както си спомня ядреният учен и доктор на техническите науки Анатолий Чечуров, който е на К-116, подводниците се издигат на повръхността само веднъж - на входа на протока Дрейк. Това е най-трудният участък от пътуването от 2092 км. На края на Южна Америка има коварни течения и многобройни айсберги, така че подводниците трябва да обменят навигационни материали.

Танкерът "Дунав" и експедиционният кораб "Гавриил Саричевповеждат подводниците през "корабното гробище" - протока Дрейк. На съветските съдове са им необходими седем дни, за да преминат границата от айсберги.

Връзката между подводниците под вода се поддържа с помощта на сонарно оборудване. Понякога К-116 и К-133 за определено време се разминават, за да заблудят американските противоподводни кораби, и след това отново се срещат.

Съветските подводници успешно преодоляват и психологическия тест. Както пише членът на Руското военноисторическо общество (РВИО), историкът Александър Коновалов, за да се облекчат раздразнителността, умората и апатията, се провеждат корабни празници и се отбелязват рождените дни на членовете на екипажа. Между другото, на 24 март 1966 г. се отпразнува 45-ата годишнина на контраадмирал Анатолий Сорокин.

По време на цялата експедиция моряците на К-133 водят записки "Летописи на похода, или 25 000 мили под водата", които съдържат стихове, есета и рисунки на подводничарите. Сега те се съхраняват в Централния военноморски музей на Санкт Петербург.

На 26 март 1966 г. в 4 часа 26 минути край брега на Камчатка подводниците са посрещнати от съветските разрушители. Преходът отнема 52 дни. След него К-116 и К-133 са зачислени към дивизията подводници на Камчатската военна флотили. Появата на двете най-нови подводници в залива Крашенинников е неприятна изненада за разузнаването на САЩ и страните от НАТО.

След безпрецедентния поход шестима офицери-подводничари, включително адмирал Сорокин и командирите на подводниците, са удостоени със званието Герой на Съветския съюз. Други членове на екипажа получават ордени и медали.

Червеният навал: как два патрулни кораба изгонват американски крайцер и есминец от Черно море!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"