Операция "Тукан"
AP
През 1970-те КГБ е толкова могъщ, че успява да използва водещи средства за масова информация в капиталистическия свят за своите интереси. Така става с The New York Times при провеждането на операцията "Тукан".
Започнала през 1976 година, тази съвместна операция на съветските и кубинските спецслужби цели да дискредитира пред световната общественост образа на чилийския лидер Аугусто Пиночет, който смята комунизма за свой главен враг.
През същата година в The New York Times излизат 66 статии, посветени на темата за нарушенията на правата на човека в Чили. В същото време на сходни проблеми в Камбоджа и Куба изданието посвещава по-малко от десет материала.
Освен това КГБ изфабрикува "кореспонденция" на Пиночет с шефа на Управлението на националното разузнаване на Чили (ДИНА) Мануел Контрерас. В нея подробно се описва планът за неутрализиране на противници на правителствения режим, които живеят в емиграция в различни страни по света. Взети на доверие от американските журналисти, тези писма нанасят допълнителен удар по престижа на латиноамериканския диктатор.
Операция РЯН
Getty Images
Това е най-голямата и сложна разузнавателна операция в съветската история. През 1981 г. провеждането на операцията "Ракетно-Ядерно Нападение" (РЯН) е възложено на КГБ и ГРУ.
Целта на РЯН е да се държи под око подготовката на САЩ за нанасяне на ядрен удар по СССР и да се изработи правилна стратегия за противодействие на такава атака. Съветското ръководство започва да се опасява от такъв удар, след като във Вашингтон на власт идва яростният антикомунист Роналд Рейгън и американската политика спрямо Съветския съюз се изостря.
В рамките на операцията рязко се засилва активността на съветската резидентура извън границите на страните от Варшавския договор. Започват да бъдат следени хора, които имат пълномощия да дадат заповед за начало на ракетно-ядрено нападение, отговорни за изстрелването на балистични и крилати ракети, а също и заемащи високи постове в ръководството на ВВС на страните членки на НАТО. Освен това е създаде цяла верига от "спящи" агенти, чиято задача е да се задействат в случай на ядрена война.
Скъпоструващата операция е прекратена през 1984 г. след смъртта на нейните инициатори: генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов и министъра на отбраната Дмитрий Устинов.
КГБ срещу "Хизбула"
AP
На 30 септември 1985 г. до самото посолство на СССР в Бейрут членове на движението "Хизбула" отвличат четирима съветски дипломати, двама от които са сътрудници на КГБ. Похитителите искат да се отмени подготвеното от тогавашния президент на Сирия Хафез Асад прочистване на Северен Ливан от сирийски войски.
За да докажат сериозността на искането си, те разстрелват единия от заложниците. Москва оказва натиск върху Асад и операцията е прекратена. Само че "Хизбула" не бърза да освободи съветските граждани и предявява нови искания.
Ръководството на КГБ започва да търси други решения на проблема. Разкрити са имената на ключовите похитители и мястото, където са държани дипломатите. Идеята съветски спецназ да щурмува зданието обаче бързо е отхвърлена, защото това може да предизвика много ненужен шум.
Помага случайността. При престрелка с ливански военни загива един от самите похитители и братът на друг от тях. Въпреки че Съветският съюз няма нищо общо с това, тръгва слух, че руснаците тихомълком си разчистват сметките с похитилите на техните хора.
КГБ решава да се възползва от шанса и на среща с основателя и духовен лидер на "Хизбула" аятолах Фадлала отива резидентът в Ливан Юрий Перфилиев. Фадлала посреща гостоприемно съветския офицер, но по време на разговора пресича всички негови опити да бъде разрешен проблемът със заложниците.
Тогава Перфилиев започва да говори нещо, за което не е получил разрешение от ръководството си. Той заявява, че резиденцията на аятолах Хомейни в Кум се намира недалече от съветските граници и че в резултат на технически неизправност по време на учения ракета може напълно случайно да долети до Кум. "И не дай Бог или Алах, тя да се окаже случайно с боен заряд".
Заплахата подейства. След мъртво мълчание Фадлала казва: "Мисля, че всичко ще бъде наред". След два дни заложниците са освободени.