1. Рожденият ден на Червената армия в съветско време се отбелязва на 23 февруари. Именно на този ден през 1918 г. красноармейците побеждават войските на кайзера край Нарва и Псков.
Свободни източници
В действителност декретът за създаването на Работническо-селската червена армия е приет още на 28 януари 1918 г. и това би трябвало да стане дата за отбелязването на празника. На следващата година обаче заради бюрократични забавяния с отбелязването на първата годишнина е решено празникът да бъде през февруари.
2. Шлемът от сукно, известен като "будьоновка" (в чест на командира Семьон Будьони), става един от основните символи на Червената армия. Има версия, че дизайнът на шлема е разработен през 1918 г. и още на следващата година се използва от войските.
Според друга версия "будьоновките" са били измислени още през 1915 г. по време на Първата световна война. С тях победоносните руски войници е трябвало да преминат с марш по улиците на покорените Берлин и Истанбул. Войната обаче далеч не се развива така, както се е надявал император Николай II. Шлемовете от сукно събирали прах в складовете, докато не ги намерили красноармейците.
"Будьоновките" били заменени с шапки през 1940 г. след съветско-финландската война, тъй като не издържали на лютите студове.
3. Трудно е да се повярва, но в Червената армия са използвали свастиката. Древният арийски символ е бил елемент от отличителния знак на ръкавите на униформите на калмцките национални формирования, чието вероизповедание е било будизмът. Те са воювали в състава на Югоизточния фронт срещу "белите" войски на Антон Деникин. Така свастиката е просъществувала до 1920 година.
Свободни източници
4. В началото на Гражданската война Червената армия изпитва силен недостиг на оръжие и екипировка. Положението с наградите не е било по-добро. Преди медалите и ордените да станат широкоразпространени, отличилите се бойци и командири са били награждавани с часовници, ботуши, седла и ризи. Един боец дори е награден със златна табакера на императрицата Екатерина II. В Първа конна армия се е възприемало като голяма почит да получиш като награда червени широки панталони до коленете или шаровари на руски.
5. В Червената армия не е имало офицери чак до 1943 година. Тази дума се е асоциирала неразделно с Бялото движение, с което болшевиките яростно се сражават по време на Гражданската война. Вместо офицери в Червената армия е имало "командири", които са носели не пагони (те също са били забранени), а петлици на яката и шеврони на ръкавите.
Офицерските звания заедно с пагоните се връщат в употреба след гръмката победа в Сталинград. Счита се, че така Сталин е искал да свърже Червената армия с героичната руска дореволюционна армия.
6. Едно време в Червената армия са "воювали" камили. Те се появяват в състава на 28-а резервна армия край Астрахан през лятото на 1942 година, в началния период на Сталинградската битка.
Над 300 "кораби на пустинята" служат за транспортирането на товари, артилерия и преминават дългия път от бреговете на Волга до Берлин. Има легенда, която разказва, че една камила на име Кузнечик била доведена до Райхстага, на който тя се изплюла.
7. Червената армия достига максимума на числеността си в началото на 1945 година – 11 365 000 души. Отслабналата съветска икономика не е могла да поддържа толкова много войници и те са били просто ненужни в настъпилото скоро мирно време.
През трите години след победата се провежда активна демобилизация и към 1948 г. числеността на въоръжените сили намалява до 2 874 000 души. През същите тези години в страната няма набори за армията, а младежите са пращани да възстановяват разрушената икономика.
8. През 1946 г. Червената армия сменя официалното си име на "Съветска армия". Според Сталин думата "съветски" е трябвало да утвърди избрания от народа път към социализма.
Василий Малишев/Sputnik
9. Най-дългата обсада в историята на Съветската армия е по време на афганистанската война и става известна като "висенето в Руха". Три години и 10 месеца 682-и мотострелкови полк е разположен на неголямо плато, където се намира изоставеното укрепено селище Руха в Панджшерското дефиле.
Getty Images
Обкръжени от планини от три страни, денем и нощем войниците са подложени на стрелкови и минометен огън на отрядите на Ахмад Шах Масуд, чиято численост е 13 000 бойци.
За целия период на обсадата полкът, изведен от Панджшерското дефиле, губи 386 души.
10. Най-мащабните и впечатляващи учения в историята ставата маневрите Запад-81. В тях участват до 100 000 военнослужещи, включително от сухопътните войски, авиацията, въздушно-десантните войски и флота. По мащаб тези учения са съпоставими само с големи операции по време на Втората световна война.
В. Кисельов/Sputnik
Маневрите Запад-81 целят да демонстрират на страните от НАТО, че дори без да използва ядрено оръжие Съветската армия е способна за броени дни да разгроми основните сили на противника.